RadioMilena.com Новините от Поморие и региона
Изложба на Андрей Янев се открива в Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“на 7 ноември (петък) от 18:00 ч.
Събитието се реализира под патронажа на президента на Република България г-н Румен Радев .
Изложбата „Гост“ се осъществява като част от цикъл изложби, с които художникът Андрей Янев отбелязва своя 60-ти рожден ден. Тя е третата след откриването на изложбата „Съветът“, която беше представена през юни в София в НАИМ при БАН и изложбата „Архангелско опрощение“, която срещна първите си гости на 6 август в Бачковския манастир с благословията и любезното домакинство на Негово Преосвещенство Велички Епископ Сионий, игумен на Бачковската Света обител.
Гостоприемството, поне в рамките на християнството и юдаизма, не се възприема единствено като обичай, свързан например с номадството. Напротив, то се мисли преди всичко като проявление на вярност към Бога. Според еврейската традиция чужденецът или бедният гост може да бъде предрешен праведник, а дори и пророк. Библейският разказ ни припомня, че гостът, особено непознатият, скитникът или нуждаещият се, трябва да се разглежда като „ипостас“ на самия Исус Христос. В текста на Евангелието от Матей неслучайно четем: „Защото огладнях и Ми дадохте да ям; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте… Истина ви казвам: доколкото сте сторили това на един от тия най-малки Мои братя, на Мене сте го сторили“. Ето защо гостоприемството се тълкува като едно от най-висшите морални задължения – не само защото то дава потенциална възможност за среща с божественото; не само защото е сред най-висшите изрази на любовта; но и защото е носител на знание за миналото – като припомняне, като спомен: в юдаизма, че „вие бяхте чужденци в Египетската земя“, а в християнството – за странстванията и страданията на Исус Христос.
Тук трябва да посочим, че темата за гостоприемството намира важно място в късните философски разглеждания на Жак Дерида. В капиталното си съчинение „За гостоприемството“ (De l’hospitalité), публикувано през 1997 г., включващо две серии от лекции: „Гостоприемство“ (от Дерида) и „Нашият дом, или Отговорността на домакина“ (от Ан Дюфурмантел, която тогава работи с него), Дерида разглежда гостоприемството като апория. От едната страна на това неразрешимо противоречие е Законът на категоричния императив, който изисква всеки непознат да бъде приет, заедно с всяка негова „абсолютно различна“ Другост, без да бъде питан за име, паспорт, произход, без каквито и да е условия. Казано по друг начин – гостът (l’hôte) трябва да бъде посрещнат преди да се установи неговата идентичност или дали е „достоен“. Като противовес на Закона на категоричния императив се явява Законът на правото и политиката, с който всъщност се управлява съвременното общество. Според него гостоприемството се предоставя при определени условия. То се регулира от закони, визи, гранични контроли и имиграционни правила. Това е властта на домакина (суверена). Домакинът (държавата или собственикът на дома) си запазва правото да пита, проверява и отказва достъп. Според Дерида, веднага щом поставим условие, ние предаваме чистия акт на гостоприемство и го превръщаме в контролиран достъп. Именно това напрежение привлича философа, който обобщава, че за да бъде етично, гостоприемството трябва да е безусловно, но за да бъде политически възможно (и да защити домакина), то трябва да е условно. Дерида коментира, че всяка политика, която претендира, че е хуманна, трябва постоянно да се изправя пред този безусловен етичен идеал, дори и да не може напълно да го постигне. Проблемите с бежанците, имиграцията и националните граници са конкретни примери, в които условният закон е нужно да бъде предизвикан от етиката на безусловното гостоприемство.
Новата изложба на Андрей Янев, не, не изложба, а артистична намеса, интимно гостуване, в постоянната иконна експозиция на Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“, се изправя срещу нас като доказателство, като малко чудо, тъкмо за силата на изкуството да преодолява невъзможностите. Като доказателство за етичните и морални устои в нас самите, отвъд политизирания човешки живот (по Агамбен), в който дух и материя отдавна не са единени в неразделимо цяло. Изложбата „Гост“ ни дава среща с едноименната творба на Андрей Янев. Тя е създадена преди повече от 22 години за съвместната му изява с художника Георги Динев, която ще реализират тъкмо в Бургас. По думите на художника – „този образ ми се яви, още преди да стъпя за първи път на Атон“, и именно той ще посреща гостите на изложбата тогава. Изложба, която Георги Баев ще определи като събитие, като „надежда в отчаянието“. Днес същата картина, в която една безплътна сила – ангел ли е, човек ли е, има ли значение? – се завръща след дълго скитничество в родния град на Андрей Янев. Сред образи на светостта, сред ярки икони, отдавна изгубили своята сакрална функционалност и превърнали се единствено в обекти за естетическа наслада. Гостуване в пространството на преобърнатата от десетилетия в галерия синагога.
Синагогата в Бургас е един от най-внушителните и емблематични архитектурни паметници в града, който отразява богатата история на местната еврейска общност и сложните превратности на ХХ век. Строежът на храма започва през 1905 г. и е завършен през 1909 г., а със своето великолепие и изящество Синагогата бързо се превръща в духовното сърце на местното еврейско общество, което по онова време е съставено предимно от сефарадски евреи. Архитектурата на сградата е забележителна, като представлява еклектичен стил, съчетаващ елементи на неокласицизъм, романтизъм, неовизантийски и ориенталски (мавритански) мотиви. Тези мавритански детайли не са случайни – те напомнят за испанския произход на сефарадите. Авторството на проекта често е приписвано на италианския архитект Рикардо Тоскани, който е проектирал и други сгради в Бургас. След съдбоносния 9 септември 1944 г. и последвалия комунистически преврат голяма част от бургаските евреи се преселват в Израел, а сградата на храма е национализирана. От 1966 г. синагогата е превърната в Градска художествена галерия „Петко Задгорски“. През годините сградата на бившата синагога като че ли продължава да служи като храм – тя се превръща в гостоприемен дом, в обиталище на изкуството. Отвъд противоречията, в името на красивото, без което все така отказваме да можем. Както художникът Андрей Янев, отказващ да остане покорен единствено на живописта, за да пристъпи като гост на територията на скулптурния образ.
Изложбата „Гост“, не е изложба, а личен апокалипсис на автора. И тъкмо поради това може да бъде мислена като възможност не само за среща с изящното, но и като територия за разговор, за размишление именно върху темата за собствените страхове от отказа да бъдем приети. Там край брега на морето, което само живите обича. Морето, което както пише поетът, все така до дъно преобръщаме „със пръсти, посинели от тъга“. В търсене на смисъла, на себе си самите, на гостоприемен дом.
Екип, работил по изложбата:
Пламен В. Петров – куратор
Георги Шаров – художник
Джоана Брадшоу – преводач
Лора Султанова – коректор
