RadioMilena.com Новините от Поморие и региона
Преди година, на 18 май четирима митрополити отслужиха литургия в църквата Света София в Несебър. По-рано в културния афиш беше визиран текст, че това е: „Съборна архиерейска света литургия в базилика „Св.София” – Старата митрополия”. Покрай литургията в прессъобщението бе разпространен и текста: „Събитието бе увековечено и пред храма „Христос Пантократор“, където бе засадено дърво – символ на вековната сила на поколенческата памет и на дълбоката връзка с родното място, предавана от бащи към деца”.
Донякъде в това има някакъв смисъл и значение.Това е значимо, но не е съществено, защото е подробност от пейзажа. Родовата памет е нещо много огромно, великанско, за несебърските граждани, а не фиданка – щрих за Нея Месемврия.
В продължение на десетилетия, от 1991 г. насам, кметовете на община Несебър и общинските съветници не са издигнали паметници /дръвчета/ нито на ветераните от Втората световна война, които са 391, нито на тези от Първата световна война, нито на тези от Балканската война. Няма и паметник /дръвче/ нито на загиналите от Втората световна война, които са 26, нито паметник на тези, които са кавалери на Орден за храброст от Втората световна война, които са 19.
От 1991 г., а и от преди 10.11.1989 г. насам, съм публикувал преса в рубриките:„Българийо за тебе те умряха”,”Паметта минава през годините”,”Фашизмът не е само спомен”,”Всички воювахме храбро”,”Те се сражаваха самоотвержено”, ”Храбреците са сред нас”, ”Народната памет разказва”, които са своеобразен антидот срещу сбъдването на заличаването на великанската родова памет в Несебър и съставните селища на общината.
Срещу това дръвче пред храма „Христос Пантократор“, където бе засадено дърво – символ на вековната сила на поколенческата памет стои великанската родова памет на 391 войници от Втората световна война, 26 загинали от войната и 19 кавалери на Орден от Втората световна война.
Да добавим, че Месемврия /Несебър/ няма паметник на Освобождението от Руско-турската война на майор Михаил Колонтаевски на 08.02.1878 г. И до днес, пак няма.
Както за този паметник, така и за останалите несебърски паметници, решаването на съдбата на паметниците би трябвало се вслушва в народния глас, да има анкети и социологически проучвания, а не без да се вземат под внимание критиките в професионалните среди и социалните мрежи в Несебър
В действителност обаче излиза, че нищо не се е променило от 1991 г., а и преди 10.11.1989 г.Вместо да бъде възстановена великанската родова памет, тя се заличава, а ако съществува, се потулва. И към тази дата дългоочакваното решение на Общинския съвет – Несебър не е вземано.
Несебърските паметниците обаче съществуват.Те няма как да бъдат заличени от литургията на няколко свещеници, или от гостуващи сановници в Старата митрополия.
А на 6 май в Деня на храбростта в несебърската църква нямаше никакъв свещеник, както и на 9 май – Денят на победата. И около Несебър нямаше издигнати паметници , но всяка година на тази дата гражданите ни почитат родовата памет на загиналите и подвига на ветераните във Втората световна война.
Максим Момчилов
