Гюро Лазаров- строителен предприемач от ХХ в., изградил емблематични сгради в Поморие

Има личности, които със своите способности, трудолюбие и дарби са оставили трайна следа в новата история на град Поморие (до 1934 г. Анхиало). Безспорно една от тях е строителният предприемач Гюро Лазаров, изградил част от емблематичните сгради в Поморие, истински образци на архитектурното изкуство, оформили по неповторим начин силуета на града.

Гюро Стоянов Лазаров (Клинчаров) е роден на 25 октомври 1880 г. в с. Цегриловци (Главанска община, Трънска околия) в семейството на Лазар Стоянов Миличин и Гюрга Лазарова. Баща му, способен и опитен строител, успял да предаде своя занаят и знания и на тримата си синове – Никола, Тома и Гюро. Известността на майстор Лазар и синовете му далеч надхвърляла границите на околността. Като способни изпълнители на архитектурни проекти те били търсени и в съседна Румъния. След успешен гурбет в северната ни съседка, през 1909 г. строителите от Трънско решават да не се завръщат в родния край, а да се заселят в Анхиало. Крайморският град ги е привлякъл със своите природни красоти и стопански възможности. През 1909 г. в Анхиало е утвърден нов градоустройствен план. Архитекти и инженери като Р. Тоскани, Д. Москов, А. Маринов, Иванов проектират модерни, с европейски вид сгради. В тяхното изграждането, както и в ремонта на съществуващите, дейно участие взимат строителите от Трънския край. Те умеят да боравят с новите материали, познават конструктивните възможности на железобетона, имат усет и знания за новите архитектурни форми и строителни техники. В края на 1909 г. председателят на църковното настоятелство на храм „Рождество на Пресвета Богородица” отец Димитър Тузлуков поверява на Никола и Гюро Лазарови извършването на дейности по укрепване на кубето и покрива на църквата. Без този належащ ремонт храмът е бил заплашен от срутване.

Не било съдено на жителите на крайморския град да се радват на мирен и съзидателен живот. На 5 октомври 1912 г. избухва Балканската война и много анхиалци отиват на фронта. Сред тях са и синовете на Лазар Стоянов. Редник Тома Лазаров е мобилизиран като войник в състава на 41-ви пехотен полк, 5-а рота. На 8 ноември 1912 г. той умира, покосен от тиф в с. Софас, Чаталджанска околия. Фелдфебел Гюро Лазаров също се сражава във войните на България за национално обединение (1912-1913, 1915-1918). По времето на Първата световна война той е в състава на 2-ра експлоатационна железопътна дружина, 10-а рота. След демобилизацията на армията и уволняване в запас, Г. Лазаров е един от първите членове основатели на Запасното подофицерско дружество „Димова поляна” в Анхиало. В последвалите години активно се включва в дейността му, а през 1936 г. е избран за негов председател.

20-те и 30-те години на XX в. са изключително ползотворни за строителния предприемач Гюро Лазаров. Той участва в едни от най-значимите строителни и инфраструктурни проекти в Анхиало като: изграждането на резервоара и каменната зидария на модерния градски водопровод (1925 г.), строежа на сградите на Българска народна банка (1931 г.) и читалище „Просвета 1888” (1934 г.). В съдружие с Ангел М. Кацаров, Гюро Лазаров строи новия масивен железобетонен държавен склад за сол в Поморие (1938г.), укрепва шосето свързващо Поморие с Бургас (1937 г.), през 1944 г. участва в изграждането на подпорни укрепителни стени на участък от пътя Поморие – Несебър. За високия професионализъм на предприемача можем да съдим по задачите, които са му били възлагани по обекти с важно обществено значение като строежа на сградите на Сливенска митрополия (1939 г.) и Дивизионната болница в гр. Сливен, моста в с. Чимос (днес гр. Ахелой) (1929 г.).

Припечелените средства строителният предприемач влага в акции на Анхиалска популярна банка (той е член и на Управителния ú съвет), Анхиалска черноморска банка, Електроснабдителна кооперация „Успех”, в покупка на солници, лозя и други имоти. Братята Никола и Гюро Лазарови притежават дялове и от дружествения капитал на Българското солопроизводително кооперативно дружество „Анхиалски солници”. Вложеният капитал съдейства за подпомагане икономическия просперитет на Поморие. В дейността на Гюро Лазаров неотменен помощник е най-големия му син – Стоян, по-малкият му син Лазар става чиновник, а дъщеря му Руска е учителка. След политическите промени, настъпили в страната ни след 9 септември 1944 г., мащабът на строителната дейност на Г. Лазаров намалява. От този период най-големия проект, в който той участва, е строежът на читалище „Васил Левски-1869 г.” в град Айтос (1954г.).

Гюро Лазаров напуска този свят през 1965 г., но остава в паметта на своите съграждани като достоен човек и уважаван строителен предприемач, допринесъл много за оформяне облика на Поморие като модерен и благоустроен град.