Наводненията в Поморие в периода от 1878 до 1951 г.

Наводненията в Поморие в периода от 1878 до 1951, описани в книгата на Милчо Скумов „Солодобивът в Анхиало/Поморие”:

1891 година. В края на октомври силна морска буря, придружена от снеговалеж, се разразява във Варненския и особено в Бургаския залив. Пред Месемврия, Анхиало и Созопол потъват товарни кораби, натоварени с жито и дървен материал, както и много лодки. Преградата между морето и солниците в Анхиало е разбита. Езерото и морето се свързват и входът за града е залят с вода. Солното управление е успяло да прибере само 12 900 тона от произведената сол, а останалите над 3 500 тона, една пета от събраната продукция, са унищожени (с. 100 – 103).

1898 година. През февруари морските вълни повреждат тръбите на водопровода за градската чешма до манастира „Св. Георги“ (с. 104 – 106).

1915 година. Едно от най-опустошителните наводнения, станало повод за създаване на фонд „Анхиалски солници“ (с. 157 – 160). Повече за това бедствие – в следващия понеделник.

1921 година. От 10 до 12 декември силна морска буря връхлита нашето Черноморие. Изхвърлени на брега или потънали в морето край Созопол са 10 парахода, платноходи, моторни лодки и др. Под действието на силния и продължителен вятър водата приижда от изток и от запад и залива ниските места в района на „бараките“ (в Анхиало) (с. 164 – 165).

1929 година. През декември бурните морски вълни отново причиняват големи срутвания на брега. Възниква опасност за много от къщите да бъдат съборени, каквито случаи е имало в миналото (с. 192 – 193).

1931 година. От 20 ноември до 4 декември бушува поредната морска буря. Къщите в бежанския квартал „Бараките“ са наводнени и застрашени от срутване. Застрашени са също жп линията и гарата, на няколко места вълните са подкопали трасето и повредили линията. Преградната стена между солниците и морето е разрушена. Много от солниците са залети с морска вода и засипани с пясък. Различни участъци от морския бряг на изток, юг и запад за отнесени в морето. Има срутени и заплашени от срутване къщи, застрашен е държавният склад за сол, бараките са станали необитаеми (с. 195 – 198).

1933 година. От 28 ноември вечерта морска стихия започва да руши западния бряг, в района на кв. „Св. Георги“ има много наводнени къщи. Улиците са залети с до един метър вода. На източния бряг морските вълни са пробили преградата Сетя и съсипват солниците (с. 234 – 237).

1936 година. Силна морска буря бушува на 11 и 12 февруари и причинява огромни щети на град Поморие и село Сарафово. Разрушени са челните части на почти всички вълноломи на източния бряг, камъните са разместени, разпръснати и частично отнесени в морето. Каменната дига на брега между първия и третия вълнолом също е силно повредена, камъните са отвлечени от вълните, брегът започва да се руши и застрашава квартала (Фиг. 53: План на Поморие с вътрешните солници и двете малки езера.

20 февруари 1936 г. На оригинала в червено са отбелязани пораженията по вълноломите и дигите на морския бряг.). Защитната каменна дига на ниския западен бряг на места е значително повредена и не може повече да предпазва тази част на града от наводнения. Морският бряг от носа, където сега е пристанището, до градината пред читалище „Просвета“ е отнесен от вълните и морето е навлязло на около 3 метра навътре в сушата (Обр. 81, 82: Югозападният бряг преди и след бурята, къщата на Нарлиеви.1936 г.) (с. 379 – 385).

1941 година. Наводнение в бежанския квартал „Св. Георги“ през м. ноември (с. 387 – 392).

1945 година. Неукрепената част от южния морски бряг в района на кв. „Ив. Червенков“ (по-рано „Св. Георги“) продължава да се руши. По данни от кадастрални снимки от 1929 и 1944 г., морските води са навлезли на 93 м навътре в сушата (с. 393 – 394).