Проф. Петър Куцаров: Бургаският край през 1879 в шифрограмите на руски дипломат

Освобождението става свършен факт на Трети март 1878. Не успяла да се нарадва на свободата си, България е разделена на няколко части. Бургаският край остава в границите на Източна Румелия, където приключва временното руско управление. Западът иска да отдалечи Русия от Босфора чрез създаването на румелиотска нация – смесица от българи, турци и гърци. Целта е Южна България да стане част от Турция. Руските секретни архиви сочат, че на турските служби е поставена задача да върнат в България избягалите по време на войната техни сънародници. Изпокрилите се турски разбойници надигат глава и българите трябва да защитават своят живот и имот.

Титулярният съветник А. Гартвиг пътува за Бургас, за да заеме поста вицеконсул в откритата дипломатическа мисия на Русия в Бургас. Донесения му касаят Бургаския край: нивите не са засети, навсякъде се виждат остатъци от обгорели къщи и бежанци. В Карнобат тълпи от гладни селяни обграждат болницата на Червения кръст и молят за хляб. Предстоящото изтегляне на руските войски се очаква със страх. “Всеки, който може, пише Гартвиг, се въоръжава. Гимнастическите дружества, където се обучават на военно дело, получават голяма популярност. Всички бързат да се обучат, за да бъдат готови да посрещнат врага: така те наричат бъдещата турска администрация”. Една от задачите на дипломата е да събере сведения за икономиката на региона. “Положението на този край е най-нерадостно: наоколо голи не засети ниви; обгорели и разрушени села. Най-много са пострадали жителите на Ески и Ени-Загарските окръзи. Навсякъде множество турски и български бежанци“, съобщава Гартвиг на 13.02.1879 г. “Цялото население се готви за отпор на турците след оттеглянето на русите. Боен център на агитацията е Сливен. Преди месец там се основава общество, наречено Гимнастическо дружество, за членове на което се приемат всички българи без оглед на имот и звание: почетни граждани, духовници, богати и дребни търговци, бедняци – всички те се събират два пъти седмично извън града, за да се обучават на военно дело“. Българите се обръщат към бившия редник Луканин, който е служил в Българското опълчение и преподава в Сливенското реално училище, да поеме обучението им. „Дружеството образува Съвет, който се грижи за приемането и въоръжаването на нови членове. Има членове, които считат за голямо щастие да запишат себе си като спомоществователи. Всички, от малки до големи, бързат да внесат своята лепта. Вноските на отделните лица достигат до няколко полуимериала на месец. Известните граждани записват като членове-дарители даже своите деца”. Гартвиг присъства на занятие, удивен е от успеха на българите – те са въоръжени с турски оръжия и усърдно изпълняват показваните им упражнения. Богат търговец от Сливен притежава цели складове с ятагани, пушки и патрони и ги раздава безплатно на постъпващите членове на дружеството. Броят на доброволците е около 500, но по време на учението, на което той присъства, участват над хиляда човека. Вестта бързо се разнася и се образуват нови дружества.

Участието на българите в дружествата е мотивирано от ситуацията в Източна Румелия. “Много от завръщащите се мигранти отиват в планините и увеличават шайките, съобщава шифрограмата на консула. С последния транспорт пристигнаха над тридесет разбойника. Не намирате ли за възможно да бъдат изолирани в затвора до получаване на списък на разбойниците…Предлагам на колегите си да искат изпращане зад граница на намиращите се в Бургас и известни на всички убийци”. Донесенията на дипломата потвърждават стремежа на Турция да запази своето влияние в региона, използвайки криминални елементи. В друга шифрограма руският дипломат съобщава: “Параходът докара около две хиляди бедни турци, жители на Карнобат и Айтос. Те очакват префекта, молейки за хляб. Събитията в Балкана се усложняват”. Жители даже на по-големи центрове, какъвто е Айтос, са подложени на тормоз. В края на септември обстановката в Бургас става критична. Гартвиг с тревога информира: “Гладни и без пари турски преселници заплашват да нападат хлебарските магазини. Те са вече около две хиляди, очакват се още два парахода. Префектът е в отчаяние. Не може ли да бъде спрян притокът на гладните мигранти. В момента с колегите си изпращаме колективна телеграма до комисията да вземе превантивни мерки срещу безредиците”. Английските представители оказват скрита подкрепа на турските власти в реализацията на техните планове за възстановяване на турското влияние. На 25 ноември 1879 г. Гартвиг праща поредната шифрограма. “В петък английският параход докара седемстотин гладни мигранти, уверявайки ги, че в Бургас ще намерят запаси от хляб… Току що пристигна турски военен параход пак с мигранти. Засега не зная колко човека е докарал”. Все по-често избухват сблъсъци. Руският дипломат констатира през август 1879 г.: “Безредия започнаха и в Несебър. Гърците бият българските власти”. Властта в Бургас приема мерки, за да отговори на създалата се ситуация. “Местните власти пристъпиха към набор на милиция. В Бургас и особено в Ахиало /Поморие/ има паника сред гърците. Ахиалският митрополит беше при мен с оплакване, че  никъде, освен Ахиало и Бургас, не са набирали гърци. Всички казват, че това е самоволно разпореждане на властите”.

На 6 август 1879 г. консулът докладва: “Движението на мюсюлманите взима огромни размери. В Балкана има над 20 шайки. Освободеният Чобан Хасан, начело на шайка, напада жандармите в Караахмет. Вчера е водил престрелки с Набоков в Топумахали. Убити и ранени са 20 дружинника и два жандарма. Днес в помощ са изпратени две роти от Бургас“. “Според получените от мен сведения от Айтос, тези шайки имат за цел да убиват и грабят мирните жители. Страданията от действията на тези шайки са предимно в Айтоски окръг. Балджи Оглу-предводител на първата шайка, безчинства в околностите на Керемахли; втората шайка начело с Кулансъза всява страх сред жителите на Байрам-Аланския участък; шайката на Чобан Хасан действа в Ахиало-Месемврийския окръг”. От безчинствата страдат българи и турци. Айтоският началник докладва за зверства над мюсюлмани. „В село Рупча, на 10 юли 1879 г., осем разбойника влизат в дома на Муса оглу Хасан, пребиват го до смърт, изнасилват жена му и взимат парите и покъщнината“. Всичко това заставя и турците да участват в преследването на разбойниците. В друго съобщение руският дипломат констатира, че на мюсюлманското движение в Балкана не се вижда краят. В шифрограмата Гартвиг дава подробности за най-известния главатар на разбойници Чобан Хасан. “Снемайки нужните показания от Чобан Хасан, префектът го пусна на свобода, съгласно дадената от него дума и при условие че ще оказва съдействие на милицията в борбата й с шайките”. “След определено време, командирът на ротата на Бургаската дружина Набоков с двама войници се отправил към село Кара Ахмет махала, Айтоски кантон, където била насрочена среща с Чобан Хасан, обещал да предаде сведения за новосформирана шайка. Влизат в селото. Набоков пита за Чобан Хасан, пращат го за “зелен хайвер” и докладват на Чобан Хасан, че руски офицер с дружинници и българи го търси. Чобан Хасан, опасявайки се от отмъщение от страна на българите, заповядва да открият огън по дружинниците. Набоков, предвид неравните сили, отстъпва към село Еркèч при своята рота и когато на разсъмване за втори път пристига, Чобан Хасан се скрива в планината”. Жандармерийският комисар Ширински успява да проследи Чобан Хасан. Начело на шайка от 40 човека, той последователно обикаля айтоските селища: „на 24 август-в Бурунджук; на 25-в Каскьой, Чавдарлък; на 26 пристига в Харамидере, взимайки отвсякъде въоръжени хора и коне. Мирните жители на посочените села, както турците, така и българите, са в страшна паника,- оставяйки всякаква работа, те са в постоянно очакване на разбойниците”. Изключение правят отделни български села, “в частност Еркèч”, където българите поемат защитата си.

Обстановката в региона продължава да е неспокойна докато шефът на МВР в Бургас Икономов не въвежда ред в ръководения от него департамент на вътрешните работи и в турските села в Балкана. В донесение от 30.10.1879 г. руския дипломат посочва: “Новият префект Икономов се отправи в Балкана, обиколи турските села и има намерение да моли централното правителство да го уволни от толкова безпокойния департамент, тъй като не му се подчиняват дружинниците и жандармите. Ако споменатите по-горе обстоятелства, пише Гартвиг, заставят Икономов, известен като човек енергичен и настойчив, способен даже при нужда  със собствените си ръце да раздава правосъдие и наказание, ако тези обстоятелства го заставят да напусне префектурата в Бургас, то, без съмнение, ще бъде много трудно да му се намери достоен заместник”. В информациите си руският дипломат недвусмислено обвинява централното правителство на Източна Румелия, чието “равнодушие се отразява зле на спокойствието” в Бургаския край. Документите сочат, че г-н Икономов довежда до победен край борбата с Чобан Хасан и другите разбойници и активно се включва в осигуряването на населението със семена и заеми от правителството на Княжеството.

Разбойниците са разгромени, но икономическото положение не се подобрява. Документите свидетелстват, че хората по-рано са живеели по-добре – не са плащали толкова много данъци. Констатира се, че когато чужди представители и граждани упрекват управляващите, че хората живеят по-лошо отколкото преди, то управниците горделиво възкликват: “Беше време, когато се трудехме в полза на народа, сега е време народът да поработи за нас”.

Проф. Петър Куцаров,
доктор на историческите науки