Потвърдено ефективно наказание за ПТП с жертви

Бургаският апелативен съд потвърди присъда на водач, причинил пътно произшествие с две жертви.

С присъдата Х. К. от с. Ябланово, община Котел, област Сливен, е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от две години и четири месеца, което наказание трябва да изтърпи ефективно при първоначален „общ“ режим. На водача е наложено и наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от пет години.

На 9 март 2022 г., около 14:30 ч., подсъдимият Х. К. управлявал автомобил „Тойота Ярис“, в който пътували неговият братовчед Х. К. отпред и по-късно – К. К., която се присъединила от пътен възел „Петолъчката“ и трябвало да бъде откарана с автомобила до с. Везенково. Около 15:00 ч. автомобилът на подсъдимия се приближил към кръстовището на изхода на гр. Сунгурларе. Подсъдимият не намалил скоростта на движение, не спрял на линията на знак Б 2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, нито на стоп-линията и без да изчака движещия се по пътя с предимство л.а. „Пежо Бипър“ да премине, навлязъл в кръстовището със скорост от 78.48 км/ час. Водачът на другия автомобил също не намалил скоростта, не реагирал на възникналата опасност и не предприел аварийно спиране. Двете коли се ударили в центъра на кръстовището. В резултат на сблъсъка загиват пътниците в автомобила на подсъдимия.

Делото пред първата инстанция е преминало по реда на диференцираната процедура, като подсъдимият е признал фактите и обстоятелствата в обвинителния акт. Окръжният съд в гр. Бургас е наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години и шест месеца, което е редуцирано с 1/3 до срок от две години и четири месеца. Присъдата е обжалвана пред въззивната инстанция от подсъдимият и от частните обвинители. В решението си апелативните съдии са посочили, че въззивните жалби са процесуално допустими, но по същество са неоснователни.

Извършеното от подсъдимия деяние е престъпление по чл.343 ал.3 б. „б“ предложение първо вр. чл.342 ал.1 от НК. Въззивният състав споделя становището на първата инстанция, че има съпричиняване на престъпния резултат от страна на водача на движещия се по пътя с предимство автомобил „Пежо Бипър“. Съдът подчертава, че степента на това съпричиняване не е незначителна, но поведението на другия водач в никакъв случай не е първа и основна причина за настъпилия престъпен резултат, който се дължи преимуществено и в най-голяма степен на допуснатото от подсъдимия нарушение на задължението да спре и пропусне движещите се по пътя с предимство.

Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил законово задължен и обективно е могъл да ги предвиди, както и да ги предотврати чрез изпълнение на вмененото му от закона задължение да пропусне движещите се по пътя с предимство превозни средства.

По отношение на наложената санкция, съдът отбелязва, че наказанието е определено при явен превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, включително наличието на съпричиняване. Според втората инстанция поправянето и превъзпитанието на дееца може да бъде постигнато при ефективно изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Съдът приема, че условното осъждане на подсъдимия не би постигнало  предвидената в чл.36 от НК цел – наложеното наказание да въздейства предупредително и възпитателно върху другите членове на обществото.

При цялостната служебна проверка на съдебния акт апелативният съд не е констатирал допуснати нарушения на материалният закон или на процесуалните правила и е потвърдил изцяло постановената присъда.

Решението на Апелативен съд – Бургас подлежи на обжалване или протестиране пред Върховния касационен съд на Република България.

Пресофис Апелативен съд – Бургас