Старият храм „Св. Вмчк Димитър” в с. Порой, община Поморие

Старият енорийски храм „Св. Димитър” в с. Порой, общ Поморие (до 1934 г. с. Копаран ) е построен през 1884 г. от майстор Митьо Цанев от с. Куманите, Дряновско. Сред по-значимите ктитори и инициатори за издигането на църковната постройка са: кметът Димитър Николов, Добри Стоянов, Алексий Димов, Матю Янев, Ради Недев др. Местните жители християни също участват с дарения и доброволен труд. Храмът е тържествено осветен на 21 ноември 1884 г. от епископ Гервасий, бъдещ Сливенски митрополит.

По архитектурен план църквата е трикорабна, едноабсидна псевдобазилика с размери: дължина 18.5 м, широчина 10 м и височина 6 м. Стените ù са изградени от масивна каменна зидария с дебелина 80 см. Църквата е вкопана в терена. Тя е била с притвор и емпория (място, където са се черкували жените). Корабите в храма са били разделени от два реда по четири дървени колони. Таванът на сградата е бил дървен, своден, а подът – застлан с плочи. В интериора впечатлявали резбованите и позлатени олтарни двери, венчилката на иконостаса, както и царските икони, изографисани през 1884 г. Заради своята художествена украса през 1977 г. църквата е обявена за паметник на културата.

В началото на XX в. местоположението на село Порой било изместено пò на юг, където се намира и понастоящем. Енорийският храм „Св. Димитър“ останал в подножието на склона – на километър и половина източно от селото. По времето на социализма започнала неговата бавна разруха. Днес от храма са останали само част от стените. Четири царски икони – на Исус Христос Вседържител, Пресвета Богородица, Св. Йоан Предтеча и Св. Димитър, както и светите двери, са вградени в иконостаса на новата църква „Св. Димитър”, построена в началото на ХХI в. в центъра на с. Порой.

Любка Николова, уредник в отдел „Нова и най-нова история” при Исторически музей- Поморие