Некрологът в Несебър пред лицето на смъртта

Отново  наближава Черешова задушница, след това Мъжката задушница, а след това ще дойде и Архангеловден. А некрологът  по улиците в Несебър продължава да се разпространяват за щяло и нещяло.Освен некролозите, местните ни нашенци имат и доста други обичаи, свързани с починалите, като ходене на гробища с храна, „черпане“ или популярното „раздаване“, поливане на вино и други подобни обичаи, но всички те не загрозяват така улиците, както некролозите.

Любовта на традиционната ни култура към некролозите и обсесията с всякакви свързани със смърт и тъга обичаи е тясно свързана с  мъка, с безнадеждността, с подчертаването на лошата му страна.

Това ми се струва, че е свързано със завистта, със старанието да не се показваш много радостен, за да не вземе някой да те завиди, да те урочаса или прокълне  на определени личности – вещици, шамани и т.н.

Народопсихологията ни  не е баш истинска наука и да се оправдаваме с нея за всякакви проблеми е супер клиширано, ама признайте, че звучи доста логично. Както и да е, има едно нещо, което яко дразни у нас и това са всякакви неща, свързани с нещастията и смъртта.Тъй че гледайте, ако не по-позитивно, то поне реалистично на нещата.

А моят личен реалистичен подход е следният: след смъртта на баща ми, а по-късно, и след смъртта на майка ми,  тиражирахме безплатно възпоменанията в специализираната страница на несебърския вестник, а впоследствие – публикувах заплащанията в „Черноморски фар” и „24 часа”. Цената не е символична, но с течение на времето, неколцината хора в Несебър стават повече.

В несебърското всекидневие  лепенето /забиването с пирони и карфици в дървета/ на некролози е повсеместно – на  места, в цели сгради са се превърнали в стени на смъртта, а също така и по-основните улици където се ползват дървета, както и електрически табла и стълбове.

Ако приемем, че все пак некролозите са се превърнали като част от несебърската  култура, не намираме отговор на въпроса, кому е нужно на близък некрологът да стои на обществени места, където би стоял неопределен момент от време, пряко зависещ от това, кога друг ще реши да залепи нов на неговото място.

От край време смъртта в едно семейство е предпоставка за много скръб и трудно преживяване на загубата. Колкото по-близък е покойникът, толкова повече мъка изпитват близките му хора. За съжаление това е част от кръговрата на живота и никога не ще бъдем подготвени за една такава вест.

Традицията на некролозите по несебърските улици  на стени, стълбове и дървета няма да изчезнат.Можем само да се надяваме, че хората действително ще могат да почиват в мир, а близките им ще могат да страдат на спокойствие.Разбира се, някой може да каже, че некролозите информират, но в света на мобилните телефони това някак не върви.

Максим МОМЧИЛОВ