Адв. Гунчева: Работодателят няма право да ви задължава да се ваксинирате

Все по-чести стават случаите, в които работодатели настояват работниците и служителите им да се ваксинират, да представят отрицателен ПСР тест, като има случаи тези разпореждания да са придружени със заплахи за уволнение и дисциплинарни наказания. Все повече работници и служители са принуждавани да се ваксинират, за да запазят работата си. Безспорно противоепидемичните мерки, налагани безразборно от държавата, засягат гражданските ни права и предизвикват необходимостта от тълкуване и спазване на закона.

Започвам с това, че няма задължение за българските граждани да бъдат ваксинирани срещу Ковид-19. Всички издадени заповеди, както и законови разпоредби, предвиждат ваксинирането да е доброволно. Следователно няма как наличието на ваксина срещу този вирус да бъде условие за упражняване правото на труд, което е гарантирано от Конституцията на Република България.

Основните права и задължения на страните по трудовото правоотношение се определят в трудовия договор, както и в длъжностната характеристика. Там са посочени и изискванията, които не могат да бъдат дискриминационни. Изрично в чл. 8 ал. 3 от Кодекса на труда се посочва, че: «При осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време.»

В Закона за защита от дискриминация има раздел за защита от дискриминация. Подобни разпоредби на работодателя с изискване на работа да се допускат само ваксинирани работници и служители, са проява на неправомерно прилагане на нормативни правила и порочна практика.

Трябва да подчертая също така, че заповедите на министъра на здравеопазването, с които се въвеждат противоепидемични мерки, са временни, практиката показва, че имат краткотрайно действие, а мерките по отношение на определени обществени места се изменят непрекъснато. Същите не са заложени в закон и нямат постоянен характер, а само до времетраенето на обявената противоепидемична обстановка.

Макар и работодателят да е в правото си да посочва изискванията за заемане на длъжността, то изменение в трудовото правоотношение може да стане само по взаимно съгласие между страните по него, с изключение на случаите, когато едностранно се увеличава трудовото възнаграждение.

Безспорно работодателят може да промени изискванията за заемане на длъжността, стига то да е свързано с нуждите на работата и да е необходимо за по-ефективно и по-пълно осъществяване на предмета на дейност. В такъв случай следва работодателят да промени длъжностните характеристики. Но подобно изискване не трябва да е дискриминационно. Самите изисквания трябва да са такива, че без тях работникът или служителят да не може да изпълнява ефективно трудовите си задължения. Изискването за ваксиниране или представяне на отрицателен ПСР тест за Ковид-19 не отговаря на тези условия. И без тях работата може да бъде извършвана ефективно, като задължение на работодателя е да организира работния процес така, че да осигури здравословни и безопасни условия на труд. По същия начин няма как да задължи работника и служителя за своя сметка да правят ПСР-тестове и да ги представят на работодателя в избрана от него последователност и период – защото осигуряването на здравословните и безопасни условия на труд съгласно Кодекса на труда е за сметка на работодателя.

Недопускане до работното място, каквото се твърди, че ще се направи при неспазване на изискването за представяне на сертификат за ваксиниране или отрицателен ПСР-тест, може да бъде извършено законно само при спазване на разпоредбите на Кодекса на труда.

Например при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган.

Отстраняване от работа пък е допустимо в следните случаи: „Работодателят или непосредственият ръководител може да отстрани временно от работа работник или служител, който се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения, употребява през работно време алкохол или друго силно упойващо средство.“.

Разбира се, непредставянето на сертификат или ПСР-тест не са включени в тези хипотези и по този начин работодателят няма как законно да не допусне или пък да отстрани от работа съответния работник или служител. В случай че направи това, недопускането или отстраняването ще бъдат незаконни и работодателят ще понесе санкции, както и ще заплати на работника или служителя обезщетение за времето, през което не е бил допуснат или е бил отстранен от работа /чл. 213 ал. 2 и чл. 214 ал. 1 от Кодекса на труда/. В подобни случаи препоръчително е незабавно уведомяване на Инспекция по труда за предприемане на съответните мерки в кръга на правомощията ѝ.

Както посочих по-горе, подобно недопускане или отстраняване от работа ще бъде незаконно, съответно няма и как неявяването на работа поради неправомерни действия на работодателя да бъде причина за прекратяване на трудовото правоотношение поради нарушение на трудовата дисциплина, а евентуални заповеди за уволнение от такова естество ще бъдат незаконосъобразни.

В заключение ще посоча, че в Европейския съюз се водят сериозни спорове относно дискриминацията във връзка с поставянето на ваксини срещу Ковид-19, както и ограничаване на правата на неваксинираните. Българското законодателство, както и актуалната съдебна практика не дават отговор на тези належащи въпроси, поради което е необходимо да бъде проведен обществен дебат с участието на гражданите, синдикатите, здравните власти, представители на работодателите и други организации, за да бъде намерено най-доброто законово решение за уреждане на тези въпроси. И при прилагане на действащите закони да помним, че висша ценност са гражданските права, сред които е и правото на труд. Защитата от дискриминация трябва да се преценява във всеки един конкретен случай и при прилагане на закона.

 По действащото законодателство няма законово задължение за всички граждани или някои от тях да бъдат ваксинирани срещу Ковид-19. След като ваксинирането има доброволен характер, то не може да бъде поставяно като изискване и принуда от страна на работодателите.

Общественият дебат трябва да обхване всички аспекти на проблема, включително и това, че все още не са завършили клиничните изпитания на ваксините, които се предлагат, няма достоверна информация за страничните ефекти, смъртни случаи, лекарствени взаимодействия. Немаловажно е и това, че според данни на здравните власти не се знае какъв е периодът на имунитет след ваксиниране, колко пъти се налага да се поставят инжекциите и други съществени неща, за които право на всеки гражданин е да бъде информиран.

Затова призовавам всеки българин да знае и да защитава гражданските си права – включително правото си на труд, както и това, че никой не може да бъде подлаган на медицински опити, освен ако не даде доброволно писмено съгласие за това.

Авдокат Е.Гунчева