Апелативният съд в Бургас отмени определение на Окръжния съд

Състав на  Апелативен съд – Бургас се произнесе в закрито съдебно заседание по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура  – Бургас против определение на първата инстанция, с което изменена взетата спрямо Н. Б. мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“.

Въззивната инстанция отмени определението на Окръжен съд – Бургас, остави без уважение искането на защитата на подсъдимия Н. Б. за вземане на по-лека мярка, а именно „Домашен арест“ и потвърди взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

При направената въззивна проверка и внимателен анализ на всички факти, значими за мярката за неотклонение спрямо подсъдимия Н. Б. съдебният състав е установил, че през изминалия непродължителен период от по-малко от два месеца след предходния въззивен съдебен контрол, не е настъпила съществена промяна в релевантните за нея обстоятелства, която да налага изменение на взетата мярка за процесуална принуда с по-лека, нито са събрани нови доказателства, които да са довели до елиминиране или разколебаване на обоснованото предположение за авторството на разследваното деяние.

Съдът е споделил преценката на контролираната инстанция, че към настоящия момент не е отпаднала доказателствената основа на обвинението срещу Н. Б. Предвид фазата, в която се намира наказателното производство – пред първоинстанционния съд с внесен обвинителен акт и проведено разпоредително заседание, както и с продължаващо съдебно следствие, въззивният съд е преценил, че първата предпоставка за продължаване задържането на Н. Б. е налице.

Настоящият състав е възприел направената и по-рано оценка и също като окръжния съд счита, че към момента по отношение на подсъдимия не е налице реална опасност от извършване на престъпление, предвид чистото му съдебно минало и отсъствието на негови криминални прояви.

Въззивният състав обаче не е споделил преценката на първостепенния съд по отношение на опасността от укриване на подсъдимия. Съдът не е съгласен с преценката за намалял до такава степен интензитет на опасността от укриване, която опасност би могла да бъде преодоляна вече и с по-лека мярка за неотклонение, в частност „Домашен арест“

Съдът е взел под внимание предстоящо приключване на съдебното следствие в първата инстанция, особеностите на конкретното деяние, механизма на извършеното ПТП и причините за него, настъпилите от деянието изключително тежки последици и неговия широк отрицателен обществен отзвук. Отчетено е и обстоятелството, че подсъдимият има близък родственик, живеещ в чужбина, а преминаването на вътрешните граници на страните от Европейския съюз, сред които е и България, става при облекчен режим на проверка и прилаганият принцип „анализ на риска“ в много случаи не може да бъде достатъчно ефикасен.

Въззивната инстанция  е направила категоричен и несъмнен извод, че целите за осуетяване укриването на подсъдимия и обезпечаване нормалния ход на наказателното производство и неговото своевременно приключване няма да бъдат постигнати с определянето на по-лека мярка за неотклонение и следователно задържането му към настоящия момент се явява напълно законно и обществено оправдано.

Съдът е посочил в определението си, че домашният арест като мярка за неотклонение представлява съществено ограничение на свободата, а електронното наблюдение осигурява допълнителен контрол върху спазването на тази забрана и възможност за своевременно установяване на нарушение.

От друга страна, обаче, факт е, че тази мярка по естеството си представлява способ за установяване и сигнализиране на нарушение на определения периметър на задържания, но по същество тя не е средство, което действително може да препятства задържания да напусне мястото на изпълнението й, т.е. не би могло в достатъчна степен да предотврати опасността от укриване.

Тази опасност и към настоящия момент продължава да бъде с достатъчно висок интензитет, като единствено най-тежката мярка за неотклонение, предполагаща и включваща най-сериозните ограничения по отношение на свободата на придвижване и пребиваване се явява подходяща и достатъчна за нуждите на наказателното производство.

Въззивният съд е приел, че спрямо подсъдимия Н. Б. не са налице условията за изменение на настоящата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ поради което искането на защитника за промяна на посочената мярка за процесуална принуда е било неоснователно и е следвало да бъде оставено без уважение. Съдът е уважил частния протест на прокурора.

Определението на Апелативен съд – Бургас е окончателно и не подлежи на обжалване.