Докато в повечето страни празникът на жената и денят на майката се честват в отделни дни, тъй като имат различна предистория и корени, в България те са обединени в един общ празник – 8 март.
Международният ден на жената започва да се чества след решение, взето на първата международна женска конференция, организирана през 1910 г. в Копенхаген. Този празник цели да напомня на света, че между половете има равноправие и че и жените имат право на добри условия на труд и заплащане, подобно на мъжете. Международният ден на жената започва да се празнува още от следващата година – на 19 март. Първите страни, приели този ден за национален празник, са Австрия, Германия, Швейцария и Дания.
Ролята на жената се вижда и след началото на Първата световна война, когато жените се събират в началото на март, за да протестират срещу войната. Когато Русия дава над 2 милиона жертви, руските жени отново излизат по улиците, за да извоюват мира. Това се случва на 24 февруари, когато руският цар абдикира от престола. Този ден е обявен за Ден на жената, но с промяната на Григорианския календар, този празник се измества на 8 март. От този момент нататък празнуването на международния ден на жената добива нов смисъл и е ден на размисъл за опазването на мира по света, както и за подобряване условията на живот на жените на планетата.
Въпреки че Денят на жената в България започва да се чества сравнително рано – още от 1915 г., официално е признат за празник след 1944 г. След 1960 г. пък става по-мащабен, като на този ден започнали да се честват не само жените, но и майките, съпругите и учителките. На 8 март всеки мъж поднася на любимата си, на майка си и на останалите значими за него жени букет, с който да покаже признателността си, че са до него и осмислят живота му.