Край стените високи на Анхиало

Византийската империя осъзнава важността на черноморските градове, на юг от Стара планина, поради тяхната близост до столицата Константинопол, оживените им търговски пристанища, многочислени гарнизони и здрави крепостни стени. Специално, за Анхиало благоприятстват няколко фактора: равното и обширно Анхиалско поле; удобното пристанище; високите и добре укрепени стени; плодородният хинтерланд.

“Именникът на българските ханове” известява, че след хан Аспарух властта е наследена от неговия първороден син Тервел. Той е първият хан, наследил властта и правото да управлява Дунавска България.

“Надарен пълководец и изкусен дипломат. В плетеницата на двустранни отношения Тервел с еднакъв успех използва и силата на меча, и хитрата стъпка на дипломацията”- така оценяват наследника на Аспарух. Новият хан настойчиво преследва основната си цел: да разшири границата на младата държава и да се утвърди като независим владетел. Способностите му на държавник и събитията в съседна Византия му позволяват да осъществи и едното, и другото. През 705г. предвожданата от хан Тервел българска войска помага на император Юстиниан ІІ да си възвърне престола. В Цариград благодарният василевс оказва на българския владетел необикновени почести. Получава богати дарове, почетен е с високата титла “кесар”. Втора по значение във Византия след императорското достолепие, дадена за първи път на чужденец. “Богородице, помагай на кесаря Тервел”- гласи надпис от оловен печат. И още – нов българо-византийски договор, с който България получава земи на юг от Стара планина – областта Загора в Източна Тракия, през която минават важни пътища. Ханът обаче не е заслепен от споходилите го ласкателства, защото добре познава бързо променящите се настроения в императорските дворци.

Три години по-късно Юстиниан ІІ пожелава с военен поход да си върне Загора. Събитията се разиграват край крепостните стените на Анхиало. Годината е 708. Византийският император нарушава сключения съюз и мирен договор, “забравяйки” за помощта, оказана му от хан Тервел за възвръщането на престола. Юстиниан ІІ потегля по суша и по море срещу българите. Достига до Анхиало и заповядва на флотата да хвърли котва пред крепостта, а войската да се разположи на стан сред Анхиалското поле. Тервел му подготвя съкрушително поражение. “Българите унищожили ромейското стадо, взели много пленници и оръжие” – съобщава Теофан в своята “Хроника”. Той не спестява позора на императора и тайното му отплаване от Анхиало след невъзможността да се справи с българите.

През следващите владетелски години хан Тервел продължава да воюва успешно срещу Византийската империя. През 712 година конят на Тервел вече препуска и под стените на царствения град. Ражда се голямата мечта на българските средновековни владетели – да влязат като победители във византийската столица. Хан Тервел прави първата реална стъпка към този исторически блян с договора от 716година. Той очертава българо-византийската граница в Тракия, като България си запазва областта Загора, а империята се задължава да изплаща годишен данък. Тервел е първият български средновековен владетел, който разбира, че съседството с Византия не означава само войни,но и взаимоизгодно сътрудничедтво. България се извисява като сила в Югоизточна Европа. Година по-късно той спасява империята, подавайки ръка на василевса след третата обсада на Цариград от арабите. България е една от малкото европейски държави, пресекли арабското нашествие към вътрешността на стария континент. Управлението на Тервел приключва през 721 година, оставяйки държавата и ханската власт в благополучие и мощ…

Два най-стари паметника, които документират началото на българската държавност на Балканския полуостров, с право могат да бъдат смятани за непосредствен отглас на описаните събития. Това са Мадарският конник и оловният печат на хан Тервел.

Фондация “25 века Поморие”