RadioMilena.com Новините от Поморие и региона
Безспорна истина е, че народното творчество е богат извор за българската история. Хилядите публикувани текстове на народни песни и безбройните им сюжети са незаменимо нагледно помагало в изучаването на нашето минало. През фантастичната образност на фолклора, през поезията на песните прозира богата информация както за нашата история, така и за отделни исторически или митични личности. Нам остава задачата да открием песните и стиховете, в които се разказва за определено историческо лице или събитие и да ги покажем на читателите. Но за да разберем същността на разказа на еркечкия народен певец, ние трябва да се потопим в конкретната историческа обстановка.
В случая иде реч за Дан войвода,[1] който е популярна историческа личност и епичен герой в българския фолклор. Дан войвода /в еркечкия говор Дань вуйвода/ се отличава със смелост, сила и често е свързван с епизоди и борба в защита на бедните и онеправданите. Със своите действия още приживе Дан войвода си спечелва народната любов. Той е представител на идеалния български хайдутин – силен, богат (владее „много града“ – села и манастири), смел, разполага с голяма войска. Той, от една страна, е част от богатата българска епическа традиция, възпяваща смелите народни закрилници и митичните сили. От друга страна, трябва непременно да уточня, че все още историята не е казала последната си дума за Дан войвода, за събитията и смутните времена преди падането на България под турско робство, свързани с имената на царете Иван Шишман, Иван Страцимир и с подвига в борбата с турската напаст на техния воевода Дан. Някои автори допускат версията за повече от една историческа личност с име Дан и свързват действията на воеводата със събития и отвъд Дунава, където също живеят наши сънародници. И както показва народното творчество на Еркеч, българите от Дунавска България живо се интересуват от вълненията във „влашката земя, влашката и богданската“, защото тези събития са свързани със съдбата на техните братя и сестри.
Настоящата статия е продължение на публикацията „Еркечките песни и хорà – живият архив на Еркеч“[2]. Всеизвестен и признат е фактът, че Еркеч е древно българско село. В търсене на нови факти, потвърждаващи споменатата теза, открих, че известни важни събития в средновековната история на България също намират място във фолклора на селото. Това е много важна констатация, която показва, че еркечани се вълнуват не само от събития от местен, локален, характер, а живо се интересуват от съдбовни за държавата събития. Ето защо еркечкият певец създава песни за важни събития в историята на България. Нещо повече. Новосъздадените песни до такава степен допадат на сърцето на еркечани, та те не само ги харесват, но и с желание ги изпълняват и разпространяват. Така песните заемат толкова трайно място в празничната система на Еркеч, та стигат до нас и се пеят и до днес от лазарките, коледарите и участниците в други празници.
В еркечкото народно творчество също намира място историческата личност Дан /Дань/ войвода, тоест именно воевода, заемащ важна командна длъжност във войските на цар Иван Шишман. Подвигът на Дан войвода дълбоко е развълнувал нашите деди и затова е възпят в лазарски, коледарски и песни на дълга маса. Посочените песни, посветени на определено историческо лице, академик Александър Теодоров-Балан определя като исторически. Защото в историческата песен личността е свързана с действителността. За отбелязване е, че еркечките песни, посветени на прочутия войвода, не разказват за неговия живот, за неговата борба или за подвизите му, а отразяват отделни важни битови моменти в живота му. В случая в еркечката лазарска песен става дума, че Дан войвода е решил да потърси годеница за своя син. Подобен подход е характерна черта в стила на еркечкото песенно творчество. Ще припомня на читателите, че в песента „Запали Рада“ еркечкият творец също не разказва за причините защо Рада запалва „алибейови конаци и сулбашови чухлици“, пропуснат е факта, че близките на Рада са избити и на нея се пада родовото задължение да отмъсти за тяхната гибел. Певецът избира и описва единствено и само момента на нейното поведение преди смъртта. Почти същият художествен похват се проследява и в песента „Отсекли са подсекли са“ – певецът не разказва за живота и подвига на Дан войвода, а рисува пред слушателя и читателя прекрасна идилична картина, разказана в трето лице множествено число в минало неопределено време. Както е характерно за всяка истинска народна песен, сюжетът е толкова нагледен и толкова естествен и по такъв начин разкрива обстановката в Балкана, та читателят като чели вижда действието като жива картина. Впрочем, вместо да преразказвам сюжета на песента предоставям на читателите сами да се насладят на текста на прекрасната лазарска песен .
Отсекли са, подсекли са
Утсекли са, пудсекли са,
утсекли са зилен явор.
Струпали го два-три трупа[3],
наклали са два-три огня.
Огни горят, овни блеят,
засвирили с меден кавал.
Засвирили с меден кавал,
кавалът им проговаря:
куят[4] мума либе нема,
тук да доди да залюби.
Тук да доди да залюби
Дань войвода мумчето му.
Дань вуйвода мумчето му,
царювото измикерче.[5]
Царювото измикерче,
измикерче, хазнатарче[6].
С това обръщение завършва логически незавършената записана от мен през 1963 година песен. В друг вариант на песента, поместен в книгата на Стойка Кънева[7] и записан от Стойка Костадинова Радева, има продължение-отговор на повика към незнайната девойка. И песента, която се пее и играе на срята[8], продължава:
Обади се Станината, Станината стара майка:
„Наша Стана либе нема! Тук да доди да залюби!
Тук да доди да залюби Дань вуйвода мумчето му,
Царювото измикерче, измикерче, хазнатарче!
В поне още една лазарска песен пак се пее и разказва за хазнатар и войвода, без да се споменава персонално Дан войвода. В песента пак е разработена най-важната за хората тема – любовната тематика. Но самото споменаване и използване на понятия като войвода, хазнатар, байрактар показва, че хайдушката тема вълнува еркечани и заема трайно място в еркечкото народно творчество. Текстът на песента е поместен в посветена на Еркеч[9] книга. Ето го и самото съдържание на споменатата песен.
Бре хайде, хайде Петре ле
„Бря хайде, хайде Петре ле,
хазнатарь да тъ приставим,
хазнатарь холъм, вуйводъ!“
“Ас немъ додъ хазнатарь,
хазнатарь, холъм вуйводъ,
любовничкъ мий мъничкъ
другий шъй йа прълъжи,
прълъжи дъ йа пръдумъ”.
„Бря хайде, хайде Петре ле,
другия ръстът по-мальки,
по-мальки и по-хубъви,
по-бяли и по-червени,
по-теньки и по-мисоки.“
Името на войводата Дан[10] е възпято и в коледарската песен „Даню лежи в тъмен затвор“.[11] В нея се разказва за силата на любовта между войводата и неговата избраница. Юнакът Дань войвода е заловен и хвърлен в тъмница. От разказа на песента се разбира, че баща на Дань е също богат, тъй като има дор „девет града“, синът му праща хабер „да продаде една града“, за да откупи сина си. Баща му не иска да продаде нито „една града“, щото Дань ще лежи, ще излежи и ще се върне. След трикратно обръщане на син към баща и след като бащата отказва да продаде една, две и три града и да избави сина си, то в песента идва ред на любовта, която е по-силна от бащината обич. В песента се отправя същото искане на Дань към неговото първо либе, което има само „една града“. Любовта между двамата е толкова силна, че либето му още при първата вест, без да се съмнява в постъпката си, продава единствената „една града“ и откупува Дань юнака.
Името на Дан войвода и на Богдан намира място и в други еркечки песни, като коледарската „Зажени се Ябром[12] юнак“[13], чийто припев гласи: Дане ле, Дань Богдане ле, брайно ле коладе ле. Сюжетът на песента е посветен на важен момент в живота на всеки човек – сватбата на Дань войвода. Чрез трикратно действие еркечкият певец подчертава юначеството на войводата, който разбива изпречилата се на пътя им мраморна скала, за да преминат сватбарите и с един замах на боздугана разделя водите на Черно море, за да премине „тежката сватба“. Сватбарите достигат най-накрая до манастира с три църкви, посрещат ги три попа, а Дань войвода е венчан от трима владици.
Както отбелязах по-горе, съществуват различни предания за Дан воевода. Според едно от тях, Йоан Дан I /Іѡанъ Дань/, наричан още Дан войвода, е пети войвода на Княжество Влахия от 1383 до смъртта си през 1386 г. По роднинска линия той е свързан с родословието на последните български царе, преди падането на нашата страна под турско робство.
Борбата между отделни държави и размириците преди и след падането на България под турско робство, също намира място в еркечките песни. От народното творчество знаем за събиране на българчета за еничари. В народните песни, а и в личното творчество /да си спомним романа на Антон Дончев и филма „Време разделно“/ се разказва за ролята на еничарите: потурчени и надъхани в религиозна суровост, те вършат добра служба на своите господари в отчуждаването на българите от вяра и народност. В далечните смутни времена, заробването и пленяването на отделни членове на едно семейство понякога е водело и до кръвосмешение. За еркечани този въпрос е важен не само от гледна точка на морала. Те са загрижен за създаване и израстване на читаво и физически здраво поколение. Затова е сътворена специална песен по този повод, за да се знае и помни, че близки родственици не трябва да създават семейство. Ето какъв епизод е отразен в еркечката песен
Размерила се е влашката земя
Размерилъ съй влашкатъ зиме, [14]
влашкатъ зиме и богданскатъ.
Чи съй мерилъ, чи съй бъркалъ,
чи съй мерилъ девет гудини.
Чи съ робили стару за младу,
стару за младу, младу за стару.
Сичкитя карат пу инъ робиня.
Михаль вуйводъ две роби каръ:
първътъ шъ муй старъ робиня,
хторатъ шъ муй за домакиня.
Природили си мъшкъ рожбицъ.
Залюлялъ гу старъ робиня,
кът гу люлялъ й песен запялъ:
“Нани ми нани синуву дяти,
синуву дяти и дъштирину”.
Утде я зачул Михаль вуйводъ.
Утговаря Михаль вуйводъ:
“Я запей, бабо, сношнатъ песен”.
Утговаря старъ бабичкъ:
“Ас ку я запям шъ ми удряжиш,
шъ ми удряжиш старатъ главъ”.
В заключение искам още веднъж да подчертая всеизвестната истина: еркечкото народно творчество е неизчерпаем източник на знания не само за историята на Еркеч и еркечани. То е, както се изразяват творците на старобългарската литература, не пресъхващ извор, источник приснотекущий, който обновява и онагледява нашите исторически знания и изпълва с гордост сърцата на „нъстенските“ /истинските/ българи.
Проф. Петър Куцаров,
доктор на историческите науки
[1] Войвода е титла, която се дава по време на война и не се наследява. Главният военно командващ на царските войски се титулува Велик войвода и практически замества владетеля в командването на войската. Същата титла се е носела през Средновековието от управител на град или малка област. Думата е от две съставки – вой, съкратено от война и вода от водач.
[2] Виж „Пътеките на Еркеч“, с.198-212 и сайта на радио „Милена“ от 18.03.2024 година.
[3] Труп, м. р. /два-три трупа, двойствено число/ – част от отсечено дърво от дънера до клоните.
[4] Куят мума – която мома.
[5] Умалително от измекяр /измекярин/, остр. – слуга, ратай, произлиза от арабската дума hizmet – служба + персийската наставка kar.
[6] Умалително от хазнатар – пазител на хазна.
[7] Стойка Кънева, Под небето на Еркеч, Бургас, 2009, с.163.
[8] На срята – еркечки лазарски танц в две срещуположни редици, при който играещите девойки пеейки, се приближават и раздалечават. Произход: старобългарски, оригиналната дума е срѣшта. Коренът е родствен с общославянското *sъręti /срещам/.
[9] Петър Куцаров, Еркеч и еркечани, с. 159-160.
[10] Дан войвода е известен още с имената Ян, Янкул войвода, Стари Яно, Данкул войвода. Той е представен като богат човек, притежаващ много стада и голямо семейство, наричан е още бан, т. е. управител на област. В неговия образ са втъкани и жречески функции, които го свързват със св. Иоан, покровител на кумството и побратимството, венчаването и кръщаването. Съчетанието на звуците в името Дан напомня за Тангра /Дан-Тян-Тан- Шян/. Жената на Дан е известна и като Дана-Тяна-Дена. Тези имена напомнят за Деница, сестрата на Слънцето. Все виждащата Деница змеица е момата, която открива и помага на изгубилия се по време на лов Дан войвода.
[11]Стойка Кънева, с.151-152.
[12] Ябром/ябрум, прл.– млад, силен, смел. Съществуват три версии за произхода на думата. Авторът счита, че е от прабългарската дума ябр, която означава млад, енергичен. Фамилия Ябров се среща и до днес в алтайските езици.
[13] Стойка Кънева, с. 124.
[14] Петър Куцаров, Еркеч и еркечани, с. 190. Песента е изпята от Тяна Стоянова Куцарова.
