
На 16 ноември 2026 г. учени, депутати, представители на изпълнителната и местна власт и на религиозните общности, посланици и членове на дипломатически мисии на 10 държави и експерти от неправителствения сектор се събраха в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките на кръгла маса „70 години България в ЮНЕСКО: културно наследство, локални общности, експертиза, културни политики“. В рамките на събитието те обсъдиха проблемите и предизвикателствата пред управлението, опазването и популяризирането на културното наследство на страната. Специални музикални и кулинарни поздрави отправи групата на „Бистришките баби“, вписана в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО.
Доц. д-р Мила Маева, директор на институцията домакин – ИЕФЕМ – БАН, отправи приветствие към гостите и напомни, че културното наследство не е просто съвкупност от ценности, завещани от миналото, а динамичен културен и социален процес, в който всяко поколение участва със своите избори, интерпретации и практики. В словото си проф. д.н. Емануил Мутафов, зам.-председател на БАН, отбеляза че Академията е активен участник и научен стожер в процесите по изследване, документиране и популяризиране на българското материално и нематериално наследство, както и един от съучередителите на Регионалния център за нематериално културно наследство под егидата на ЮНЕСКО. Поздрав отправи и депутатът и зам.-председател на парламентарната комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите в НС д-р Нихал Йозерган като подчерта, че основна задача и споделена отговорност на институциите е да предаваме на следващите поколения съхраненото днес и да ги научим да се отнасят със същата грижа към него. Зам.-министърът на туризма проф. д-р Мариела Модева напомни, че за седем десетилетия България не само успява да утвърди своето присъствие в международното пространство като страна с богата история, но и като активен участник в усилията за опазване и популяризиране на световното културно наследство. Н.Пр. Закия Ел Мидауи – посланик на Кралство Мароко и доайен на дипломатическия корпус обърна внимание на факта, че културата, в разнообразие на своите изразни средства, е един от фундаментите за осъществяване на диалог, взаимно разбирателство и мирно съвместно съществуване на нациите.
В своя доклад чл. кор. проф. д. изк. Мила Сантова от БАН разгледа визията на ЮНЕСКО за опазване на културното наследство, като акцентира върху принципите, заложени в различните конвенциите. В изложението си тя ясно показа необходимостта от детайлно познаване на документацията и понятията, с които се борави и връзката им с опазването на национално и международно ниво. Проф. д.н. Иван Кабаков от СУ „Св. Климент Охридски“ вниманието на участниците върху един наболял проблем – подготовката на професионалисти в сферата на културното наследство и нуждата от образователна стратегия с фронт минимум 10 години напред. Само така страната ни би могла да осигури нужния експертен капитал, който да създава и осъществява ефективни културни политики. Доц. д-р Иво Топалилов (ИБЦТ – БАН/Американски университет в България) насочи вниманието на присъстващите към проблемите при експониране на два обекта на археологическо наследство – Стария град Несебър, вписан в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, и Епископската базилика в Пловдив. Той подчерта нуждата от правилно насочване на диалога между наследства и публики чрез коректно боравене с научната терминология и изграждане на информационна инфраструктура с уважение към символиката и значимостта на артефактите.
В оживената дискусия с изказвания и въпроси се включиха д-р Йозерган, депутатите и зам.-председатели на парламентарната комисия по културата и медиите Васил Горанов и Александра Стеркова, проф. д-р Диана Гергова – член на УС на БНК на ИКОМОС и изследователи в сферата на наследството. Остро беше разкритикувана липсата на стратегия за опазване на културното наследство и нуждата от създаване на ясни правила и политики в сектора. Беше отбелязано като негатив, че учените, със своята експертиза, често остават извън полезрението на институциите, които следва да формират тези политики, както и липсата на активно сътрудничество между академичната общност и Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО. Всички участници се обединиха около необходимостта от изработване на единна културна стратегия с активно участие на учените. Те подчертаха, че това е само началото на един дълъг и необходим разговор между експертите, изпълнителната и законодателната власт, който следва да продължи и в бъдещи форуми.
Кръглата маса „70 години България в ЮНЕСКО: културно наследство, локални общности, експертиза, културни политики“ бе уважена още от техни превъзходителства, посланиците на Република Финландия, Китайска Народна Република, Арабска република Египет, Социалистическа Република Виетнам, представители на дипломатическите мисии на Турция, Гърция, Франция, Румъния и Азербайджан, г-жа Вяра Петрова – депутат и член на парламентарна Комисия по културата и медиите и парламентарната комисия по външна политика, д-р Генчо Генчев, Председател на постоянната комисия по култура на НСОРБ и кмет на Община Свищов, г-н Иван Влаев, председател на УС на Национална занаятчийска камара, г-жа Радосвета Господинова, изпълнителен директор на Националната занаятчийска камара, г-н Ергин Емин, Председател на УС на Асоциация на българските градове и региони, учени от БАН и различни университети, представители на културния сектор и местните общности. Министерство на културата и Националната комисия за ЮНЕСКО – Република България изпратиха поздравителни адреси. Организаторите изразяват специална благодарност към групата на „Бистришките баби“ от НЧ „Св. Цар Борис I – 1909“към Народно читалище „Св. Цар Борис I – 1909“ и нейния ръководител Дина Колева.
RadioMilena.com Новините от Поморие и региона