Вестникът – такъв, какъвто е

Брой 1 на “Черноморски глас” излиза на 4 юли 1961, но съвпадението с националния празник на САЩ е чиста случайност.В своята вече 65-годишна история вестникът имал различни периоди и заглавия, а издаването му от 2002 г. е под името “Слънчев бряг прес”.  

От 1961 г. до 2021 г. изданието е удостоено с приза “Златното перо “ на Съюза на  българските журналисти  и с Орден на труда-златен през 1986. Вестникът е удостояван и със “Специален приз”  на списание ”Туризъм и отдих” – 2002 и ”Специален приз” на  Варненската туристическа борса-2003.През 2005 той получи и  Гран при-бронзовата статуетка “Veritas” за регионални издания на Международния журналистически фестивал  “Вяра. Надежда.Любов”  в Украйна.

В основата на несебърския печат е печатницата в град Поморие с нейния колектив, оглавяван от Петко Димитров, а впоследствие от Христо Казаков.Зареждат се е се печатат брой  след брой до последния „Черноморски глас” с брой №150

Първият главен редактор на вестника е Петър Каменски и той остава такъв до брой 457 /1961-1983 г./. От брой 458 до 473-1983 г. изпълняващ длъжността е  Николай Коев. От брой 474 до 541 /1983-1985 г./ главен редактор е Красимир Косев, от 542 до 637 /1985-1988 г./ е Елена Пешева, а до настоящия брой – 2309 е Максим Момчилов.                                                                                                                                                                     През годините във времето водоразделът във вестникарството бе до 10 ноември 1989 г. и впоследствие – през прехода с промени и демокрация. Траекторията на промените е добре известна, преминава през поредица от противоречиви метаморфози  на какво ни учиха /пишеха/ преди и след това  през последните четиридесетина години.

Все пак вестникът е  спечелил десетки наши и международни награди. И година след година вестник „Слънчев бряг прес“ се превърна в институция и пример в журналистиката, региона и страната

65-летие на несебърския вестник със сигурност все още има хора, които вярват, ако не на самата медия, то поне на част от читателската аудитория, а тяхното мнение е уважавано за печата.Те знаят, че вестникът е такъв, какъвто е.

А и няма как, занапред  вестникът ще продължи да се променя, оставайки същият си, спазвайки кредото на Йосиф Хербст: „Никому в угода,на никого напук”.