Решения на Министерския съвет от заседанието на 1 юли 2026

Решения на Министерския съвет от заседанието на 1 юли 2026 г.:

Одобрен е проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г.

Министерският съвет одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 година, както и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. (АСБП 2026-2028).

Фискалната политика и параметрите на бюджетната рамка за периода 2026-2028 г. отразяват наследеното състояние на публичните финанси и натрупаните дисбаланси от последните години. В проектозакона са отразени възможностите за реализиране на краткосрочни мерки до края на годината с цел запазване на фискалната устойчивост в средносрочен план. В условията на т.нар. удължителен закон за бюджета повече от половин година значителното увеличаване на разходите не може да бъде ефективно контролирано, тъй като ръстът в областта на заплатите в публичния сектор, социалните плащания, инвестициите и др., нарастват с изпреварващи темпове спрямо приходите в бюджета за същия период.

Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от брутния вътрешен продукт (БВП), през прогнозния период 2026-2028 г. е както следва: дефицит от 5,7% от БВП през 2026 г., 3,8% от БВП през 2027 г. и 3,0% – през 2028 г. Консолидирането на нивото на дефицита по КФП на този етап осигурява завръщане към ограниченията в края на периода.

При това ниво на дефицита размерът на приходите, помощите и даренията по КФП е съответно – 49 615,3 млн. евро през 2026 г., 50 272,0 млн. евро през 2027 г. и 53 394,9 млн. евро през 2028 г. Ръстът им през настоящата година спрямо предварителните отчетни данни за 2025 г. се дължи освен на подобрената събираемост, така и на очакваните по-високи приходи от ЕС.

Размерът на общите разходи по КФП по годините от периода е съответно 56 807,2 млн. евро през 2026 г., 55 350,8 млн. евро през 2027 г. и 57 687,0 млн. евро през 2028 г. Ръстът на разходите през 2026 г. е и в резултат на префинансирането на мерките по изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост.

По националното правило по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси разходите са в размер на 39,3% от БВП за 2026 г., 37,7% – за 2027 г. и 37,1% – за 2028 г.

Дефицитът на сектор „Държавно управление“ се увеличава до 5,4% от БВП през 2026 г., след което се очаква постепенно консолидиране до 3,9% от БВП през 2027 г. и 3,3% от БВП през 2028 г.

Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,7 млрд. евро (30,1% от БВП) през 2026 г., 44,7 млрд. евро (33,2% от БВП) през 2027 г. и 50,5 млрд. евро (35,2% от БВП) през 2028 г. Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2026 г. е заложен в размер на 2,6 млрд. евро.

Средната пенсия ще достигне 543,46 евро през 2026 г.

Средната пенсия през 2026 г. ще достигне 543,46 евро. Това предвижда проектът на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г., който беше одобрен от правителството. Очаква се реален ръст на пенсиите от 4,5 на сто, при прогнозирана стойност на средногодишната инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени от 4,3 на сто за 2026 г.

Предвижда се от 1 юли 2026 г. всички пенсии, отпуснати до края на 2025 г., да се осъвременят по „швейцарското правило“, предвидено в чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, със 7,8%. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 322,37 евро на 347,51 евро. От 1 юли размерът на социалната пенсия за старост и свързаните с нея пенсии и добавки също ще се увеличи с процента, определен по швейцарското правило. Максималният месечен размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на нивото от 2025 г. – 1 738,40 евро.

През 2026 г. жените, работещи при условията на трета категория труд, се пенсионират, ако са навършили 62 години и 6 месеца и имат 36 години и 10 месеца осигурителен стаж. За мъжете изискванията са 64 години и 9 месеца навършена възраст и 39 години и 10 месеца осигурителен стаж.

През 2026 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 13 503,9 млн. евро, което е 10,8% от прогнозния размер на брутния вътрешен продукт на страната. Тези разходи са със 1 179,9 млн. евро или с 9,6% повече средства за пенсии спрямо ЗБДОО за 2025 г.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 август 2026 г. е 620,20 евро. От същата дата максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се повишава на 2 300 евро.

Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на бащата (осиновителя) се запазва на 398,81 евро. Запазват се и размерите на минималния дневен размер на обезщетението за безработица – 9,21 евро и на максималния дневен размер на обезщетението за безработица – 54,78 евро.

От 1 август 2026 г. се предвижда държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат лични осигурителни вноски. От тази дата осигурителните вноски се разпределят между осигурителя и осигуреното лице в съотношение 80:20, а от 1 януари 2027 г. – в съотношение 60:40, както е предвидено за останалите работещи.

Правителството одобри проекта на Закон за бюджета на НЗОК за 2026 г.

Министерският съвет на прие Решение за одобряване на проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г.

Предвидени са 5 256 677,2 хил. евро приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 5 138 270,6 хил. евро, от които 3 187 527,6 хил. евро са приходи от здравноосигурителни вноски и 1950 743,0 хил. евро са трансфери за здравно осигуряване.

Общо разходите за 2026 г. по проекта на Закон за бюджета на НЗОК са в размер на 5 256 677,2 хил. евро.

Приходите и разходите по законопроекта са с 412 331,7 хил. евро повече спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. или 8,5 % ръст.

Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 4 933 102,8 хил. евро, което представлява увеличение с 395 960,6 хил. евро спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. или 8,7 % ръст.

През 2026 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер 101 490,7 хил. евро за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 година е съставен в съответствие с бюджетната рамка при запазване на размера на здравноосигурителната вноска в размер на 8 %. Проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2026 г. предвижда публичните средства да бъдат изразходвани законосъобразно, прозрачно и ефективно.

Заложените параметри на проекта на бюджет на НЗОК за 2026 г. създават стабилна финансова рамка за функциониране на системата на здравното осигуряване.

Одобрен е Годишния отчет за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2025 г.

Министерският съвет прие Решение за одобряване на Годишния отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. Годишният отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса е одобрен от Надзорния съвет на НЗОК.

Със Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г. са одобрени приходи и трансфери – всичко в размер на 9 474 716,2 хил. лв., съответно разходи и трансфери – всичко в размер на 9 474 716,2 хил. лв.

Общият размер на отчетените от НЗОК към 31.12.2025 г. приходи и трансфери – всичко възлиза на 9 454 156,8 хил. лв. В сравнение с отчета за 2024 г. се отчита увеличение с 1 108 986,2 хил. лв. или с 13,3 %.

Към 31.12.2025 г. са отчетени разходи и трансфери – всичко в размер на 9 442 001,1 хил. лв. Увеличението спрямо отчета за 2024 г. е в размер на 1 101 762,7 хил. лв., или ръст от 13,2 % спрямо отчетените през предходната година.

Отчетени са здравноосигурителни плащания в размер на 9 095 997, 6 хил. лв., или увеличение от 1 075 430,5 хил. лв. ( 13,4%) спрямо отчета за 2024 г.

В резултат на отчетените към 31.12.2025 г. приходи и трансфери – всичко в общ размер на 9 454 156,8 хил. лв., спрямо отчетените разходи и трансфери – всичко в общ размер на 9 442 001,1 хил. лв. се формира положително бюджетно салдо за годината в размер на 12 155,7 хил. лв.

Одобрен е Годишния отчет за дейността на НЗОК за 2025 г.

Министерският съвет прие Решение за одобряване на Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2025 година.

Отчетът съдържа информация за организацията и управлението на Националната здравноосигурителна каса и представя подробно дейността на НЗОК за 2025 година.

През 2025 г. са приложени мерки за осигуряване на свободен и равнопоставен достъп на задължително здравноосигурените лица до медицинска и дентална помощ, определена по вид, обхват и обем при спазване на изискванията на действащите нормативни актове и усъвършенстване на организацията по договаряне и контрол на качеството на медицинската, денталната помощ и дейността на аптеките.

През периода са предприети действия за пълна дигитализация и високо качество на процесите, свързани с осигуряване на медицинска и дентална помощ на здравноосигурените лица, при спазване на основните принципи за достъпност, равнопоставеност, социална приемливост, качество и ефективност на дейността за постигане на по-добро здраве.

През 2025 г. са продължили усилията за осигуряване на необходимата защита на информационните системи на НЗОК от сривове, неправомерен достъп и загуба на информация. Продължили са усилията за гарантиране на защитата на личната здравна информация на всеки здравноосигурен и за осигуряване на надеждност и пълнота на данните.

Одобрена е Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2026-2028 година

Правителството одобри Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2026-2028 година. Тя е разработена на основание на Закона за държавния дълг и Закона за публичните финанси.

В нея са заложени водещите принципи и насоки на политиката по управление на държавния дълг през следващите три години, като същевременно са описани индикативните мерки и използваният инструментариум за постигане на заложените стратегически цели. Стратегията се базира на допусканията за необходимото дългово финансиране и параметрите на държавния дълг, при които са изготвени проектите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. По този начин се осигурява консистентност и съгласуваност между посочените документи по отношение на политиката по управление на държавния дълг.

Основната цел на дълговото управление е осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет, покриване на националния принос по проекти, финансирани по линия на фондовете на ЕС, и подкрепа на ликвидността.

Дългът в обращение, който следва да бъде рефинансиран възлиза на 1,41 млрд. евро през 2026 г., 1,8 млрд. евро през 2027 г. и 2,6 млрд. евро през 2028 г. Оставащата част от предвиденото ново дългово финансиране се обосновава от необходимостта за финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет, включително за префинансиране по ПВУ на Република България, и подкрепа на ликвидността, в т.ч. за осигуряване на възможност за поемане на дълг за специфични програми за капитализация на търговски дружества с държавно участие в капитала в сферите на сектор ВиК, земеделието, регионалното развитие, спорта, здравеопазването, енергетиката, икономиката, индустрията и иновациите, както и за други финансиращи операции.

Публичното оповестяване на Стратегията е гаранция за предвидимост и прозрачност на процесите по управление на държавния дълг.

Приети са стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2026 година

Правителството прие стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2026 година.

Прилагането на стандартите гарантира прилагането на единни правила и критерии за формиране и разпределение на делегираните от държавата дейности в обхвата на общинската администрация, на сигурността и защитата на населението при извънредни ситуации, образованието, социалните дейности, здравеопазването, културата и икономическите дейности и услуги.

Стандартите са разработени при спазване на действащото законодателство и в съответствие с основните допускания и параметри на проекта на бюджет за 2026 г. В тях е разчетено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. – на 620,20 евро за персонала, ангажиран на минимална работна заплата, а по отношение на персонала, извън ангажирания на MP3 за 2026 г., е приложена политика по доходите в изпълнение на чл. 3, ал. 2, изречение трето от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. – увеличение на достигнатите към 31.12.2025 г. възнаграждения с 5 на сто. В разчетите са отчетени актуалните натурални показатели, както и средствата за промяна на модела на осигуряване на държавните служители от 01.08.2026 година.

Въз основа на така определените стандарти са разчетени и размерите на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините, които са включени в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026 – 2028 г.

Стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2026 г. са съгласувани с Националното сдружение на общините в Република България.

Утвърдени са нормативи за час програма на БНТ и БНР за 2026 година

Правителството утвърди нормативи за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2026 г. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми: на БНТ – 1 323,80 евро и на БНР – 331,80 евро.

Размерите на нормативите за час програма са съобразени с предвидения обем/часове телевизионна програма и радиопрограма за 2026 г., съответно на БНТ и на БНР, съгласно издадените от Съвета за електронни медии лицензни за доставяне на аудио-визуална медийна услуга и радиоуслуга. Съобразени са и с основните допускания при разработването на проекта на Бюджет 2026 г.

Взети са предвид ефектите от промяна в размера на минималната работна заплата съгласно Постановление № 243 на Министерския съвет от 2025 г. и от увеличение на максималния осигурителен доход на 2 300 евро от 1 август 2026 г. За 2026 г. е приложена политика по доходите в изпълнение на чл. 3, ал. 2, изречение трето от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. – увеличение на достигнатите към 31.12.2025 г. възнаграждения с 5 на сто.

Предложените нормативи за час програма са изчислени при общ обем телевизионна програма – 35 040 часа и радиопрограма — 100 375 часа.

На база на определените нормативи за час програма се определят проектите на трансфери (субсидия) от държавния бюджет на БНТ и БНР за изпълнението на функциите им като национални обществени доставчици на аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги.

Правителството одобри доклада за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и изделия с двойна употреба за 2025 г.

Министерският съвет одобри доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката, инвестициите и индустрията за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2025 г.

Докладът обхваща дейността на Междуведомствената комисия за периода от 1 януари до 31 декември 2025 г. В него е представена информация за функционирането на националната система за експортен контрол, международното сътрудничество в областта, както и за изпълнението на международните ангажименти на България, свързани с експортния контрол и неразпространението на оръжията за масово унищожение.

Документът съдържа и статистически данни за издадените разрешения и удостоверения, както и за осъществения износ, внос, трансфер, транзит и превоз на продукти, свързани с отбраната, извършените брокерски сделки с тях, както и за износа, трансфера и вноса на изделия и технологии с двойна употреба през 2025 г.

Прозрачността и предоставянето на информация са сред основните принципи, възприети от международните организации и режими в областта на експортния контрол.

Съгласно чл. 70, ал. 2 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, Министерският съвет ще представи доклада на Народното събрание.

Докладът ще бъде публикуван на интернет страниците на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията и на Междуведомствената комисия.

Правителството одобри актуализиран план за контрол на концесионните договори през 2026 г.

Правителството прие Решение за одобряване на Актуализиран годишен план за извършване на независим външен контрол на изпълнението на концесионни договори от Агенцията за публичните предприятия и контрол за 2026 г.

АППК осъществява независим външен контрол на изпълнението на определени концесионни договори съгласно Закона за концесиите. Контролът включва проверки за съответствието на договорите с решенията за определяне на концесионер, изпълнението на договорните задължения, качеството и обема на предоставяните услуги, напредъка по инвестициите и др.

Основната цел на акта е определянето на конкретните концесионни договори, по отношение на които Агенцията ще осъществи контрол през 2026 г.

С приемането на актуализирания план ще бъде гарантирана последователността и ефективността на независимия външен контрол върху изпълнението на концесионните договори, като се осигури прозрачност и защита на обществения интерес при управлението на концесиите в страната.

Министерският съвет прие План за действие за подготовката и провеждането на песенен конкурс „Евровизия 2027“

Правителството прие Плана за действие за подготовката и провеждането на песенен конкурс „Евровизия 2027“, изготвен от Организационния комитет за подготовката и провеждането на конкурса.

Документът съдържа конкретни инициативи и задачи, срокове за тяхното изпълнение, отговорни институции и очаквани резултати.

С приемането на Плана за действие се осигурява своевременно и координирано планиране на необходимите дейности, както и институционална подкрепа и ангажираност на правителството за успешното реализиране на конкурса в България.

Утвърдено е споразумание с Швейцария за взаимна защита и обмен на класифицирана информация

Министерският съвет прие Решение, с което утвърждава Споразумение между Правителството на Република България и Швейцарския федерален съвет за взаимна защита и обмен на класифицирана информация, подписано на 26.11.2025 г. в София и на 20.01.2026 г. в Берн. Настоящото Споразумение е изготвено на базата на одобрен проект с РМС № 507 от 30 юли 2025 г.

Споразумението между двете страни ще спомогне за задълбочаване на отношенията между двете страни, особено в областите, налагащи обмен на класифицирана информация – превенция за терористични действия, киберпрестъпления и други интернационални заплахи.

В Споразумението са дефинирани основните понятия, използвани в текста, посочени са компетентните органи по сигурността на класифицираната информация, отговорни за спазването на Споразумението, нивата на класификация за сигурност, както и достъпът до такъв вид информация. Регламентирани са основните принципи за сигурност и начините за сътрудничество между двете държави. Уредени са сключването и изпълнението на класифицирани договори. Включени са разпоредби относно пренос, размножаване, превод и унищожаване на класифицирана информация, процедурите за извършване на международни посещения, както и действията при нарушаване на мерките за сигурност на класифицирана информация.

България, Румъния и Турция засилват защитата на критичната подводна инфраструктура в Черно море

България, Румъния и Турция разширяват мисията на противоминната група в Черно море е нова задача по защита на критичната подводна инфраструктура. Правителството одобри промени в Меморандума за разбирателство между трите държави за създаването на Противоминната военноморска група в Черно море (MCM Black Sea).

С одобрените изменения групата ще изпълнява и наблюдение и разузнаване в зоната на операцията, е основна цел недопускане на умишлени посегателства срещу критична инфраструктура, чието увреждане може да засегне националната сигурност и икономическите интереси на трите държави.

Разширяването на мандата на MCM Black Sea е в резултат на нарастващото значение на подводната инфраструктура за сигурността на Черноморския регион и евроатлантическото пространство.

Противоминната група беше създадена в началото на 2024 г. за гарантиране безопасността на корабоплаването и противодействие на минната заплаха в Черно море. Дейността й допринася за укрепването на регионалната сигурност и на Източния фланг на НАТО в рамките на колективната отбрана и възпиране.

Одобрени са изменения в проекта за придобиване на бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада

Министерският съвет одобри изменение на проекта за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“, приет през ноември 2023 г. от Народното събрание.

Промените включват увеличение с под 1% на финансовите параметри за придобиването на 183 бойни бронирани машини от фамилията „Страйкър“, 15 машини за логистична поддръжка, както и на боеприпаси за тях. С приетите промени общата стойност на проекта става $ 1 393 140 192.

Причините за увеличението са свързани с нарастващата инфлация, повишаването на административните и транспортните такси, поскъпването на определени суровини и материали, на електронни компоненти и оптика, необходими за производството на елементи и части за бойните машини и агрегатите към тях. Значително влияние оказва и промяната в изискванията за обучение на личния състав за внедряване на новото оборудване.

С решението си правителството упълномощава министъра на отбраната да проведе преговори и да подпише изменение и допълнение на международния договор „Придобиване на бойни машини Страйкър“ и изменение и допълнение на международния договор „Придобиване на управляеми противотанкови ракети „Javelin“, при условия на последваща ратификация на Народното събрание.

България предоставя хуманитарна помощ за населението на Ливан и на Ивицата Газа в отговор на извънредната хуманитарна ситуация в региона на Близкия изток

Министерският съвет одобри предоставянето на хуманитарна помощ за Ливан и за Ивицата Газа под формата на доброволни вноски към международни организации в общ размер на 200 000 евро за посрещане на най-неотложните хуманитарни потребности на ливанското и на палестинското население в резултат на продължаващата извънредна хуманитарна ситуация в региона на Близкия изток.

Финансирането ще бъде осигурено от бюджета за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ на Министерството на външните работи и ще бъде разпределено по равно между двете хуманитарни ситуации чрез подпомагане на Хуманитарния фонд за Ливан на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси, Световната продоволствена програма за дейността й в Ливан, както и дейността на Международния комитет на Червения кръст, Фонда на ООН за децата (УНИЦЕФ) и Йорданската хашемитска благотворителна организация в Ивицата Газа.

Предоставянето на спешна хуманитарна помощ от страна на България е акт на съпричастност към населението на Ливан и на Ивицата Газа, намиращо се в тежка хуманитарна ситуация в резултат на ескалиралото напрежение в региона на Близкия изток и последвалото масово разселване и ограничаване на достъпа на продоволствена помощ и услуги.

Одобрена е позицията на България за неформалната среща на министрите на ЕС по заетостта и социалните въпроси в Ирландия

Правителството одобри позицията на България за неформалната среща на министрите на Европейския съюз по заетостта и социалните въпроси, която ще се проведе на 5-6 юли 2026 г. в град Балина, Ирландия.

В рамките на форума са предвидени три дискусионни сесии. По време на първата сесия министрите ще разгледат темата за преодоляване и предотвратяване на бедността през целия жизнен цикъл – от детската бедност до социалното изключване на възрастните хора. Акцентът на втората дискусия ще бъде въпросът как Европейският съюз може да продължи да поддържа високи трудови стандарти за защита на работниците. Третата сесия ще бъде посветена на темата за подобряване на резултатите на пазара на труда за хората с увреждания.

42 665 места за студенти държавна поръчка през 2026/2027 г.

Държавата ще осигурява средства за обучението на 42 665 новоприети студенти през следващата академична година в 38 държавни висши училища, включително военните. Това реши правителството като утвърди броя на приеманите студенти и докторанти в държавните висши училища и научните организации през учебната 2026/2027 г.

План-приемът на студенти по държавна поръчка се изготвя съвместно с висшите училища и е един от основните инструменти за ориентиране на младите хора към направления, които са най-необходими за пазара на труда. Затова и се предвижда увеличение на местата в сравнение с учебната 2025/2026 година в професионални направления като Здравни грижи (165 места повече за студенти по специалност „Медицинска сестра“ и „Акушерка“), Електротехника, електроника и автоматика, Комуникационна и компютърна техника, Енергетика, Транспорт, корабоплаване и авиация, Архитектура, строителство и геодезия и други.

През 2026-2027 година да бъдат приети 1544 докторанти в държавните висшите училища и 328 в научните организации, от които 200 в БАН и 65 в Селскостопанска академия.

30 професии ще бъдат защитени през следващите две учебни години

30 професии ще бъдат защитени за учениците, приети в VIII клас през следващите две учебни години, реши Министерският съвет. Професиите с очакван недостиг от специалисти на пазара на труда ще са 46.

Актуализацията на защитените и недостигащите професии е в съответствие с новия Списък на професии за професионално образование и обучение, който влиза в сила от 2026/2027 година. По този начин се дава възможност за осигуряване на кадри за области, приоритетни за развитието на икономиката на страната.

Както и досега обучението по защитени от държавата професии се осъществява в паралелки с не по-малко от 9 ученици, а при тези с очакван недостиг на специалисти на пазара на труда в класове – с поне 12.

Актуализираните Списъци със защитени професии и такива с недостиг се прилагат за две учебни години – съответно за учениците, приети в VIII клас през учебната 2026/2027 и за осмокласниците през учебната 2027/2028 година.

Преди обновяването им бяха приети изменения в Закона за професионалното образование и обучение. Според тях приемът в професионалното образование и обучение се осъществява по трета степен на професионална квалификация. Изключения са случаите, когато най-висока е втора степен на квалификация – такива са професиите „Пчеларство“ и „Каменоделство“.

Правителството предлага акад. Юлиан Ревалски да бъде удостоен с орден „Стара планина“ – първа степен

Министерският съвет предлага акад. Юлиан Ревалски да бъде награден с орден „Стара планина“ – първа степен, за изключително големи заслуги към Република България в областта на науката, образованието, културата и обществения живот.

Юлиан Ревалски е роден на 27 февруари 1956 г. в Симитли. През 1981 г. завършва виеше образование със специалност „Математика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Става доктор през 1986 г. и започва работа в Института по математика с изчислителен център при Българската академия на науката (БАН). Преминава през всички стъпала на академичната кариера, включително директор на Института по математика и информатика при БАН, след което е избран за председател на академията с два мандата в периода 2016 – 2024 г.

Научните интереси на акад. Ревалски обхващат фундаментални и приложни направления в математиката, в които е международно признат учен. Гост-изследовател и гост-професор е в редица чуждестранни университети – в Генуа, Милано, Ватерло (Канада), Атина, Берлин, Лимож, Париж, Монпелие, Сантяго де Чили, Лима и Хавана. Автор е на над 70 научни публикации, които са цитирани повече от 700 пъти.

Като директор на Института по математика и информатика и по-късно като председател на БАН той активно работи за привличане на млади таланти към науката и за укрепване на международния авторитет на българската математическа школа. По негова инициатива от 2014 г. се провежда международният форум „Дни на математиката в София“, който се утвърди като значимо събитие за българската и международната математическа общност.

Акад. Ревалски има и ключова роля за създаването на награда по математика за млади български учени, която се връчва ежегодно от 2014 г. По негово предложение беше учредена и Голямата награда за наука на БАН.

През 2021 г. по инициатива на акад. Ревалски, съвместно с Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, се провеждат ежегодни срещи на учени от БАН с представители на бизнеса под надслов „Наука за бизнес“, на които се представят както успешно реализирани проекти между науката и бизнеса, така и готови за внедряване научно- приложни технологии.

Акад. Ревалски е носител на най-високото отличие на БАН – Почетния знак „Марин Дринов – на лента“, както и на наградата „Следовник на българските будители“ на Съюза на народните будители. През 2025 г. беше удостоен е едно от най-престижните държавни отличия на Френската република – Ордена на академичните палми, степен „Кавалер“.

Световната банка ще подпомага България в по-ефективното използване на информационните ресурси в образованието

Министерският съвет одобри подписване на изменение към Споразумението между Министерството на образованието и Международната банка за възстановяване и развитие, част от групата на Световната банка, за изпълнението на проект за подобряване изготвянето и използването на данни за българската образователна система на централно и на училищно ниво. С актуализирането му се променя продължителността на изпълнение на проекта от 22 на 28 месеца, както и графикът на дейностите.

В рамките на проекта се извършва оценка на съществуващите източници на данни в образованието и на тази база ще бъдат дадени препоръки за по-ефективен подход за събиране, използване, съхраняване и споделяне на информацията. Страната ни ще бъде подпомогната в създаването на цялостна система за наблюдения и информация, която ще дава възможност за самооценка на училищата, за да могат приоритетно и своевременно да подобряват показателите си. На национално ниво данните ще могат да се използват при прилагане на по-дългосрочни и ефективни решения за развитие на системата.

Одобрени са резултатите от българското участие в редовното заседание на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси – част „Здравеопазване“

Министерският съвет одобри резултатите от редовно заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (част „Здравеопазване“), проведено на 16 юни 2026 г, в гр. Люксембург, Великото херцогство Люксембург.

Съветът прие е квалифицирано мнозинство общ подход по Директивата от Европейския акт за биотехнологиите I. България се присъедини към одобрението, като представи национална декларация, отчитаща обществената чувствителност към темата за ГММ.

По отношение на частта Регламент от същия законодателен акт бе проведен ориентационен дебат, по време на който страната ни подкрепи насърчаването на биотехнологичното производство с цел засилване на стратегическата автономия на ЕС. Българската позиция обаче изрично постави акцент върху нуждата от запазване на баланс между иновации и безопасност.

Съветът одобри доклад за напредъка по Регламента за опростяване на правилата за медицинските изделия и изделията за инвитро диагностика.

По време на заседанието беше предоставена информация от Председателството за напредъка на преговорите по Акта за критично-важните лекарствени продукти.

По искане на Италия, беше отделено специално внимание на кризата с ебола в Африка и нуждата от координация на мерките в ЕС.

По предложение на Германия беше разгледана и темата за Директива 2024/3019 от 27 ноември 2024 г. за пречистването на градските отпадъчни води. България изрази опасения за очаквани проблеми е наличието и цените на лекарствените продукти. Настоятелно прикани за участие на засегнатите сектори, особено този на здравеопазването, във всички предстоящи дискусии, включително на етап комитология.

В рамките на програмата на Съвета министрите проведоха дискусия на тема „Укрепване на фармацевтичната устойчивоо и стратегическа автономност на Европа“.

Правителството предлага проф. д-р Елисавета Наумова да бъде удостоена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие

Министерският съвет реши да предложи за награждаване проф. д-р Елисавета Наумова с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие за особено значимите й заслуги за развитието на медицинската наука и за клиничната имунология в Република България.

Проф. д-р Елисавета Наумова завършва Медицинска Академия – София през 1976 г., като голяма част от професионалния й път преминава в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. Има две клинични специалности – „Вътрешни болести“ и „Клинична имунология“, както и квалификация по здравен мениджмънт. Специализирала е в известни университетски болници в Европа и САЩ. Към момента проф. Наумова е началник на Клиниката по клинична имунология е банка за стволови клетки и ръководител на Експертния център по редки болести – първични имунни дефицити в УМБАЛ „Александровска“.

Академичното й развитие преминава в Медицинския университет – София като асистент, доцент и професор. Тя създава първата в България Катедра по клинична имунология и е неин ръководител в периода 2019 – 2023 г. По нейна инициатива са обособени две специалности – „Клинична имунология“ (за лекари) и „Лабораторна имунология“ (за немедицински специалисти). Под ръководството на проф. Наумова са защитени множество дисертации и хабилитации и са реализирани специализации във водещи имунологични, имуногенетични и трансплантационни звена във Франция, Нидерландия, Испания, Япония и САЩ, което допринася много за развитието на научните кадри .

Проф. Наумова е утвърден учен със значими фундаментални и научно-приложни медико-биологични изследвания и приноси в областта на клиничната имунология, имуногенетиката, имунология на стареенето, антропологията и трансплантацията. Тя има признати едно изобретение, две рационализации и два полезни модела, над 200 научни публикации в авторитетни наши и чужди списания и над 1500 цитирания. Автор и съавтор е на 35 глави от монографии и учебници, публикувани в България и в чужбина.

Проф. Наумова е учредител на Българската асоциация по клинична имунология, чиито председател е и днес. В периода 2015 – 2018 г. е избрана за президент на Европейската федерация по имуногенетика (EFI), което е безспорно признание за нейната професионална квалификация и за приноса й в областта на имуногенетиката и трансплантацията.

Министерският съвет одобри 23 млн. евро финансиране за Министерството на енергетиката за проекти по Модернизационния фонд

Министерският съвет одобри на днешното си заседание финансиране в размер на 23 266 118 евро за Министерството на енергетиката. Сумата е необходима за разплащане на завършени етапи на проекти по Модернизационния фонд. Сумата ще бъде предвидена по бюджета на министерството в хода на актуализиране на разчетите по проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 г.

Министерството на енергетиката е определено за отговорна структура в България за подбор на проекти по Модернизационния фонд. До момента са сключени четири договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от фонда: с „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, с „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД, с „Електроразпределение Юг“ ЕАД и с „Електроразпределение Север“ АД. Съгласно условията по договорите, бенефициерите могат да подават заявления за възстановяване на вече направени разходи за изпълнен етап от проекта.

Одобрено е финансиране на Държавна агенция„Технически операции“ за 2026 г.

Правителството одобри финансиране за капиталови разходи на Държавна агенция „Технически операции“ за 2026 г. в размер 306 000 евро. Средствата са за обезпечаване на дейности в изпълнение на поети ангажименти по сключен договор за основен ремонт на комплекс от сгради.

Одобрени са резултатите от заседание на Съвета на ЕС във формат „Транспорт“

Правителството одобри резултатите от участието на България в заседанието на Съвета по транспорт, телекомуникации и енергетика (формат „Транспорт“), което се проведе на 8 юни 2026 г. в Люксембург.

В областта на сухопътния транспорт беше представен доклад за напредъка по регламента за екологосъобразните корпоративни превозни средства. България подкрепи климатичните цели на ЕС и устойчивата мобилност, като подчерта необходимостта от запазване на конкурентоспособността, ограничаване на административната тежест и отчитане на различията в пазарните условия и инфраструктурата между държавите членки.

Министрите обсъдиха декарбонизацията на транспорта след 2030 г. България акцентира върху развитието на железопътния транспорт чрез цифровизация, внедряване на системи за безопасност и обновяване на подвижния състав с екологични характеристики.

В областта на морския транспорт бяха приети заключения относно промишлената стратегия за морския сектор и стратегията на ЕС за пристанищата. България подкрепи основните приоритети и бъдещото развитие на морската индустрия в ЕС.

По точка „Други въпроси“ страната ни изрази подкрепа за инициатива за опростяване и ускоряване на процедурите за сертифициране и разрешаване на железопътни системи с цел по- бързо внедряване на Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS).

Актове на Министерския съвет за възлагане на услуги от общ икономически интерес, се синхронизират с решение на ЕК

Правителството измени актове, с които се възлага извършването на услуги от общ икономически интерес на „Български пощи“ ЕАД и „България Хели Мед Сървиз“ ЕАД. Промените синхронизират нормативната уредба с приетото на 16 декември 2025 г. от Европейската комисия Решение (ЕС) 2025/2630.

Една от основните промени е свързана с увеличаването на максимално допустимия праг на годишната държавна помощ за предоставяне на обществена услуга. Прагът няма да бъде фиксиран като конкретна сума в актовете, а се извършва общо позоваване на решението на Европейската комисия. Това осигурява по-голяма гъвкавост и оперативност при прилагането на правилата, свързани с прага, и с изменението на стойността му в бъдеще. Намалява се административната тежест за държавите членки, като се облекчават досешните задължения за извършване на проверки и докладване пред Европейската комисия за изпълнение на решението.

Изменят се три наредби на Министерския съвет по прилагането на Закона за храните

Правителството прие постановление за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет.

В Наредбата за хранителните добавки се допълва списъкът с хранителните вещества и техните форми, които могат да се влагат при производството на хранителни добавки. С това се изпълнява т. 10 от Плана за действие за 2026 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз и други мерки, по които Министерството на земеделието и храните е отговорна институция, в която е предвидено изменение и допълнение на Наредбата за хранителните добавки.

В Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните се извършва актуализация на информацията в етикетите на храните, като обозначението „ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ …“се заменя с „ИЗПОЛЗВАЙ ДО… “, с цел избягване на риск от неправилно тълкуване на срока на годност от потребителите.

В Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти се прецизира общо изискване за предварително опаковане, относимо към всички видове сирена по Кодекс Алиментариус, което не отчита специфичните им характеристики, с цел правна яснота и намаляване на непропорционалната регулаторна тежест.

Наредбите се актуализират в съответствие с последните изменения на законодателството на ЕС в областта на храните и предоставянето на информация за потребителите. Прилагането им ще улесни и подобри извършването на официалния, контрол при производството, предлагането и етикетирането на храни.

Приет е отчет за изпълнение на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета

Министерският съвет прие отчет за изпълнение на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България за 2025 г. Отчетът е изготвен на база обобщена информация от всички общини в страната по отношение на изпълнението на приетите от общинските съвети програми за овладяване на популацията от безстопанствените кучета.

Министерският съвет одобри промени в Закона за енергията от възобновяеми източници

Министерският съвет одобри на днешното си заседание промени в Закона за енергията от възобновяеми източници. С измененията завършва транспонирането в българското законодателство на Директива (ЕС) 2023/2413 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 г. по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници.

Законопроектът следва заложеното в Директивата намерение да се създадат условия за постигане на целта за неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г., както и междинна цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55% до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.

В тази връзка, законопроектът отразява изменената обща цел на Съюза за дела на енергията от възобновяеми източници от 42,5%, както и конкретно поставените цели за отделните сектори – електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и транспорт.

С оглед постигане на поставените цели законопроектът адаптира съществуващата национална правна рамка в следните по-важни направления: Улесняване на използването на споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, за използване и производство на енергия от възобновяеми източници в сградите и др.; Ускоряване на сътрудничеството между държавите членки за насърчаване на енергията от възобновяеми източници под формата на съвместни проекти; Развитие на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, включително насърчаване на участието на местните общности в реализацията на енергийни проекти в приоритетните зони; Стимулиране на децентрализирани системи за производство и съхранение на електрическа енергия; Създаване на схема за задължения на доставчиците на горива и други.

Правителството прие промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух

Правителството прие законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух.

Със законопроекта се цели осигуряване прилагането на ново европейско законодателство за флуорсъдържагците парникови газове и веществата, които нарушават озоновия слой, като се определят органите за надзор на пазара и техните правомощия и се установява ефективна система от санкции, приложими за нарушенията по отношение на това законодателство. По този начин се създават условия за ефективен контрол по прилагането на новоприетото европейско законодателство.

Създават се също условия за сертифициране на физическите и юридическите лица, извършващи дейности по монтаж, ремонт, поддръжка, сервизно обслужване, възстановяване или извеждане от експлоатация на оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, съгласно изискванията на новото законодателство.

Допълнително, със законопроекта се актуализират действащи разпоредби с цел ефективното прилагане на закона.

Определен е новия поименен състав на Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие

Правителството определи поименния състав на Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие, в съответствие с новия състав на Министерския съвет, съгласно Решение на Народното събрание от 08.05.2026 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България.

Националният съвет е специализиран, постоянно действащ, колективен и консултативен орган към Министерския съвет за осъществяване на държавната политика за противодействие на домашното насилие, който координира, наблюдава и оценява политиките и мерките, предприемани от ангажираните институции.

Председател на Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие е Гълъб Донев – заместник министър-председател и министър на финансите, а заместник – председател на Съвета е Николай Найденов – министър на правосъдието.

В състава на Националния съвет се включват: министърът на вътрешните работи, министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването, министърът на образованието и науката, министърът на младежта и спорта, представител на Върховния касационен съд, председателят на Държавната агенция за закрила на детето, изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане, изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България и четири представители на юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие

Одобрен е проектозакон за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия

Министерският съвет прие Решение за одобряване на Закон за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

Предложените промени на текстове са в изпълнение на Решение № 233 на Министерския съвет от 2024          г., което ще доведе до намаляване на административната тежест върху бизнеса чрез премахване на изискването за предоставяне на документи за обстоятелства, които могат да се удостоверят по служебен път.

Предложените промени ще доведат до създаването на по-благоприятни условия за бизнеса чрез отпадането, облекчаването и оптимизирането на част от сега действащите административни процедури.