Вечер в Поморие, посветена на Людмил Тодоров с книги и филм

Община Поморие, НЧ „Просвета 1888“ – Поморие и Издателска къща „Знаци“ ви канят на вечер, посветена на писателя и кинорежисьора Людмил Тодоров.

Людмил Тодоров е сценарист и режисьор на игралните филми: „Цветове в мрака“, „Бягащи кучета“, „Любовното лято на един льохман“, „Приятелите на Емилия“, „Двама мъже извън града“, „Емигранти“, „Шивачки“, „“Миграцията на паламуда“. Авторът на едни от най-обичаните български филми напусна преждевременно този свят, в края на миналата година, но творчеството му има още много да ни разказва. И какво по-подходящо време от това между края на горещите летни дни и есенното очакване на пълните с паламуд мрежи?

В уютната обстановка на салона на читалището ще бъдат представени книгите на Людмил Тодоров „Посланичката“ и „От какавидата до пеперудата“, с участието на Златна Костова (съставител, съпруга на режисьора и автора) и Румяна Емануилиду (издател).

„Посланичката“ съдържа три повести, писани през последните няколко години. Героите в тази книга са разпознаваеми, както във всички други книги и филми на Людмил: те не са измислени, те са забелязани, наблюдавани внимателно, слушани, чути, оценявани, поощрявани, (не)порицавани, утешавани, насърчавани, но преди всичко и над всичко – обичани. В тези повести хората изпитват страхове, съмнения, радости и екстази, тъга, съжаление, разкаяние, влюбване… като всички нас. Героите на Людмил дишат до всеки един от нас, чрез всеки от нас. В тях се припознаваме и затова им вярваме; затова въздействието на съдбите им е толкова силно“.  – Златна Костова – преводач, поет.

„От какавидата до пеперудата“ съдържа четири сценария на Людмил Тодоров, които все още не са стигнали до големия екран. Незаснети. Замислени като филми за любовта и приятелството в техните крайни и необикновени проявления.

Веднага след това, всички присъстващи ще имат възможността да се посмеят с последния филм на Людмил „Миграцията на паламуда“ (2011), който ще бъде прожектиран в читалището. Двама бащи и техните двама синове се борят с живота „като прасета с тикви”. Начините, по които оцеляват двете двойки, са рядко срещани и много комични. Когато в края на филма те стигат точно там, откъдето са тръгнали, тоест доникъде, вместо с униние, те се изпълват с упование и сила, защото са заедно, защото се подкрепят и обичат, а миграцията на паламуда от Черно море в река Янтра е факт, и догодина в реката „ще бъка от паламуд”. „Миграцията на паламуда” е филм за човешката надежда, колкото и нелепа да изглежда тя понякога.

Заповядайте в залата на НЧ „Просвета 1888“ на 17 октомври (четвъртък) от 18.00 часа, да си спомним и почетем името на Людмил Тодоров!