МОЯТ ПЪТ Словото.
Силата на думите ме завладя още в ранните ученически години. Търсех тяхната магия и извън часовете, Оскъдна беше малката библиотека в училище и потърсих детските издания за помощ сп.”Пламъче”, в-к”Септемврийче”.Интересът растеше и търсех приятели в кръжоци, библиотеки, книжарници, срещи с автори. Така събирах смелост сама да редя думите. В кръжока, към някогашния “Дом на учителя”, ръководен от поета Илия Буржев, до късни нощи нищехме коя дума е по-силна, по-точна и буди чувства. Списание “Пламък” и в-к.”Литературен фронт” ни срещаха с майсторите на словото у нас и извън страната. Като учител , започнах да търся в учениците си чувствителни, с интерес към литературата.Помагах им в първите опити.Подсещах ги за изяви в детски издания.Те ме провокираха да събера първата си книга “Светлина да струи”. Появиха се и детските книги “Брой без брой”, “Игриви- досетливи”. А защо съм с псевдоним Стоя Винар? Като сътрудник на в,”Черноморски фар” в.”Учителско дело”, сп.”Славейче”,някогашното радио “Гларус”, реших да се появя с ново име и приех името на родното си място – Винарско.
Стойка Маринова