Исторически музей- Поморие: Питейната вода в Анхиало

В началото на 20-те години на XX в. Анхиало „макар и заобиколено околовръст във вода от морето и соленото езеро”, не е разполагало с модерен водопровод, който да снабдява града с чиста, питейна вода. Още от времето, когато селището е било преместено на полуострова (XIII- XIV в.), населението е ползвало вода за пиене от кладенци, които са се намирали в североизточната част на града, до самия морски бряг. През годините те са били заливани и разрушени от стихията на морските вълните. Липсата на питейна вода е била причината местен турски каймакамин (околийски управител) през 1807 г. да изгради водопровод. Той е събирал в каптаж балканската вода на няколко извора, намиращи се между с. Аликария (дн. Каменар) и с. Даутлии ( дн. Каблешково). Съоръжението, чиято дължина е била около 13 км., е представлявало свързани една с друга керамични тръби, положени в земята на 40-50 см. дълбочина. То е докарвало питейна вода до трите чешми в града. Първата чешма се е намирала близо до кметството. Тя е била с два крана и голямо каменно корито за водопой на животни. Втората чешма, също с два крана, се е намирала близо до турската джамия. Третата чешма е била разположена в т.нар. „вънкашна махала”. Чешма е имало и в двора на манастир „Св. Георги”. Лятно време притокът на вода в тези чешми съвсем е намалявал. Населението се е принуждавало да се снабдява с вода от кладенци, намиращи се в околността на града и при лозята. Цигани, наречени „сакаджии” са пълнели бъчви и сакове ( малки дървени тесни буренца) от тези кладенци и с провлачени викове „неро, неро-о-о” („вода, вода-а-а”) са обикаляли из криволичещите тесни улички на гръцките махали, продавайки питейна вода. Анхиалци са ползвали за битови нужди и дъждовната вода. Те са я събирали в големи каменни съдове – щерни, разположени в дворовете на къщите.

Много труд и усилия е струвало да се изгради модерен железен водопровод в крайморското ни градче. На такива хидросъоръжения са се радвали по-големите градове като София, Варна, Бургас. Пръв околийският лекар д-р Малинов посочил реалната опасност от поява на епидемии сред населението. По негова препоръка през 1908 г. започнали първите сондажи и проучвания. Едва през 1916 г. държавата се съгласила да отпусне заем в размер на 1,000,000 лева за изграждането на новия водопровод. Парите били преведени след Първата световна война. Благодарение на подкрепата на министрите А. Франгя и Стоенчев, както и на неуморните усилия на анхиалския кмет Страшимир Георгиев, на общинските управници, на инженерите Павлов, Каракостов, Клаус, предприемача Гюро Лазаров и още много други, през 1925 г. модерната деривация в Анхиало е завършена. На 17 май 1925 г. на площада пред читалище „Просвета” се е състояло тържественото освещаване на съоръжението. Изпратени са били повече от 300 покани и телеграми до: Негово Величество Царя, Министър председателя Ал. Цанков, сливенския митрополит Иларион, управителя и подуправителя на Б. Н. Банка-София и др. В специално издадения за събитието „Юбилеен вестник за освещаването на модерния водопровод в гр. Анхиало”, хидросъоръжението е наречено „велико”, „грандиозно дело със съдбоносно значение за стопанското и културно развитие на града”. С новия водопровод градът ни е направил поредната си важна крачка към своето благоустройство, жителите му най-сетне са можели да се радват на изобилна и чиста питейна вода.