“Железният светилник” на поморийска сцена

Театър Българска армия – София и Народно читалище „Просвета 1888“ и Кинотеатър – Поморие, Ви канят на спектакъла „ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК“ от Димитър Талев на 21 февруари /четвъртък/ от 19.00 часа в салона на Читалището. Билети може да закупите в Читалище „Просвета 1888“  тел. 2 2316, 0887411925  Цена на билетите – 12, 10 и 8 лв.

Постановка – АСЕН ШОПОВ

Участват: Васил  МИХАЙЛОВ, Александра  СЪРЧАДЖИЕВА, Явор БАХАРОВ, Татяна  ЦВЕТКОВА, Нели  МОНЕДЖИКОВА, Антоанета ДОБРЕВА /НЕТИ/, Лидия  ИНДЖОВА, Ангел  ГЕНОВ, Стефка  ЯНОРОВА, Георги  НОВАКОВ, Тигран ТОРОСЯН, Меглена КАРАЛАМБОВА, Милен МИЛАНОВ, Георги  КАДУРИН, Иван ЛАСКИН, Никола ГЪЛЪБОВ, Елена РАЙНОВА, Иван НАЛБАНТОВ, Стойко ПЕЕВ, Мирослав ПАШОВ

Tалев и „Железният светилник”

 

Да четеш Талев е изключително удоволствие, да го поставиш на сцена –  изключително предизвикателство,  което не носи задължително гаранция за успех.

И все пак, добре би било, ако успееш, макар и само да се докоснеш до неговото човеколюбие, до неговото родолюбие, до гордостта, която изпитва от единението си с народа, който го е родил и голготата, която е преживял, отдавайки му цялата си творческа енергия.

Запалването на „железния светилник” разпръсква мрака  в душите на неговите герои, събужда националното самосъзнание, жаждата за живот, свобода и творчество.

Ето защо днес, когато нацията се тресе от противоречия, когато се топи като свещ и живее с мисълта за оцеляване, натоварена с чувството, че всичко се разпада, че децата ни изоставят и какво ли не още … именно днес, няма по-подходящ автор и по-нужно заглавие, което театърът да отправи като послание към своите зрители.

Асен Шопов

 

ИЗ МАЛКО ПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ ПО НАПИСВАНЕТО НА „ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК”

 

І. Политическите режими са нещо преходно, но ожесточението им жертва хиляди …

 

На 23 ноември 1944 г. общото събрание на Съюза на българските писатели одобрява решението на Управителния съвет да бъдат изключени от Съюза заради подчертана „фашистка” дейност двадесет и девет души писатели, между които на първо място Димитър Талев, а след него Кирил Кръстев, Георги Константинов, Йордан Стубел, Славчо Красински, Николай Дончев, Петър Горянски, Владимир Ва-силев, Богдан Филов, Йордан Бадев, Борис Йоцов, Фани Попова-Мутафова, Чавдар Мутафов, Михаил Арнаудов, Димитър Шишманов, Никола Балабанов, Павел Спасов, …

 

ЖИВОТ РЕШЕН ОТ СЛУЧАЙНОСТ

„Останах жив по една случайност. Бях арестуван навреме. Натикаха ме в Дирекцията на народната милиция, заведоха ме документално в списъка на арестуваните. На този прост факт се дължи и моето спасение… Жена ми Ирина се разтичала до приятели и познати, за да узнае къде се намирам. И разбрала не само тя къде съм задържан, но и други.”

Става въпрос за Георги Кулишев, редактор на в-к „Македония” и фактор във властта, както и други лица от политическия елит, които са се погрижили Талев да бъде запазен жив.

 

РАЗПОРЕЖДАНЕТО

Заповедта за убийството на Димитър Талев е издадена от Лев Главинчев, известен главорез, който без съд и присъда е ликвидирал десетки български интелектуалци.

 

ВЪЛЦИТЕ И НАЦИОНАЛНИТЕ ОТРЕПКИ

„Един ден някой тропа на килията, в която се намирах сам. Насреща ми Лев Главинчев. Нали знаеш, той бе озлобен още като студент срещу всички вардарци. И ето ни един срещу друг. Аз – безсилен затворник в килията, той – с пистолет и сабя, в чин полковник, би ме убил на място… Гледа свирепо и клати глава. Какво можех да направя срещу тази национална отрепка? Виждал си как един вълк в зоологическа градина се върти в железния кафез. И мене не ми остана нищо друго: демонстративно започнах да обикалям килията си, без да поглеждам своя палач. Невероятно напрежение: всеки миг би могъл да ме разстреля… Но моите обиколки из килията очевидно го изкараха от търпение, той тръшна вратата, както я бе отворил и изчезна.”

 

ЖИВОТ ЛИШЕН ОТ СЛУЧАЙНОСТ

По-късно става ясно, че поради сходство в имената заповедта на Главинчев ликвидира един невзрачен журналист на име Димитър Талев.

 

ПРЕЗ ТРЪНИЩАТА

От Дирекцията на милицията Димитър Талев е бил преместен в Централния софийски затвор.

След няколко месеца, го изпращат в лагера Бобовдол. През август 1945 е освободен и се прибира при семейството си. Заклеймен като „фашист” и „великобългарски шовинист е лишен от възможност за всякакъв труд. В тези условия започва работата си върху романа „Железният светилник”. Година по-късно го завършва и предава на Мирослав Минев. 1947 г. е изпратен в рудника „Куциян” вероятно, за да умре. Там попада в групата на Аспарух Минков и Георги Димчев, под чийто грижи оцелява до …

 

ФЕВРУАРИ 1948

„Съпровождащият ме милиционер ме отведе в Дирекцията на „народната” милиция. Спряхме пред една врата. Почука, отвори, бутна ме в стаята и каза: „Ето го!” Стоя ни жив, ни мъртъв, едва се държа на краката си. В дъното на стаята голяма маса, зад нея мъжага. Седи с наведена глава, тъй че му се вижда вратът, дебел като на пехливанин. Повдига бавно главата си поглежда ме, потръква очите си, пак се навежда над масата и започва да се смее или по-добре да се кикоти. А аз стоя безпомощен, мъча се да не падна. Пак вдига главата си, но вече не се смее, а гръмко извика: „За тебе се застъпва другарят Георги Караславов! Махай се“!

За освобождаването на Талев от ада в Куциян, освен Г. Караславов, са действали и литературният критик Георги Константинов, близките на Талев прилепчани, Тодор Попадамов, Христо Калайджиев и Георги Кулишев.

 

ЛУКОВИТ

Режима „Изхвърля” писателя за още 4 години. При небивала оскъдица, семейството му оцелява ден след ден принудителното си изселване в  Луковит до 1952 г.

 

ІІ. …отношението към писателите се съгласуваше с престъпленията на комунистическата диктатура, жертва на която бяха станали хиляди невинни, доблестни българи…

 

Романът е замислен, като първият от пенталогия …

 

1939 – ВЪЖДЕЛЕНИЯ ЗА „ГРОЗД”

„Мяркала му се една пенталогия. Щяла да обхване поне едно столетие: борбите за просвета, за български език в училище и църква, за собствено духовенство и накрай за политическо освобождение. Щял да проследи отраженията от разкъсването на българските земи, пълното поставяне на Македония под турско владичество и пораждането на идеята за народно въстание по примера на Априлското. Щял да продължи и след Илинденското въстание, Балканските войни. Първата световна война, периода подир това. Спрял се бил и на общото заглавие на пенталогията „Грозд”. Кому другиму е поверил тая своя идея за една пенталогия, не знам, но през лятото на 1939 г. имах щастието да чуя от самия писател замисъла за нея. И както е известно, само преждевременната смърт му попречи за това.”

…                                                                                         Из спомените на Христо Огнянов (Залцбург)

„В първата ще отразя цялото XIX столетие, борбите и изпитанията на едно семейство, от баща до син и внуци. Искам да стигна до тогавашното настояще – до края на 30-те години. И никому няма да простя!”

 Димитър Талев

 

 

 

АВГУСТ 1946 г.

Романът е завършен, към края на август 1946 г. Предаден е на Мирослав Минев, който не успява да го издаде и на свой ред го препредава на Георги Караславов, в чието чекмедже престоява чак до 1952 година.

 

УСЛОВИЯТА НА РЕЖИМА

Един ден на 1952 пощенски служител навестява Талев със сума пари, разрешение да се завърне в София и поръчение да си изготви самокритика. След време му отнесли брой на „Пиринско дело”. Там под дълго изложение, което не е писал стояло името му.

 

„Бяхме угнетени, когато прочетохме в „Пиринско дело” дълга самокритика, подписана от Димитър Талев. По съдържание и стил тя не можеше да бъде негова. Явно, съчинил я бил някой друг, за да използва подписа му. Това отношение към един писател се съгласуваше с престъпленията на комунистическата диктатура, жертва на която бяха станали хиляди невинни, доблестни българи. „ (Христо Огнянов)

 

РОЛЯТА НА „ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК”

…

ІІІ. Политическите режими са нещо преходно, често пъти – те нямат нищо общо с нас.

 

Недозрели, надути момчетии бяха запретнали ръкави да „чистят” българската литература с насъскване на милиционерските хрътки, които почнаха да гонят, да хапят, а при сгоден случай и да душат най-изтъкнатите творци на българското слово.

При това положение за дълги години не можеше да се очаква съвземане на българската литература; читателите дълго трябваше да гладуват за нови, задоволяващи художествения вкус книги…

Само у заслепени от агитки читатели можеха да намерят някакъв отзвук разкази, повести и романи, в които близкото българско минало и съвсем крещящото настояще бяха предадени в крайно изопачен вид.

„Класовите врагове“, без да се вземат пред вид конкретните черти на изобразяваното лице, по правило бяха и духовно, и физически същински изроди, като че ли майка им е била самата чума.

Насилствената колективизация бе представена като внезапно преглеждане на заблуждаваните през вековете селяни, които се надпреварват да предават мило и драго на колективното стопанство; в много случаи като на сватба – с тъпани и зурли, под развети червени знамена, стъпват уж доброволно и възторжено към своята стопанска смърт.

Всички български читатели с верен поглед към действителността и поне с елементарен вкус за художественост, отхвърляха тия произведения.

„Железният светилник”  извърши решителния пробив в застоя на българската проза след девети септември 1944 година Това бе първата книга от известната вече трилогия, която изглежда ще завърши като пенталогия. Сити от най-долнопробна пропагандистична проза, която хвърля кал върху толкова свети достояния на българския народ и прославя до припадък всичко руско и съветско, читателите почувстваха тоя роман като същинско освобождение на българския дух, като творба, която веднага изпъква със своята висока художественост и завидно българско достолепие.

Жаждата за истинско художествено произведение, българско по сюжет и изпълнение, накара хиляди български граждани да се нареждат на опашки и мирно да чакат реда си да купят един роман – „Железният светилник”, нещо наистина небивало и преди 9 септември 1944 година.

Из спомените на Христо Огнянов (Залцбург)