Вие сте тук: Начало » Toп новини » Диана Апостолова: Да помислим за психическото си състояние и да се спасим от страха

        Диана Апостолова: Да помислим за психическото си състояние и да се спасим от страха

        Хаос и паника сковаха хората след въвеждането на ограниченията за разпространението на коронавирус в страната. Да, вярно е, че това положение е временно, но този стрес е прекалено голям и няма да продължи само месец. Затова е хубаво да помислим за психическото си състояние и да се спасим от страха. От този страх, който променя начина ни на живот до момента, променя ценностната ни система, дава друг смисъл на живота ни. Да се живее в условия на разпространение на зараза и на карантинни мерки не е лесно. Трудно е да предпазим и да съхраним физическото, но и психичното си здраве, защото нивото на тревожност е твърде голямо. Медиите се опитват да ни насадят, че положението е особено опасно. Има всекидневно извънредни включвания по телевизията. Говорят ни за това какво трябва да правят хората, за да предпазят себе си и близките. Няма нищо лошо в това да има достоверно информиране, но е важно как анализираме реално ситуацията, така че да намалим собствената си тревожност , за да съхраним емоционалната си стабилност.
        Начинът на мислене и на отношение към себе си и света е част от този имунитет, който ни е нужен в момента. Защото смисъл има, когато минаваме през нещата, без те да ни съборят психически. Да, ще спазваме нужната хигиена, ще ограничаваме своите социални контакти, ще предпазваме себе си и другите. Затова обаче не е нужно фрустриране и създаване на напрежение, а вътрешно спокойствие, освобождаване от собственото безпокойство.
        Има основни неща, които можем да направим, за да се предпазим, но не и да превръщаме живота си в автоматизъм. Натрапливите движения, като непрестанното миене на ръце, става основа за обсесивно -компулсивно разстройство. Не бива да се фиксираме само върху това и непрестанно да се сражаваме с невидимия враг. Не искаме и не бива да приемаме другите хора само като заразонасители и да се отдалечаваме все повече един от друг. Ние не сме си врагове. Дори напротив- в психосоматично отношение могат да се черпят редица позитиви от общуването. Хората, които се чувстват добре в обкръжението си, живеят по-дълго, изпитват по-малко стрес и са по-склонни да твърдят, че животът им е пълноценен.
        Да, сега не е време за забавления навън и пряк физически контакт, но можем да си мечтаем за всички онези прекрасни неща, които искаме да преживеем. Можем да планираме. Можем да разговаряме онлайн с колегите си, да обърнем внимание на приятелите си, можем да поканим роднините си на видео чат, можем да изпращаме снимки на любими хора. И учениците могат по електронен начин да учат и да контактуват със съученици и учители чрез интернет. И това благодарение на развитите съвременни технологии. Така че можем да планираме живота си и след тази криза.
        Но точно в този момент нека спрем за малко, да направим вътрешно пътуване към себе си и по нормален начин да погледнем на другите, проявявайки емпатия. Да отключим креативността си. Да изпитаме удоволствие от така поставената ситуация,. Да се почувстваме като част от общата кауза за опазване на здравето на всички. Както го направи и даде свой личен пример Тони Димитрова. Просто да се обърнем към другия с такава обща ценност, поставяйки човешкия живот на първо място.
        Е, има хора, на които им е по-трудно. Те се тревожат прекалено за своето биологично оцеляване, правейки всичко възможно да изконтролират нещата, презапасявайки се с храна, медикаменти и всичко необходимо. Такива хора са най-силно атакувани психически от създалата се ситуация, най-тревожни и с импулсивни действия. Затова е нужно критично мислене, умението да се виждат исторически аналогии, които да ни предпазват от неправилни изводи. Очевидно е, че страхът може да размъти реалистичната ни оценка, а изпадналият в паника човек лесно се поддава на внушения.
        Хубавото е, че има и доста позитивни последици от това положение, а именно:
        -По-голямо екологично равновесие може би, заради намаляването на въглеродни емисии в световен мащаб.
        -Хората стават по-състрадателни, обединяват се заради общата кауза да помогнат на възрастни и болни хора. Показва се обич, уважение и преди всичко мисъл към нашите по-възрастни близки.
        -Отделя се сега много повече време на близките, вършат се съвместно любими дейности у дома, може би повече играене на настолни игри и т.н.
        -Четат се повече книги, гледат се любими филми. Онлайн може да се посещават забележителности, културни институции по цял свят, седейки си вкъщи. И т.н.
        Позитивите са много. Забавянето на темпото на живот ни кара да осмислим живота си, да погледнем и подредим приоритетите. Всичко което има начало, има и край. Затова е важно как ще продължи животът и след това.

        Диана Апостолова, психолог

        12

        Коментар

        Вашия имейл няма да се публикува.Задължителни полета са отбелязани с * *

        *

        Горе