Тодоровден е

В българския народен календар първата седмица от големите Великденски пости е наречена Тодорова неделя. Тодоровден е празник, посветен на конете и тяхната плодовитост. Това е време за молитви и обреди, свързани със защитата на конете и доброто им здраве. Следващата седмица започва с нови надежди и очаквания.

Поверието разказва, че на днешния ден Свети Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Господ да измоли лятото да се върне на Земята. И понеже Господ уважава светеца, още докато той изрича молбата си, отвън, на мястото, където е забито копието на светеца, започва да се издига пара и земята се затопля.

Обичаите на Тодоровден

-При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой.

-Жените размесват и раздават помежду си обредни хлябове като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм.

-После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.

-Обредната трапеза за празника включва пита с мая, супа от гъби и „тудоровска леща“. Главна роля е отредена  на питката във форма на конче или подкова. На трапезата има още орехови ядки, чесън и традиционните варива – леща и боб.

Тодоровден е повод за тържества и събирания на семейството и приятелите. Хората се събират около трапезата, която е богата и разнообразна, и се радват на вкусните ястия и веселите обичаи, които този празник предлага. Тържествата често продължават до късно вечерта, като се пеят песни и се играят хора.

Имен ден празнуват всички с имената: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора,Тея, Теа, Доротея  и техни производни.