Доц. д-р Милчо Скумов за храма „Успение на Пресвета Богородица“ в Анхиало

Според местно предание описано от К. Иречек през 1894 г., градът Анхиало „бил пренесен на сегашното си място от императрица Ирина при някогашния фар на по-стария град, където основала и църква „Панагия“.

Теофан Изповедник пише, че през 783 г. „императрица Ирина със сина си и много войска излязла в Тракия, като застроила и Анхиало“. Вероятно това преместване е започнало след катастрофалното земетресение от 740 г. „продължило дванадесет месеца“, при което част от стария град в м. Палеокастро потъва във водите на Соленото езеро.

Проведените през последните години археологически проучвания в м. Палеокастро внесоха повече яснота. Независимо от това колко е бил пострадал Анхиало при земетресението през 740 г., градът със сигурност е останал на същото място и е продължил да съществува там до втората половина на ХІІІ в. Окончателното изоставяне на терена в Палеокастро се отнася към последните десетилетия на ХІІІ в.

В източния край на сегашния Поморийски полуостров (който може би до ХІ в. все още е бил остров) е бил фарът, за който споменава Иречек и малката църквичка, посветена на успението на Пресвета Богородица, древният византийски храм „Панагия“, около която по-късно е започнал да се строи новият град. А съобщението, че „древната църква „Панагия“ е построена около 1086 г. може да се отнася до нейното възстановяване и разширяване.

През нощта на 1 срещу 2 октомври 1874 г. в Анхиало избухва голям пожар, който поглъща близо 1/3 от града. Изгаря храмът „Св. Богородица“ с целия район около него. Опустошението е толкова пълно, че когато през август 1884 г. по време на архиерейството на анхиалския митрополит Василий I започва неговото възстановяване това се описва като полагане на основи. Средствата за строежа са дарение от Фотини Карианди (Φωτεινή Καρυάνδη), емигрантка от Анхиало в Русия. Планът е заимстван от този на църквата „Св. Троица” в Константинопол. Стените са издигнати до 2 – 3 метра над земята и остават така до времето на митрополит Василий II, когато се довършва в периода 1896 – 1897 г.

Съществен проблем при строежа на църквата е недостигът на средства. В амбицията всичко да бъде най-доброто са привлечени художници, архитекти и техници от Константинопол. Доставени са най-добрите строителни материали. Изразходени са повече от 300 000 лева, а по други данни – 320 000 франка (С приетия през 1880 г. “Закон за правото на резание монети в Княжеството”, левът има стойност, равна на тази на френския франк), освен безплатния труд на доброволците. Без преценка за действителните възможности, дарените средства на Ф. Карианди свършват, а те са били и за издръжка на училищата и за заплати на учителите. За набиране на допълнителни средства е изпратена комисия в Атина и Египет, вероятно в Александрия.

През 1899 г. храмът е окончателно завършен. Сградата е висока  не по-малко от 30 м, с голям купол в средата и две камбанарии. Стълбите и фасадата са мраморни, вътрешните колони са четвъртити, с резбовани капители, постлана е с мрамор, но олтарът към 1905 г. е недовършен.

ЗНАЕМ КЪДЕ СА БИЛИ и други две големи църкви: “Св. Параскева” и “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” (Αγίοι Θεοδώροι) и множество още църкви и параклиси, представени на карта на града в Историческия музей-Поморие

Автор: доц.д-р Милчо Скумов