Апелативният съд в Бургас взе мярка за неотклонение „домашен арест“ за кметовете на Сунгурларе и Белица

Бургаският апелативен съд отмени определение на Окръжен съд – Бургас, с което е взета най-тежката мярка за неотклонение “задържане под стража“ спрямо  Р. Р. и Д. Г. Съдът намери жалбите на обвиняемите за основателни и взе спрямо двамата мярка за неотклонение „домашен арест“.

Р. Р. и Д. Г. са обвинени в престъпен сговор за търговия с влияние. На всеки от тях е повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал.6 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до шест години, а именно: за това, че в периода от неустановена дата в началото на 2024 г. до 20.10.2026 г., на територията на Община Сунгурларе, обл. Бургас, са се сговорили помежду си и с Х. Ш., да вършат в страната престъпления по чл. 304б, ал. 1 от НК, за които се предвижда наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели набавяне на имотна облага. Като обвиняемо лице по същото дело е привлечен и Х. Ш. с предявено обвинение по чл. 321, ал.6 от НК.

В определението си съдебния състав обсъжда подробно доводите и възраженията на страните. Според въззивната инстанция, първоинстанционният съд е направил правилно заключение за съществуващо обосновано подозрение, че  обвиняемите  е възможно да са извършили престъплението, предмет на разследване. Обоснованото подозрение по смисъла на чл. 5, § 1, б. „c“ от ЕКПЧ означава наличие на факти или информация, които биха убедили обективен наблюдател, че конкретното лице може да е извършило престъпление. В производството по първоначално вземане на мярка за неотклонение, съдът не извършва окончателна оценка на доказателствата и не разрешава въпросите за виновността и наказателната отговорност на обвиняемия.

В подкрепа на обвинителната теза съдът отчита показанията на разпитани свидетели, които съдържат конкретни факти относно съгласувани действия на двамата обвиняеми, насочени към предварителен избор на кандидати, за участие в провеждани процедури по възлагане на обществени поръчки, на които се обещава, че при определени условия ще бъдат класирани, независимо от конкуренцията, със следваща от това имотна облага, която е преследвана като тяхна цел.

Представените по време на въззивно производство, допълнително събрани в хода на разследването, доказателствени материали – протоколи от проведени разпити на седем свидетели, не променят извода на съда за наличие на достатъчни данни, обосноваващи подозрението срещу двамата обвинение за съпричастност към разследваното престъпление.

Според въззивния състав по делото няма данни, които да сочат на опасност от укриване на двамата обвиняеми. Относно опасността от извършване на престъпление – преодоляването на съществуващият риск от укриване на доказателства и въздействие върху свидетелите, съдът счита, че е преодолим и посредством по-лека мярка за неотклонение, каквато е следващата такава по тежест, а именно „домашен арест“. Ограниченията, които произтичат от тази по-лека мярка за неотклонение, се явяват пропорционални на защитата на законоустановената цел, като същевременно не са по големи от действително необходимите за целите на воденото наказателно производство и гарантират защита на обществения интерес.

Постановеният съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване.