RadioMilena.com Новините от Поморие и региона
Празникът на Св. Преображение Господне е сред най-светлите в църковния календар. Той е един от дванадесетте Господски празници, които Църквата отбелязва през годината. Денят е посветен на едно от най-тайнствените събития в цялата евангелска история – Христовото преобразяване.
Скоро след като Спасителят открива на учениците Си, че Му предстои да бъде заловен, измъчван, убит и да възкръсне в третия ден, Той взема трима от тях – Петър, Йоан и Яков, извежда ги на една „висока планина” и се преобразява пред тях. Лицето на Христос засиява по-ярко от слънцето, одеждите Му стават бели като светлина. Редом с Христос се появяват двама от най-големите старозаветни пророци – Моисей и Илия, които разговарят с Него за смъртта, която Му предстои да претърпи. Докато разговарят, светъл облак ги осенява и се чува глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте”. Сцената с Христовото преображение е описана сходно от трима от четиримата евангелисти. И трите синоптически евангелия дават кратко и приблизително еднакво описание на случилото се (Мат. 17:1; Марк 9:2; Лука 9:28). Преображението е едно планирано от Спасителя събитие. То не става случайно, а се явява важен елемент от служението на нашия Господ.
Преображение Господне е храмов празник има поморийският храм с това име. Първото светилище на това място датира от девети век, но през 1760 година е разрушено и напълно изравнено със земята. Благодарение на усилията на местните жители три години по-късно започва нов градеж. През 1765 г. на мястото на предишната малка църква е окончателно издигнат и осветен храмът „Преображение Господне” в Поморие. Оригиналната архитектура и богатата вътрешна украса правят сградата неповторима, но уникалността й е подсилена от факта, че това е единствена църква в целия християнски свят без олтарна абсида.
Църквата представлява трикорабна масивна правоъгълна сграда с дъсчени тавани, изградена изцяло от камък с дървени пояси. Иконостасът е с дърворезба, използвани са разнообразни флорални мотиви. В него са поставени 17 големи икони от царския ред, изписани от различни зографи през ХVІІ – ХVІІІ в., а някои от ХVІ в. Във втория апостолски ред има 33 малки икони. Под царската икона на Иисус Христос – в солея, се намира малко аязмо със светена вода, изворчето е наречено от християните “Сълзите на Христос”.
Природните стихии и повратностите на времето сякаш спират пред дверите на храма, за да го оставят непокътнат, за да го оставят за хората. За онези – с вяра в Бога и с поглед към Доброто. За онези, които непоколебимо знаят, че „сълзите на Христос“ (както често наричат капките светена вода) лекуват и че аязмото един ден отново ще бликне
