Проф. дмн Николай Янев бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на СУ

На тържествена церемония, която се състоя в Аулата в Ректората, проф. дмн Николай Янев бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото висше училище в България е на Факултета по математика и информатика и е по повод забележителния принос на проф. Янев за развитието на факултета, в частност на Катедра „Вероятности, операционни изследвания и статистика“, за приноса му за развитието на Софийския университет и за изключително високите му научни постижения.

Празничната церемония бе открита от декана на Факултета по математика и информатика доц. д-р Първан Първанов, който представи проф. Янев и неговата дейност.

Проф. Янев е почетен гражданин на Поморие. Той е световноизвестен учен в областта на разклоняващите се стохастични процеси, основател на българската школа по разклоняващи се процеси.

Роден е на 30 ноември 1943 г., израства в Поморие, където през 1961 г. завършва гимназия. През 1964-1969 г. Николай Янев е студент в научно-изследователския профил на Математическия факултет на Софийския университет, където завършва тогавашните Блок А и Блок Б, които съответстват на днешните програми „Бакалавър“ и „Магистър“. Специализира „Теория на вероятностите и математическа статистика“ и се увлича от работите на А. Н. Колмогоров и неговата школа по разклоняващи се стохастични процеси, като защитава и дипломна работа в тази област.

През 1969 г. Николай Янев започва работа по разпределение в секция „Вероятности и статистика“ към Математическия институт на Българската академия на науките. През 1970-1971 г. е на 6-месечна специализация в Математическия институт „Стеклов“ към Академията на науките в Москва под ръководството на проф. Б. А. Севастьянов, един от първите аспиранти на Колмогоров в областта на теорията на вероятностите и математическата статистика.

Доц. Първанов припомни, че през 1945 г. Колмогоров основава в Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“ знаменития Семинар по разклоняващи се стохастични процеси, където той и неговите ученици създават модерните математически основи на тази теория. Николай Янев взема дейно участие в работата на Колмогоровския семинар като редовен аспирант в Механо-математическия факултет на Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“ през 1972-1975 г. под непосредственото ръководство на Б. Д. Севастянов. През ноември 1975 г. проф. Янев защитава успешно дисертация в областта на разклоняващите се стохастични процеси. В резултат на това се появяват две основополагащи статии в едно от най-престижните списания – „Теория вероятностей и ее применения“. В първата от тях авторът изучава нов клас регулируеми разклоняващи се процеси със случайни регулиращи функции, а във втората изследва нов клас статистически оценки за процеси с голям брой начални „частици“.

След завръщането си от аспирантура проф. Н. Янев продължава работата си в сектор „Вероятности и статистика“ към Единния център по математика и механика“, който обединява сегашните Институт по математика и информатика към Българската академия на науките и Факултет по математика и информатика на Софийския университет.

Проф. Янев води упражнения и чете лекции пред студентите от Факултета по математика и информатика. Подготвя програмата и реализира първия курс по „Вероятности и статистика“. Чете и лекции по Разклоняващи се стохастични процеси, Теория на възстановяването, Математическа статистика, Случайни блуждания. В резултат на тази негова дейност в Издателството на Софийския университет излизат книгите му „Вероятности и статистика“ (съвместно с Б. Димитров, 3 издания), „Ръководство за упражнения по математическа статистика“ (съвместно с М. Танушев), „Разклоняващи се стохастични процеси“ (съвместно с М. Божкова, 2 издания). Тези книги продължават и днес да се ползват активно във Факултета по математика и информатика. Проф. Янев е научен ръководител на 10 дипломанти и 8 успешно защитили докторанти.

През 1985 г. проф. Янев защитава дисертация на тема „Разклоняващи се стохастични процеси – регулируемост, статистика, приложения“ и получава научното звание „доктор на математическите науки“, а през 1991 г. е избран за професор в Института по математика и информатика към Българската академия на науките, като продължава да чете лекции в Софийския университет. В периода 1993-1999 г. е директор на института, а през 2001-2012 г. е ръководил секция „Вероятности и Статистика“ в Института по математика и информатика към Българската академия на науките .

Деканът на Факултета по математика и информатика акцентира върху наградите, получени от проф. Янев, както и на неговите публикации.

Проф. Янев е носител на редица награди, сред които и най-високото отличие на Българската академия на науките – „Златен медал Марин Дринов с лента“. Има над 150 научни публикации, като основната част от тях са публикувани в престижни международни списания с импакт-фактор. Има една монография в Springer и три глави в две колективни монографии в САЩ. Научните му резултати са предимно в областта на теория на вероятностите и математическа статистика, като основен обект на изследвания са различни класове разклоняващи се стохастични процеси, теория на възстановяването, регенериращи се процеси и др. Има сериозни приложения в областта на стохастичното моделиране в клетъчната биология и раковите изследвания. Последните са съвместно със съответни специалисти от САЩ. Всички публикации на проф. Янев са многократно цитирани (над 500 пъти) и имат сериозно международно признание, за което говори фактът, че негови теореми с доказателства са публикувани в 16 чуждестранни монографии.

„Проф. Янев е създател на българска научна школа със сериозно международно присъствие, доказателство за което е организирането и провеждането на Първи конгрес по разклоняващи се процеси през 1993 г. в гр. Варна. Освен това под негово ръководство са организирани 10 международни конференции по вероятности и статистика в България“, каза доц. Първанов и допълни, че големият български учен е участвал в редица международни конференции и симпозиуми, сред които се откроява Световният конгрес по Статистика на ISI (International Statistical Institute) през 1996 г. Бил е гост-лектор в редица престижни университети в Канада, САЩ, Франция, Испания.

Бил е председател на жури за защита на дисертации или промоция за професор в Испания, Франция, САЩ и Швеция. Освен това той има съвместни публикации в известни списания с учени от Канада, САЩ, Русия, Франция и Испания.

Проф. Н. Янев има сериозен принос в създаването и развитието на испанската школа по разклоняващи се процеси, както и за развитието на научните контакти между Университета на Екстрамадура от испанска страна и Софийския университет и Българската академия на науките от българска. Отчитайки неговия междунaроден принос и специалните му заслуги към Испания, през 2018 г. му бе присъдена почетната титла Doctor Honoris Causa на Университета на Екстрамадура .

Накрая доц. Първанов заяви, че си заслужава да се отбележи, че проф. Янев е известен като най-добрият математик сред сърфистите и най-добрият сърфист сред математиците, тъй като е спечели трето място на световното първенство за ветерани, а първите двама не са математици.

Проф. дмн Николай Янев бе удостоен със званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет от заместник-ректора на Софийския университет проф. д-р Мария Стойчева.

Проф. Янев изрази голямата си благодарност към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, към колегите от Факултета по математика и информатика за високото отличие. „Това е огромен дълг, това е отговорност, за която ще се старая винаги да бъда достоен“, каза той. Проф. Янев отбеляза: “В нашата Алма матер са се учили още моят дядо, баща ми и майка ми, моята съпруга и моята дъщеря. От 1964 година, когато съм постъпил като студент във Факултета по математика и информатика, и досега, съм бил неразривно свързан с Университета и с Факултета“, каза големият учен и изрази гордостта си от своите докторанти, трима от които вече са професори, двама от тях са доценти. Той подчерта, че вече има и внуци в научния смисъл на тази дума и се гордее се с всички свои ученици, с които продължава да работи заедно в областта на разклонявашите се стохастични процеси и техните приложения.

Проф. дмн Николай Янев произнесе академично слово на тема: „Разклоняващи се стохастични процеси като модели на популационна динамика“.

В рамките на лекцията си той посочи, че това няма да бъде строга математическа лекция със сложни формули, интеграли, уравнения и теореми. Това ще бъде по-скоро една сказка, в която да се опитаме да разберем популярно какво всъщност се крие зад това заглавие, да вникнем във философията на нещата, да разберем някои принципи на математическото (по-точно стохастичното) моделиране и приложенията на математиката (в частност на стохастиката).

Проф. Янев отбеляза, че думата „стохастични“ произлиза от думата стохастика (с древногръцки произход) и като наука обединява теория на вероятностите и математическата статистика, т.е. стохастиката се занимава с математически анализ на понятието „случайност“, а понятието „стохастично“ често се интерпретира като „случайно“. Той изтъкна, че ние много често не си даваме сметка за случайните явления, боравейки само с една тяхна характеристика. Например: средна продължителност на живот, средна заплата или средна пенсия, среден месечен доход, средна скорост, средно поскъпване, средно нарастване, среден брой бракувани изделия и т.н.

„Има много и различни класове стохастични процеси, които описват различни случайни феномени. Най-общо казано, разклоняващите се стохастични процеси се появяват като математически модели, описващи динамиката (развитието) на популации (съвкупности) от обекти, които по някакви стохастични (случайни) закони могат да пораждат или да се превръщат в нови обекти от същия тип (или типове)“, каза проф. Николай Янев и допълни, че тези обекти, които в литературата често се наричат частици или индивиди, могат да имат най-разнообразна природа: елементарни частици (фотони, електрони, неутрони, протони, алфа, бета, гама частици), йони, атоми, молекули, гени, клетки, микроорганизми, растения, животни, хора, информация и т.н. По този начин много реални явления от физиката, химията, биологията и медицината, епидемиологията, демографията, икономиката и т.н. могат да бъдат описани и изследвани с помощта на различни модели разклоняващи се стохастични процеси.

Проф. Янев посочи, че типични примери са верижните ядрени реакции, от които се интересува Колмогоров и за чието моделиране създава знаменития си семинар „Разклоняващи се стохастични процеси“, електронно-фотонният каскад, който се предизвиква от навлизането на космическите лъчи в атмосферата, както и клетките в човешкия организъм, които участват в един разклоняваш се стохастичен процес, при който във всеки момент броят на живите клетки е една случайна величина.

В академичното слово проф. Янев обърна внимание, че възникването на теорията на разклоняващите се стохастични процеси се дължи на един чисто демографски проблем, разглеждан след втората половина на 19 век от френския математик Биенеме и англичаните Галтон и Уотсън. Те се интересували от въпроса за израждането на известните знатни фамилии. Считало се е, че над тях тежи някакво проклятие, но всъщност се оказало, че математическият модел основаващ се на внимателен стохастичен анализ на развитието на всяка една фамилия, води до това, че съществува винаги положителна вероятност за израждане и при определени условия тази вероятност става единица, т.е. фамилиите рано или късно се израждат, т.е. изчезват.

Българският учен говори и за математическата същност на Теорията на разклоняващите се стохастични процеси. По думите му, най-общо казано, можем да опишем един такъв процес, при който частиците живеят случайно време (с някаква функция на разпределение) и в края на своя живот произвеждат случаен брой нови частици (със съответно разпределение), всяка от които еволюира по същия начин. Но проф. Янев подчерта, че тук възникват много въпроси: какво е вероятностното разпределение на броя на частиците в даден момент, какъв е средният брой и дисперсията, каква е вероятността за израждане на процеса, какво е неговото асимптотично поведение и т.н.

„За своето 170-годишно развитие Теорията на Разклоняващи се стохастични процеси се развива неимоверно, като са написани огромно количество статии с научен или приложен характер и няколко десетки книги и монографии. Българската школа в това отношение се представя достойно като на нас се падна честта да организираме и Първи световен конгрес по РСП във Варна през 1993 г. Да отбележим и провеждането на няколко международни Workshops, организирани в последните години», каза в своето слово проф. Янев и допълни, че от началото на Ковид-19 пандемията заедно с неговите бивши аспиранти доцент Весела Стоименова (Факултет по математика и информатика на Софийския университет) и доцент Димитър Атанасов (Нов български университет) са създали един модел на разклоняващи се процеси, който да опише епидемичното развитие и най-важното да оцени т.н. репродуктивно число, т.е. средния брой инфектирани от един носител на вируса. „В резултат на нашите изследвания ние публикувахме няколко статии с различни усложнения, включвайки имиграционна компонента, придобит имунитет чрез преболедуване или ваксинация. Да отбележим, че това е един разклоняваш се процес с два типа индивиди: инфектирани, но не регистрирани, а от друга страна, инфектирани и карантинирани. Освен това процесът е в дискретно време (по дни). Използвайки ежедневната информация за регистрираните инфектирани, ние успяваме да оценим репродуктивния параметър на инфекцията“, каза още проф. Янев и отбеляза, че един модел относно Ковид, основан на разклоняващ се процес с непрекъснато време, бе успешно развит и от неговата бивша аспирантка, сега професор дмн Марусия Божкова от Факултета по математика и информатика на Софийския университет.

В словото си проф. Янев заяви още, че заобикалящият ни свят и общество са стохастични по своята същност. Поведението на индивида или обществото не могат да бъдат описани с детерминистични функции, те имат ярко изразен стохастичен характер. „И тук стигаме до един от големите парадокси на човечеството: нашето възпитание по своя характер е строго детерминистично и това води до конфликти със заобикалящия ни стохастичен свят. На нас от малки ни втълпяват, че всичко е свързано в причинно-следствени връзки, пренебрегвайки изобщо категорията случайност. А има и много примери за вредата от фундаменталния детерминизъм, който ярко се проявява в редица религиозни норми и ненаучни идеологии, донесли толкова беди на човечеството“, каза проф. Янев и повдигна въпроса за стохастичното oбразование и възпитание.

Цялото слово на проф. Янев може да видите тук .