„Лунни витамини” представя писателят Васил Люцканов в Поморие

За трета поредна година бургаският писател и журналист Васил Люцканов ще представи в Поморие нова книга – сборник с разкази „Лунни витамини”. Поканата към поморийската публика е за 17 септември /четвъртък/ от 18:00 часа във фоайето на НЧ „Просвета 1888”.

„Лунни витамини“ (Издателско ателие Аб) е трети сборник с разкази след „Душите ни страдат красиво“ (2022) и „Третото око на Едип“ (2024). Това е и четвърта поредна книга на Васил Люцканов, заедно с романа „Сбогом, Лаврак” (2025). В „Лунни витамини“ читателят ще открие завладяващи истории от брега на морето за любов и извисяване, война и съпричастност, грях и изкупление, страдание и всеотдайност, достойнство и отстояване на човещината, с бистра самоирония към преходните ни страсти. Илюстратор на книгата е поморийската художничка Нели  Тодорова.

Книгата ще представят актрисата Румяна Кралева и д-р Добрина Топалова, която в рецензията си отбелязва: „Тази книга се идентифицира като бургаска, родена там, където с гласа на прибоя лесно се прекрачва от рутината на модерния градски ритъм към усещането за друго съществуване, интуицията и въображението естествено се пробуждат. Разказвачът мълчаливо принадлежи на света, за да се вслуша в гласовете му и в себе си – както се казва в един от разказите му – едновременно безбрежна взаимност и необходимата самота, за да я пребродиш“.

Издателката Ана Боянова споделя: „Васил е майстор на късия разказ. Сюжетите третират както най-наболелите проблеми в ежедневието ни, така и вдъхновяващите срещи и отношения между хората. Образите, напълно реални, са подплатени с едва доловима магика и фина иносказателност. Едно от основните предизвикателства в текста е вникване в психиката на жените, поставени в различни ситуации, реакциите им, емоциите и чувствата им и спряването с реалиите на живота. В разказите има една особена поетика, която, вплетена в прозаичния текст, носи въздушност, чувственост и запомнящо се преживяване“.

Ето и отзива за книгата „Лунни витамини” на един от доайените на бургаските писатели Ваньо Вълчев, лирик, разказвач, хуморист-мъдрец, автор на стиховете на евъргрийните на българската естрада „Огън от любов”, „А дали е така?”, „Телефонна любов” и много други: „Искрени поздравления! Има живот в нея – не измислен, а такъв, дето всеки Божи ден е край нас. С всичките му грижи, тъги и радости. Разказите са увлекателни, а като ги прочетеш, виждаш, че казват и още нещо, над което си струва да се замислиш. Мои любими са „Драка за смет” и „Олак изтърсак”. Още веднъж – честита нова книга!”.

„Лунни витамини“ е метафора за всичко онова, което ни се обещава като чудо, което ще получим лесно и еднопосочно“, казва писателят Васил Люцканов. Според него хората често са изкушавани от обещания за бързи решения – „хапче за вечна младост“, „еликсир за безсмъртие“ или „еднопосочен полет към нов приказен свят“. Истинските чудеса обаче не са в подобни обещания. „Чудесата са около нас, чудесата са в нас. Чудесата можем да ги срещнем по пътя си. Именно това се опитват да покажат моите разкази“, споделя Люцканов.

За автора

Васил Люцканов е роден в Бургас, където морето е „най-голямото събитие”. Умерено луд Водолей. Възпитаник на бургаската английска гимназия и СУ „Св. Климент Охридски“ – българска филология и културология. Следва бурен журналистически стаж в 9 национални вестника през „златното време“ на родната преса, 15 години от което отдава на в. „Труд“.

Като белетрист дебютира през 1987 г. със сборника разкази и новели – „Обратни влакове“. Пречистен след ковид пандемията се изповядва в три книги: къси разкази – „Душите ни страдат красиво“ (2022) и „Третото око на Едип“ (2024); роман-равносметка „Сбогом, Лаврак“ (2025). „Лунни витамини” (2026) е четвъртата му изповед за знаците в живота, които ни умиротворяват. Васил Люцканов е член е на Съюза на българските писатели, Бургаската писателска общност и Лигата на българските писателите в САЩ и по света. Отличаван е с редица призове за къса проза.