Собственици на имоти възразяват срещу проектна заповед за обявяване на защитена зона BG0000620 „Поморие”

В заседателната зала на Община Поморие се проведе обществено обсъждане във връзка с проектна заповед на Министъра на околната среда и водите за обявяване на защитена зона BG0000620 „Поморие”.  Обсъждането беше осъществено по искане на собственици на обработваеми земи и солници и представители на ловно-рибарско дружество. На нея присъстваха народните представители Ася Пеева, Галя Желязкова и Стойно Стойнов, кметът на Община Поморие Иван Алексиев и председателят на Общинския съвет Адам Адамов.

Общо бе мнението на присъстващите, че терените на бившите солници са неправилно/грешно отразени в проекта на защитената зона през 2007г. от една единствена екологична организация при разглеждането на картния материал без паралелно сверяване на местообитанията и другите терени, за което е необходимо ново преразглеждане.

От 1990 насам, собствениците водят борба да си възвърнат собствеността и това донякъде се случи с приемането на Кадастралната карта на Поморие. Но това е само на хартия. Нито един собственик не може реално да получи терен, а още по-малко да произвежда сол, се казва в обобщеното писмено възражение на собствениците, защото няма солници във вида на отнемането им през 1947г. с възможност за самостоятелно солопроизводство. Има една обща площ, обрасла с тръстика, която за да бъде възстановена, изисква много пари и труд. Освен това солницата е една обща. Те попитаха  от кого ще се финансира направата на нови солници? Няма изпарителни басейни – дигите и валовете, създадени от държавното предприятие са частично или изцяло разрушени и не могат да изпълняват предназначението си. Изградени са в самото езеро, което е държавна собственост. А без тези диги и валове няма солопроизводство, няма отводняване на сладките води.

Собствениците на терени изтъкнаха, че на бавните процедури по възстановяването на собствеността на солниците се дължи заключението, че тези терени са държавна собственост и са водни площи, което не отговаря на истината. Те са частна собственост и в момента са затревени засушени терени, като и в бъдеще ще остават такива, предвид упоменатите причини. И още. Така направеното заключение продължава да се препредава от министерство в министерство, от документ в документ и да лишава собствениците от възможността да си ползват собствеността.  А в проекта на заповед за обявяване на защитена зона BG0000620 „Поморие” те са включени в комплекса от защитени природни територии на Поморийско езеро.

В законодателствата на демократичните държави като естествено право, наред с правата на живот и свобода се възприема възгледът, че собствеността е не просто средство за оцеляване на индивида, но и средство за цялостното му развитие.

„В никакъв случай не искаме да бъдем третирани като нагли, безкомпромисно настоятелни да разрушим българската природа и поставени под общ знаменател със строителите и ползвателите на „Алепу” и „Росенец”. Но това, което е създадено от нашите предци, трябва да се ползва от нас, а не от създадени преди 10-20 години организации със съмнителни интереси, които решават съдбините ни за години напред.

Повече от належащо е да не ни се нарушават преките права на собственост чрез чл. 12, ал. 7 от Закона за биологичното разнообразие: „(7) Заповедта по ал. 6 е окончателна и не подлежи на обжалване“ и така ние като собственици да сме лишени и от достъп до правосъдие.

Ние не сме заплаха за природата. Ние искаме, както векове наред хора и природа са били едно цяло, да запазим единството и да живеем в унисон с природните дадености. А се оказва, че ние сме собственици, на които им се забранява „влизането без надлежно разрешение” в собствените ни имоти, съгласно Проекта за План за управление на Поморийстото езеро.
Подобен проблем имаме и собствениците на земеделски земи в местността „Езерото”, така наречените „Попски лозя”, които попадат в зона Б на Закона за устройството на  черноморското крайбрежие.  Те се намират непосредствено до Поморийското езеро, също както и ивицата между морето и езерото, така наречената „Коса”, около 500 м в южната си част. Разликата обаче е, че  „Косата” е включена към урбанизираните територии, а това допринася за по-високи доходи на собствениците и способства за по-добрата реализация на земите им, за разлика от нашите земи”, се казва още в отправеното писмено възражение на собствениците.