Битката на века – 20 август 917 година

Първата Симеонова война срещу Византия, която започва през 894 година, връща черноморските градове на юг от Балкана, между които и Анхиало, в ръцете на българите.

През лятото на 914 година българските войски нахлуват във Византия, опустошават Тракия и Македония, а малко по-късно овладяват Адрианопол. Почти по същото време са нападнати Драчката и Солунската области. Но решителната битка предстои…

И двете страни се подготвят грижливо за нея. Плановете на ромеите са добре обмислени: в Константинопол решават да сключат мир с Багдадския халифат, след това да привлекат за съюзници печенезите и най-сетне да спечелят на своя страна маджарите. Така, България ще бъде нападната от четири посоки. Но, срещу себе си, Империята имала държавен мъж, който не само че не може да си позволи да бъде изненадан, но и е готов да разгадае ходовете на своя противник и да ги обезсмисли. Когато през месец август 917 г. настъпва очакваният и от двете страни момент, България има на своя страна маджарите и печенезите.

Цар Симеон изчаква навлизането на византийците навътре в страната и им дава генерално сражение на 20 август 917 година, край река Ахелой, на Анхиалското поле. Той лично командва войската и дори конят му е убит по време на боя. Историците определят събитието като “най-големия военен сблъсък на средновековна Европа”. Българският цар Симеон, талантлив пълководец и познавач на античната военна тактика повтаря бойния ред на Ханибал в битката при Кана, подреждайки слаб център и силни флангове. Византийците претърпяват катастрофално поражение. Византийската армия е унищожена тотално.

Самият главнокомандващ доместикът Лъв Фока едва се спасява с бягство зад стените на Несебърската крепост. Според думите на византийските летописци, става кръвопролитие, “каквото от века не е бивало”. Миналият 50 години по-късно през мястото на полесражението византийски историк Лъв Дякон (Х в.) с прискърбие пише: “Плановете на византийците за лесна победа над българите са напълно разстроени. Организираната коалиция постепенно се разпада”. Ахелойската битка е третото голямо поражение, което византийците претърпяват на Анхиалското поле. Това зашеметяващо събитие и до днес е съхранено във византийски, български и западноевропейски източници.

Мирът от 927 г. слага край на дългото военно напрежение между двете страни и установява нов непознат и дълбок мир! Гаранция и символ на всичко това е бракът между цар Петър (наследник на цар Симеон) и Мария (Ирина), византийска принцеса, внучка на император Роман І Лакапин.

Фондация „25 века Поморие”