Потвърдена 8-годишна ефективна присъда за водач на МПС

Бургаският апелативен съд потвърди присъда от 8 години лишаване от свобода на неправоспособен водач, който шофирайки с превишена скорост и в пияно състояние, блъснал пешеходец и избягал от местопроизшествието.

На 17.12.2022 г. в село Дебелт, община Средец. С. Й. е бил зад волана на „БМВ“ 525, движил се със скорост 79.2 км./ч., когато загубил контрол на автомобила, вследствие на което ударил движещия се по тротоара И. К. и по непредпазливост причинил смъртта му. Подсъдимият е шофирал с концентрация на алкохол 1,85 на хиляда, без да притежава правоспособност за управление на автомобила и е избягал от мястото на инцидента.

Делото пред Окръжен съд – Бургас е преминало по реда на диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие. Съдът е признал подсъдимия за виновен за престъпление по чл.343 ал.3 предложение „първо“, алтернатива „първа“, предложение „трето“ и предложение „четвърто“, буква „б“, предложение „първо“ вр.ал.1 буква „в“, предложение „първо“ /редакция ДВ, бр. 95 от 2016 г. / вр.чл.342 ал.1 от НК вр.чл.2 ал.2 от НК вр.чл.58а вр.чл.54 от НК и е определил наказание в размер на 12 години „лишаване от свобода“, като е отчел значителния превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Съобразно правилата, наказанието е редуцирано с една трета, като окончателно е наложено наказание от 8 години „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим.

Въззивното производство пред Бургаския апелативен съд е образувано по жалба на защитника на подсъдимия, с искане за намаляване размера на наказанието. Прокурорът по делото пледира за потвърждаване на обжалваната присъда. Частните обвинители също настояват за потвърждаване на първоинстанционния съдебния акт.

След направена цялостна проверка на присъдата, Бургаският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, е намерил жалбата за неоснователна.

В решението на въззивната инстанция, с което е потвърдена присъдата на ОС – Бургас, е посочено, че С. Й. никога не е притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство, но въпреки това е управлявал автомобил и е бил многократно санкциониран за нарушения на Закона за движение по пътищата. До момента на извършване на деянието срещу него са били издадени 8 наказателни постановления и 6 фиша, както и 2 заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, като нито една от наложените санкции не е била заплатена.

Въззивният състав е обсъдил и обстоятелствата, че подсъдимият не е оказал помощ на пострадалия, нито е сигнализирал за инцидента, а вместо това се е заел с укриване на автомобила. След бягството от местопроизшествието е направил опит за подвеждане на органите на разследването, като е посочил друго лице за водач на автомобила, включително чрез декларация с невярно съдържание. Съдът е подчертал, че концентрацията на алкохол в кръвта на С. Й. е надвишавала трикратно долната граница за квалифициране на деянието като извършено в пияно състояние.

Размерът на превишената скорост, с която се е движил подсъдимият в населеното място, категорично има значение за преценката на обществената опасност на извършеното деяние, отбелязват апелативните съдии.

В автомобила на подсъдимия са се возили общо шест човека, сред които и малко дете, което е следвало да бъде допълнително обстоятелство, възпиращо го въобще да управлява автомобил в пияно състояние, или поне да го мотивира да не кара с превишена скорост, но той не се е съобразил и реално е изложил на опасност техния живот и здраве.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетен и факта, че смъртта на пострадалия И. К. не е настъпила веднага, а е предшествана от продължителни болки и страдания, като той се е борил за живота си повече от два месеца.

Втората инстанция е споделила становището на окръжния съд, че наложеното наказание е законосъобразно, справедливо и съответстващо на степента на обществена опасност на деянието и личността на подсъдимия.

Постановеният съдебен акт подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС на Република България в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.