Йордан Маринов представи юбилейната си изложба в Поморие (видео)

В поморийската градска художествена галерия „Дечко Стоев” художникът Йордан Маринов изложи свои картини във връзка с неговия 75-годишен юбилей. За първи път почетният гражданин на Поморие показа и някои от живописните му картини, голям формат, рисувани през края на 70-те години на миналия век.

Картините са подредени в залата на втория етаж, където още на входа внимание привличат “Стълбите”, нарисувани на голямо платно.

„Изложената картина още на входа има толкова алегория и символизъм с тази отдалечаваща се фигура по стълбите, че те кара да се замислиш за много неща – от какво се отдалечаваме, от какво се стремим”, сподели пред присъстващите директорът на галерията Милчо Талев.

В изложбата съвсем не липсват типичните морски сюжети на художника, извоювали имиджа му на маринист. Изложени са маслени картини, рисувани през изминалата и тази година като фарът на Поморие, островите „Свети Иван” и „Света Анастасия”. На централно място присъства и портрет на неговата дъщеря Яна.

На откриването Йордан Маринов разговаря по отделно с много от присъстващите приятели и ценители на живописта, но при официалното му представяне предпочете да замълчи с усмивка. Не отдавна в едно интервю той сподели: „Аз създадох в Поморие една традиция, която никой не ми я признава, но след мен вече рисуваха лодките – покрити, закрити, скарите. Търсих обикновените неща, а те гледайки, но не насилих никого, започнаха да го правят, гледайки че нещо върви, нещо се реализира. Превърнах обикновеното в необикновено и значимо”, споделя в едно от изказванията си Йордан Маринов.

С непринудена закачка и с чувство за хумор бившият кмет на Поморие Михаил Щерев и дългогодишен приятел на художника препоръча всеки, който се ръкува с него да погледне ръцете му, защото от тях излизат тези картини. „Морето е съкровище, а Йордан е в това съкровище и взема от него, колкото му трябва”, каза Щерев, а на финала на своето изказване заяви: ”Всички знаят максимата „Морето не е до колене”. Това е морето на Йордан (посочвайки залата), коленете са ваши!”