В поморийското село Козичино лазаруването запазва и до днес своя автентичен вид. Всички отидоха там, за да видят лазарито. В съботния ден бе МАЛКО ЛАЗАРИ, а в неделния-ГОЛЯМО ЛАЗАРИ.
Лазарките завиха венец от върбови клонки, който пуснаха в течаща вода. Тази мома, чийто венец изпревари всички останали, ще се омъжи първа през годината. Този обичай се нарича “кумичане” и с него се бележи края на моминските пролетни игри. Привечер на площада се игра последното за годината лазарово хоро. Празникът продължи докато се стъмни. В танците се включиха и младежите, които до този момент се любуват на своите избраници. Предварително се определи гайдаря, а по-късно се избраха и кумовете: трима напети момци, които поведоха хорото и трима на опашката. Кумовете “изтеглиха” лазарското хоро по стръмния бряг към хорището, където вече се намесиха всички младежи, играха се любимите хора, включително и пайдушко, с което завършва празникът. Еркечкото Лазари и тази година се превърна в голям празник.
Снимки: Община Поморие