Дебитните карти – какво (не) знаем за тях?

Оказва се, че голяма част потребители в България, въпреки че ползват дебитни карти от години, не знаят основни параметри и характеристики на разплащателното средство.

Например 32% от хората, участвали в проучване на портала “Моите пари”, нямат представа, че сметките им се олихвяват, а 45% не знаят с каква лихва. 27 на сто пък не знаят дали дължат такса за поддръжка за сметката си.

Таксите за теглене на пари в брой от банкомат на банка, издател на картата или друг, също не са известни на потребителите. Близо половината от отговорилите нямат представа какви такси дължат. 30% от анкетираните посочват, че не заплащат такса при теглене от банкомат на банката издател на картата, а 35% посочват такса над 0.80 лв. при тегления от „чужд” банкомат. Най-неясно за клиентите е какви са таксите за теглене в брой в чужбина.

Повечето банки имат такси за теглене от собствени банкомати. Според Иван Стойков, старши анализатор потребителски финанси в портала, банките имат интересна политика в това отношение – тези кредитни институции, които не са имали такса за теглене от свои банкомати, са я въвели, а онези, които са имали – са я повишили. Обикновено промените в условията за ползване на дебитната карта се оповестяват на сайтовете на банките или в клоновата им мрежа. Това трябва да става поне 2 месеца преди въвеждането на всяка промяна, съобщава застрахователният сайт Insmarket.bg.

Съвсем непозната за клиентите е възможността за застраховка по дебитната карта. Обикновено полицата струва месечно 2-3 лева и покрива различни рискове: кражба на картата и нейното ползване от крадците; грабеж на пари, теглени от картата; защита на покупки, платени с картата, когато купената вещ е отнета чрез кражба или грабеж, или пък е тотално повредена.

Същевременно близо 40 на сто от хората, които теглят пари от банкомат, имат регистрация за SMS уведомления за всяка транзакция. Тези, които не се възползват от услугата, обикновено теглят суми в рамките на 50 до 100 лв., а повечето от анкетираните предпочитат да теглят суми между 300 и 400 лв. или 100–200 лв. в рамките на 2 до 5 транзакции месечно.

Същевременно 41% от анкетираните ползват една дебитна карта, а една трета от потребителите – най-много две. В проучването са взели участие 1070 души, като 82% от тях използват този продукт повече от 5 години.

Според данните основна причина за ползването на карта е преводът на работна заплата и липсата на необходимост да се носят пари в брой. В повечето случаи пазаруването с плащане на ПОС терминал с дебитната карта е с ниски такси или без такива, но се оказва, все още потребителите предимно теглят пари от банкомат, при това на банката, издател на картата.

Слабо застъпена е употребата на специално предназначените за пазаруване в интернет, т. нар. „виртуални карти” – само 2.71% от анкетираните притежават такава карта, показва изследването. Много малък е процентът и на ползващите карти за безконтактни плащания – само 2.33% от анкетираните.

Към края на 2012 година у нас има 6,150 млн. активно ползвани дебитни карти.

Тенденцията в развитието на картовия бизнес сочи, че все повече клиенти предпочитат издаването на кредитни вместо на дебитни карти. Едно от основните предизвикателства пред картовия бизнес са предложенията на небанковите финансови институции, които дават бързи потребителски кредити. Все пак специалистите припомнят, че условията при издаването и поддържането на една банкова карта са много по-приемливи за самия потребител./ЕCON.bg/