Най-значимата победа на българския военноморски флот и участието на младши подофицер Костадин Мавинов

През есента на 1912 година избухва Балканската война, която е посрещната от българския народ с огромен ентусиазъм и въодушевление. Българските войници отиват на фронта с мисълта за осъществяване на националния идеал – освобождение и обединение с българите, останали под османско владичество.

Главният театър, където се водят решителните битки срещу Турция и където българската армия печели славни победи е Източна Тракия. Успоредно с това арена на военните действия става и Българското Черноморско крайбрежие. Малкият български военен флот, разполагащ с 6 миноносеца и един учебен крайцер, решително се противопоставя на рейдовете на турските броненосци в Черно море. Османският противник е с огромно превъзходство. Турският флот разполага с 4 линейни броненосеца, 2 мощни крайцера – „Хамидие” и „Меджидие”, 2 броненосеца за брегова отбрана, както и други по-малки плавателни съдове.

На 7 ноември 1912 г. главният щаб на българската флота във Варна получава донесение, че два товарни кораба с боеприпаси за Турция отпътуват от Констанца за Истанбул. Корабите са конвоирани от модерния бронепалубен крайцер „Хамидие“- гордост на турските военноморски сили. След като българската брегова охрана потвърждава наличието на турски военни плавателни съдове в зоната на нос Калиакра, българското флотско командване издава заповед торпедоносците „Летящи“, „Смели“, „Строги“ и „Дръзки“ да заловят или потопят вражеските кораби. Българските миноносци под общото командване на капитан II ранг Димитър Добрев потеглят срещу турския конвой. След даден сигнал за атака катерите „Летящи“ и „Смели“ изстрелват торпедата си срещу турския кръстосвач „Хамидие“. Неприятелят остава невредим. Междувременно „Строги“ и „Дръзки“ успяват да се приближат опасно близко до турския гигант. Въпреки ожесточения турски огън „Дръзки“ изстрелва от упор торпедо, което  попада в носовата част на турския крайцер и отваря пробойна от около 10 квадратни метра. „Хамидие“  е изваден от строя, а екипажът му дава 8 убити и над 30 ранени. От българска  страна има един ранен артилерист от кораба „Смели“. Материалните  щети се изчерпват с пробиването на пробойна от шрапнел на димохода на торпедоносец „Дръзки”. Победата на българския флот над изключително по-голям  и силен противник нанася сериозна морална и физическа вреда на османците. Респектирани от високия боен дух на българите турците прекратяват всякакви морски операции в близост до българската брегова линия.

В тази най-голямата победа на българските военноморски сили участие взима младши подофицер Костадин Христов Мавинов. Той е роден през 1893 г. в с. Бата (Анхиалска околия). Отбива военната си служба във Варна, където е обучаван за торпедист. По времето на Балканската война е миньор на торпедоносеца „Летящи”. В нощта на 7 срещу 8 ноември 1912 г. взима участие в дръзката и смела атака срещу турския крайцер „Хамидие“. Костадин Мавинов е герой не само от Балканската война, но той участва храбро и в сраженията в Междусъюзническата война. След демобилизацията си живее в с. Бата, а по-късно се премества в с. Медово, където работи в местното трудовото кооперативно земеделско стопанство. Жизненият му път завършва на 25.04.1975 г. в гр. Поморие.

Благодарим на г-жа М. Топлева – внучка на Костадин Хр. Мавинов за любезно предоставената информация. Екипът на Исторически музей Поморие подготвя изложба за участието на анхиалци и жителите на Анхиалска околия във войните за национално обединение и ще се радва на всеки, който сподели спомени, снимки, вещи и други материали, свързани с тези събития. Помогнете ни да съхраним и популяризираме спомена за героизма на българските воини – герои!

Към настоящата публикация е изготвена видеопрезентация, която може да бъде видяна в посочения линк: https://www.youtube.com/watch?v=191VeZDiM0w

Любка Николова, уредник в отдел „Нова и най-нова история” при ИМ Поморие