ЕК призова България да транспонира коректно правилата за правото на достъп до информация в наказателното производство

Европейската комисия реши да изпрати допълнително мотивирано становище на България (INFR (2021) 2098) за това, че не е транспонирала правилно Директивата относно правото на информация в наказателното производство (Директива 2012/13/ЕС). Директивата има за цел да гарантира, че на лицата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателно производство или за които е издадена европейска заповед за арест, се предоставя подходяща информация относно техните права.

През септември 2021 г. Комисията изпрати на България официално уведомително писмо, а през септември 2023 г. — мотивирано становище. Тя счита, че националните мерки за транспониране, нотифицирани от България, не отговарят на изискванията на директивата. Българското законодателство не обхваща лицата, които фактически са заподозрени в извършването на престъпление, но все още не са официално признати за обвиняеми. Това означава, че в България лицата, които са заподозрени, но все още не са официално обвинени в извършването на престъпление, не се ползват от правата, с които разполагат съгласно Директивата, което може да окаже значително въздействие върху справедливостта на съдебния процес срещу тях.

Този въпрос е свързан с неправилното транспониране на материалните права, определени в Директивата, като например правото на информация за правата, което българското законодателство не обхваща де факто заподозрените. Въпреки че България е предприела стъпки за справяне с някои от установените оплаквания, като например във връзка с правото на достъп до материалите по делото, приетите допълнителни мерки също не са достатъчни, за да се гарантира правилното транспониране на тези права.

Поради това на 15 юли 2024 г. Комисията реши да сезира Съда на Европейския съюз. Поради сложността на случая и за да се отговори на допълнителната информация от България, оттогава насам беше решено да се издаде допълнително мотивирано становище на България.

България разполага със срок от два месеца, за да отговори и да предприеме необходимите мерки. В противен случай Комисията може да реши да сезира Съда на Европейския съюз.