По следите на Анхиалското евангелие

Археологически и културни артефакти от древния и средновековен град Анхиало се съхраняват в световните музеи и библиотеки. Преди години, със съдействието на българския консул в Санк Петербург, придобихме напълно безвъзмездно копие от тракийската плоча на Авлудзенис, съхранявана в Ермитажа, съобщава Валя Георгиева. Копието беше подарено на Исторически музей Поморие.  За Анхиалското евангелие имаме получено съгласие от руска страна за изготвянето на едно фотокопие на средновековната книга. С подкрепата на общинската администрация, министерството на културата и консулството в Санк Петербург, е напълно възможно да притежаваме този уникален исторически извор:

Сред многобройните домашни извори за средновековната ни история се нарежда изключителната бележка на едно гръцко тълковно Евангелие, преписано в пределите на Търновското царство през 1377 година. Придобито в метеорския манастир Варлаам през 1859 година от архимандрит Порфирий Успенски, то било впоследствие подарено на тогавашната Императорска публична библиотека в Санк Петербург. Приписката на Евангелието е обнародвана за пръв път в 1885 година. Текстът е преиздаван и препечатван неколкократно.

Оформена във вид на двоен кръст:

„Собственикът на тази тук богоречива книга на четиримата евангелисти и светоспасители по име казва се Йоан – свещеник и протопрезвитер от град Анхиало, заемащ чина /длъжността/ на номик, издигнат от великия патриарх на Търново Теодосий при царуването на преблагочестивите царе и самодържец на българите Йоан Александър и при преблагочестивия цар Асен, негов син”

Иван Асен ІV/ +1349 /, третият син на Иван Асен от първата му жена Теодора, изглежда стана съвладетел на българското царство. Градът Анхиало влиза в пределите на получения от младия цар апанаж, чиято столица навярно е Преслав.