143 години се отбелязват от Освобождението на Поморие от османско владичество. Тържеството започна в 11.00 часа, с отслужване на молебен от православното духовенство, представено от отец Борис – свещеник при храм „Свето Рождество Богородично”, под музикалния съпровод на Дамски хор „Благовестие“, с диригент Йорданка Туджарова.
„143 години от нашата свобода, ние сме все още тук, за да преклоним глава пред корените си и да почетем паметта на хората отдали живота си, за да ни има.” – част от словото на Елена Йорданова, уредник в Исторически музей Поморие. Секретарят на НЧ „Светлина-1939” Донка Китанова бе водещ на събитието. На празника присъства и Ана Искрова – правнучка на Симеон Стойков, участник в Освободителната война. Тя също призова да пазим, помним и уважаваме хората, дали живота си за своя народ.
Венци и цветя в знак на признателност бяха поднесени пред Паметната плоча на участниците в Освобождението на България от от кмета Иван Алексиев, председателя на Общинския съвет Адам Адамов, общински съветници, почетния гражданин на Поморие Теодоси Гуджуков, общественици и граждани.
Фондация „25 века Поморие” припомня за събитията преди 143 години: «С радост стъпих на българска земя, за да се боря за вашата свобода, защото знаех, че вие, братя българи, сте достойни да бъдете свободни и равноправни на всички европейски народи!» – това са думи на полк. Александър М. Лермонтов, на когото е поставена задача да завземе Южното Черноморие с градовете Айтос, Несебър, Поморие, Бургас, Созопол и др. и да защити християнското население в региона от разбойническите черкезки банди.
На 3 февруари полк.Лермонтов получава донесение, че: „Турска редовна войска се движи към Анхиало, имайки пред себе си тълпи башибозуци и черкези”/СбМРТВ-77, 1911:82/. На намиращия се в Бургас подп.Веригин, като лице, което е назначено да определя демаркационната линия между руските и турските войски, е указано да се отправи на там. При пристигането си в полунощ /1,30 ч./ той е уведомен от разреда, който се връща от с.Аликария /Каменар/, че банда до 200 турци /между тях имало и много избягали редовни войници/, нападат населението, грабят и вече са убили 10 българи и гърци. След това бандата се скрила в гората.
На следващия ден, за да разузнае къде е тази банда, подп. Веригин отправя подвижна колона под началството на капитан Сикорски в Аликария.Изпращат се патрули към с.Терджумен / Изворище/, с.Батаджик /Бата/, за да проследят шайката, а Сикорски с останалите 6 души остават в с.Даутли /Каблешково/. Един от патрулите се натъква до село Батаджик на части от редовна турска кавалерия и за това незабавно е донесено в Анхиало.
На 6 февруари 1878 г. “летящият отряд” на полк. Лермонтов, състоящ се от четири пехотни роти и три драгунски взвода с две конни оръдия, наближава покрайнините на Бургас. Там часове наред е събрано в трепетно очакване цялото бургаското гражданство. Под звуците на църковните камбани първенците на града, духовенството и тримата чужди консули посрещат тържествено руските воини. В донесението, което полк. Лермонтов изпраща до щаба на армията, пише: „Представители на града поднесоха хляб и сол. Цялото население се тълпеше по улиците и се събра на площада, където се отслужи благодарствен молебен”.
Завземането на Черноморското крайбрежие, особено селищата с удобни пристанища, е било от голямо значение за победата, тъй като би предотвратило евентуален десант на турската войска. Освобождението на Южното Черноморско крайбрежие било възложено на командващия ХІ-ти армейски корпус ген.лейт. Делингхаузен. Вестта за разгрома на турската армия при Шипка-Шейново и посечената турска охрана в Карнобат, както и приближаването на руската армия, повдигнали духа на населението в Анхиало и засилили паниката сред турските управници. В Месемврийската кондика е посочено, че жителите на крайбрежните градчета Созопол, Поморие и Несебър, още преди идването на русите са организирали самотбраната на своите селища.
На 7.ІІ.1878 г. ІІ ескадрон на ХІІІ драгунски полк на Военния орден, начело с командира на ескадрона майор Колонтаевски, изпратен от полк. Лермонтов, освобождава гр. Поморие. Освободителите подпомагат провеждането на гражданско управление. Учредено е и Анхиалско-Месемврийско окръжие. Взети са мерки за охрана на складовете и крайбрежната ивица.
Въпреки сключеното примирие, от незнание или незачитане, в околностите на Анхиало продължават да слизат от Балкана и да безчинстват черкези и башибозушки хайки. За да се предпазят от техните набези, жителите на Анхиало намират укритие в импровизирани окопи. От терора не е пощаден и анхиалският митрополит Василий. Заточен е на о-в „Св. Анастасия”.
За да прогонят нередовната турска войска, която стига до дн. гр. Каблешково и с. Каменар, местните анхиалци пращат двама конници до Бургас, с молба да бъде изпратена помощ. С усилените гарнизони в Анхиало и Месемврия, и с помощта на местното население са прогонени черкезите и башибозука.
Факт е, че с края на Руско-турската освободителна война, прехвърлянето на голяма част от руските войски се извършва от пристанищата в Бургас и Поморие. Интерес към тези пристанища проявява руското командване още в началото на 1878 г. Направен е основен преглед и са дадени препоръки за тяхното заздравяване.
Анхиало притежава два дървени пристана, от които само единият е годен за военни цели. В града са на разположение от четиридесет до петдесет плавателни съда, които са използвани за прехвърляне на руските войски на параходите. Използвайки благоприятното време, всеки от тези съдове извършва до параходите и обратно към брега по десет курса. Така става възможно транспортирането на хиляди войници от анхиалското пристанище до Одеса.