RadioMilena.com Новините от Поморие и региона
Четиримата астронавти от мисията “Артемис II” се завърнаха на Земята, след като преминаха успешно през земната атмосфера и се приземиха безопасно във водите на Тихия океан край южното крайбрежие на щата Калифорния.
Капсулата “Орион” на НАСА, превозваща американците Кристина Кох, Виктор Глоувър и Рийд Уайзман, както и канадеца Джереми Хансен, се спусна плавно с парашути във водата малко след 17:00 ч. местно време (03:00 ч. българско), с което приключи мисията, която отведе астронавтите по-далеч в Космоса, отколкото някой друг е стигал преди това. Артемис II
Това беше триумфално завръщане у дома за екипажа, чието рекордно лунно прелитане разкри не само части от обратната страна на Луната – никога невиждана досега от човешки очи – но и пълно слънчево затъмнение.Артемис II
Командир Рийд Уайзман, пилотът Виктор Глоувър, Кристина Кох и канадецът Джереми Хансен достигнаха атмосферата, пътувайки с 33 Маха – или 33 пъти скоростта на звука.
При завръщането си към Земята космическият кораб беше подложен на температури, равни на около половината от температурата на Слънцето. Това беше ключов тест за топлинния щит, който при предишна безпилотна мисия е показал проблеми. Този път обаче навлизането в атмосферата и приводняването на „Артемис II” преминаха безпроблемно.
Напрежението в контролния център на мисията се увеличи, когато капсулата беше погълната от гореща плазма по време на пиковото нагряване и влезе в планирано прекъсване на комуникацията.Артемис II
Всички погледи бяха насочени към топлинния щит на капсулата, който трябваше да издържи хиляди градуси по време на повторното влизане в атмосферата. По време на единствения друг тестов полет на космическия кораб – през 2022 г., без никой на борда – овъглената външна част на щита изглеждаше толкова белязана от дупки, колкото луната.Артемис II
Спасителният кораб USS John P. Murtha очакваше пристигането на екипажа край бреговете на Сан Диего, заедно с ескадрила военни самолети и хеликоптери.
Последният път, когато НАСА и Министерството на отбраната се обединиха за връщане на лунен екипаж, беше за “Аполо 17″ през 1972 г. Артемис II
Астронавтите поставиха няколко рекорда:
1. Отдалечиха се на 400 хиляди километра, което се случва за първи път в историята на човечеството. Така беше подобрен рекорда на „Аполо 13″.
2. Те достигнаха до тъмната част на Луната и я сканираха. А това беше и най-опасния момент в цялото пътуване, тъй като астронавтите изгубиха сигнал с контролната кула за около 40 минути.
Мисията, започнала с драматично изстрелване от Флорида на 1 април, беше изпълнена с първи постижения, рекорди и изключителни моменти. Тя се счита за ключова стъпка към бъдещи пилотирани кацания на Луната. Това е първата пилотирана мисия от програмата на НАСА, която цели установяване на трайно присъствие на Луната, включително бъдещо изграждане на база.
Втората фаза на програмата „Артемис” беше тестова мисия за проверка надеждността на капсулата „Орион”, която досега не е превозвала хора. Полётът постави и рекорд: четиримата астронавти станаха хората, достигнали най-голямо разстояние от Земята – 252 756 мили (406 771 километра). Докато се движеха в дълбокия космос и обикаляха Луната, астронавтите направиха хиляди снимки, създавайки впечатляваща колекция от изображения, които впечатлиха хората на Земята.Артемис II
Те станаха свидетели и на слънчево затъмнение, както и на изключителни удари на метеорити по лунната повърхност. Няколко постижения допълниха историческия характер на мисията: Глоувър стана първият човек с африкански произход, облетял Луната, Кох – първата жена, а канадецът Хансен – първият неамериканец.
Капсулата „Орион” успешно премина критичен тест: навлизането в атмосферата беше особено рисково заради проблеми, възникнали при „Артемис I” през 2022 г., когато безпилотен полет до Луната показа неочаквана ерозия на топлинния щит. За да намали риска, НАСА промени траекторията на навлизане в атмосферата, след като установи, че предишният профил е допринесъл за проблемите. Астронавтите се върнаха по по-стръмна и по-къса траектория, която според НАСА намалява риска до приемливо ниво.
Въпреки това ситуацията с топлинния щит предизвика сравнения с катастрофите на совалките „Чалънджър” (1986) и „Колумбия” (2003), при които астронавти загиват след пренебрегнати предупреждения. Но за облекчение на НАСА, астронавтите, семействата им и обществеността, „Артемис II” завърши успешно своето завръщане.
Близките им наблюдаваха мисията от центъра в Хюстън, където астронавтите трябва да се съберат със семействата си вероятно през уикенда.
В историческата мисия има и българска следа.
Инж. Петков Динев работи с НАСА повече от 20 години. Компанията му e разработила камерите, които са заснели историческото изстрелване на ракетите в мисиите „Артемис”.
