Никодим Стоянов с право на отговор за Военния санаториум

Никодим Стоянов: Недостойно е, че кметът на Поморие се опита да попречи на Военния санаториум да участва в програмата на НОИ през 2017 г.

                                   /вместо право на отговор/

         С писмо до управителя на Националния осигурителен институт/НОИ/ кметът на Поморие г-н Иван Алексиев се е обявил против промяна в Наредба №1/13.02.20107г. на НОИ за ползване и изплащане на парични помощи за профилактика и рехабилитация, което би дало възможност на МБПЛР „ВИТА”  гр. Велинград, а респективно и на Военния санаториум в Поморие, след вливането му на 02.02.2017 г. в  МБПЛР „ВИТА”  гр. Велинград, да кандидатства и участва в приема на пациенти по Програмата на НОИ. /За тези, които не са запознати с цитирания документ, ще посоча, че лицата, които се осигуряват, имат възможност да се лекуват по Програмата при много изгодни във финансово отношение условия. Например 10 -дневен престой, заедно с лечебните процедури в БДПЛР-Поморие /бивш Военен санаториум/по тази Програма  през 2016г. струваше само 51 лева./

Промяната на Наредба №1/13.02.2007 г. /чл.19, ал. 1, т. 2/, срещу която се обявява г-н Алексиев е по искане на Министерството на отбраната, на управителя на МБПЛР „ВИТА” гр. Велинград и е подкрепена от Комисията по отбрана на Народното събрание. Целта е БДПЛР-Поморие да запази, а МБПЛР „ВИТА” гр. Велинград – да придобие споменатото по-горе право и по този начин да се увеличат финансовите постъпления и се спомогне за оздравяване на Военния санаториум.

Каква е предисторията на този казус?

Бидейки в състава на Военномедицинска академия-София, БДПЛР-Поморие, като нейна съставна част, се ползва от правото на Академията да приема пациенти по Програмата на НОИ. Вливайки се в МБПЛР „ВИТА” гр. Велинград като неин клон, БДПЛР-Поморие ще загуби това си право, тъй като  МБПЛР „ВИТА”  гр. Велинград, съгласно Наредбата не фигурира сред категориите лечебни заведения, които могат да кандидатстват за прием на пациенти по Програмата. Съгласно Наредбата до участие в процедурата за кандидатстване се допускат само дружества, в които едноличен собственик на капитала е НОИ или Министерството на здравеопазването, специализирани болници за рехабилитация, които имат разрешение от министъра на здравеопазването, лечебни заведения по чл. 5 ал. 1 от ЗЛЗ.

Поради това Министерството на отбраната е предприело действия за промяна в Наредба №1/13.02.2007г., която да даде възможност на лечебни заведения на МО да кандидастват по Програмата на НОИ за ползване и изплащане на парични помощи за рехабилитация и профилактика. По този начин МБПЛР „ВИТА”  гр. Велинград ще придобие, а БДПЛР-Поморие като неин клон – ще запази правото на прием на пациенти по условията на тази Програма.

Не без значение е и фактът, че МБПЛР „ВИТА”  гр. Велинград в продължение на 9 години от 2001 г. до 2009 г. е работила по Програмата на НОИ, но предходна лобистка промяна в Наредбата я е лишило от възможността да продължи да кандидатства  по нея.

Обективно действията на г- н Алексиев са насочени против  възможността БДПЛР-Поморие да приема пациенти по Програмата на НОИ.  Какви ще са последствията за Военния санаториум от този акт на поморийския градоначалник? Преди всичко ще се ограничи броят на постъпващите пациенти, които ползват изключително изгодните финансови условия на Програмата. Това ще рефлектира неблагоприятно върху приходите на лечебното заведение и ще затрудни в определена степен функционирането му.

Резонно е да попитаме: „Това ли цели г-н Алексиев? В това ли се изразява „помощта” му за „спасяването” на Военния санаториум”? „Това ли е грижата за онези поморийци, които работят и ще работят в него?”

Кога да Ви вярваме господин кмете – когато тръбите, че ще спасявате Военния санаториум или когато му забивате нож в гърба?

Трябва за подчертая, че исканата от МО промяна по никакъв начин не засяга интересите на частни лечебни и други заведения, които имат право да кандидатстват по Програмата на НОИ.

Неотдавна в едно свое интервю кметът на Поморие каза, че е поканил личния състав на БДПЛР-Поморие на среща в сградата на общината на 22.12.м.г., но служителите били заплашвани да не участват в нея, в противен случай нямало да  бъдат подновени трудовите им договори, след като БДПЛР-Поморие премине към МБПЛР „ВИТА” гр. Велинград. Това негово твърдение не отговаря на истината. Никой, при никакви обстоятелства не е бил заплашван. Нека господин Алексиев докаже твърдението си с факти, в противен случай ще го считам за клевета.

Друга неистина повтаряна постоянно от господин Алексиев е твърдението му, че по моя информация общината е лош стопанин и затова министърът на отбраната отхвърлил предложението на кмета за безвъзмездно предоставяне на Военния санаториум на общината. Има ли непредубеден човек, който да повярва, че един провинциален общински съветник при това от опозицията, може да формира становището на министъра на отбраната, подчинените му органи и на Съвета по отбрана и с това да предопредели техните решения?

Нещо повече – от изявление на г-н Алексиев разбираме, че той е отправил искане до министъра на отбраната за предоставяне на имота още през лятото на миналата година – нещо за което не е намерил за необходимо да уведоми Общинския съвет, но това не му пречи да се сърди, че  министърът на отбраната, че не го е информирал за взетото от Съвета по отбрана решение, относно съдбата на структура на МО, по отношение на която господин кметът няма никакво касателство.

Следващата по ред невярна информация е свързана с твърдението на господин Алексиев, че никой не бил помислил за хората, работещи в лечебното заведение.

Към 04.01.2017 г. са прекратени трудовите договори на всичките 28 служители, които са работили по допълнително разписание на длъжностите на срочен договор /т.е. до края на 2016 г./

На 01.02.2017 г. предстои да бъдат прекратени трудовите договори на останалите 45 служители от основното длъжностно разписание на БДПЛР-Поморие. Сред тези служители ще съм и аз. Не ползвам никакви преференции, както се опитват да пишат някои пишман журналисти.  Разликата между броя на лицата, на които предстои да бъдат прекратени трудовите договори /45/ и броя на длъжностите в основния щат на болницата /46/ е поради наличието на незаета щатна бройка.

Назначаването на освободените служители ще започне след приключване на ремонтните дейности в болницата в края на м. април и началото на м. май 2017 г. по нов щат, който обединява досега действалите основен и допълнителен щатове. Никой няма да остане без работа. Дотогава всички освободени служители в изпълнение на Колективния трудов договор и Кодекса на труда ще получат обезщетение за неспазено предизвестие /1,2 или 3 работни заплати, в зависимост от трудовия им стаж/ и до 2 работни заплати от работодателя, за оставане без работа. След това същите лица ще получават полагащите им се парични средства от Бюрото по труда.

От изявления на общинския пресцентър разбираме, че общината не държи на всяка цена да придобие собствеността върху БДПЛР-Поморие, а в името на спасяването на болницата се предлагат различни варианти: оставане във ВМА /нещо, което съм подкрепял, но сегашното правителство реши друго/, преминаване към „ПРО” ЕАД или включване на болницата в ИА „Военни клубове и военнопочивно дело”-МО. В тази връзка трябва да посоча, че общината се управлява с документи, а не с медийни изявления. Има решение на Общинския съвет №430/13.12.2016 г., в което черно на бяло е записано, че общината иска имота да й бъде предоставен в нейна собственост. Какво в крайна сметка иска общината? Ще се изпълнява ли цитираното по-горе решение или не?

Не някой друг, а сегашното Правителство в оставка реши Военният санаториум да стане част от МБПЛР „ВИТА”  гр. Велинград.  Пред дилемата – закриване на болницата /каквото беше предложението на началника на Военномедицинската академия/ или продължаване на работата й като клон на МБПЛР „ВИТА” гр. Велинград /каквото е решението на Съвета по отбрана/ , изборът не е труден. Пред перспективата от закриване всеки би избрал предоставената възможност за продължаване на дейността на болницата и запазване на работните места. Изборът е на по-малкото зло.

Поморийци трябва да са наясно, че Военният санаториум ще си остане там, където е построен от държавата през 1934 г., а по-късно – нееднократно разширяван пак с държавни средства. Болницата няма да се премести във Велинград. В нея ще продължат да работят поморийци и жители на съседните населени места, а не велинградчани. Ремонтните дейности на сградния фонд и обновяването на медицинската апаратура ще бъдат за сметка на Министерството на отбраната, а не от общинския бюджет и ще се изпълняват от фирми от региона. По този начин БДПЛР-Поморие ще носи само ползи за местната общност, без никакви инвестиции от страна на поморийските данъкоплатци. Напротив,  санаториумът ще внася данъци в общинската хазна. Поморийци нямат интерес  санаториумът да стане общинска собственост, защото тогава средствата за неговия ремонт и издръжка ще се поемат от общинския бюджет, с други думи от нашите данъци.

Ако допуснем, че Военният санаториум стане общински, поморийци трябва да знаят, че само 15 гласа на общински съветници са достатъчни той от публична общинска собственост да стане частна такава и само 11 – да бъде обявен за продажба. Така, както бе решена съдбата на 11 имота, обявени за продажба в местността Косата.

Лесно всеки може да прецени кога имотът е по-защитен – когато е държавна собственост и е включен в забранителния списък за приватизация или когато 11 съветника могат да го обявят за продажба.

Надявам се моите съграждани не са забравили, че само преди няколко месеца мнозинството в Общинския съвет искаше да дари безвъзмездно на държавата, в нарушение на законите в страната, общинското пристанище за обществен транспорт . За радост – неуспешно.

Не мога да подмина без внимание и нелепото обвинение за конфликт на интереси, прозвучало към мен в едно от многото изявления на г-н Алексиев и в някои медийни публикации. Обстоятелството, че съм служител на БДПЛР-Поморие и общински съветник, защитаващ позиция, различна от тази на мнозинството в Общинския съвет  не представлява конфликт на интереси по смисъла на Закона.

Конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба.

Няма конфликт на интереси, когато заставаш на страната на справедливостта и защитаваш интересите на своите съграждани, когато спазваш волята на  онези, които в името на благородна кауза са дарили на държавата в лицето на военното министерство, терен за Дом на инвалидите.

Няма конфликт на интереси, когато защитаваш законните права на ветераните от войните, военноинвалидите и военнопострадалите, на офицерите и сержантите от запаса и резерва, на военнослужещите и цивилните служители от МО и БА.

За тези, у които все пак има съмнение относно почтенността ми, ще кажа, че не съм участвал в гласуването на решение №430/13.12.2016 г. Напуснах залата, когато се разглеждаше тази точка от дневния ред на заседанието, възмутен от лъжите, изречени по мой адрес от поморийския кмет и от словестната агресия, лъхаща от изказванията на мнозинството.

Неотдавна стана ясно, че тъй като никой не е обърнал внимание на докладните записки на кмета относно санаториума, той е депозирал жалба  до Върховния административен съд.

Как така се получава, че нито Министерството на отбраната, ръководено от коалиционен партньор на управляващата /все още/ партия, на която е член господин Алексиев, нито Комисията по отбрана на Народното събрание, не се съобразяват с неговите предложения?

Дори самият премиер оставя без последствие предложенията на господин Алексиев!

Защо Съветът по отбрана единодушно решава БДПЛР-Поморие да не се предоставя на общината?

Как така военнопатриотичните съюзи застанаха категорично на позицията за запазване на Военния санаториум в системата на МО в своя нарочна декларация?

Защо профсъюзите КНСБ и КТ „Подкрепа” не подкрепиха кмета на Поморие?

Защо личният състав на Военния санаториум излезе с декларация, в която вижда бъдещето си като клон на МБПЛР ВИТА гр. Велинград, а не в състава на общинска болница?

Моят отговор на тези въпроси е: Защото справедливостта и интересите както на държавата, така и на местната общност,  които в случая съвпадат напълно, изискват запазване на Военния санаториум в ръцете на държавата, която го е създала и която има законови задължения към определени категории лица – ветерани от войните, военноинвализди и военнопострадали, военнослужещи от МО и БА, офицери и сержанти от запаса и членовете на техните семейства. В същото време всеки един български или чужд гражданин може да се ползва от услугите на това лечебно заведение – то не е за избрани, а за всички, които имат нужда от лечение -нещо, което общината няма ресурс да гарантира, а и не е нейно задължение.

В този спор, както и в спора относно общинското пристанище, правият отново ще се окажа аз. Убеден съм, че моята позиция, макар и в малцинство,  ще победи, но това не е повод за радост. Жалкото е, че в ръководството на община се е възцарил стил,  при който различното мнение от това на представителите на ГЕРБ е задължително погрешно. Разумните доводи, независимо от това, че са изречени от политическия опонент, не следва да се пренебрегват. Всъщност, по въпроса за Военния санаториум така и не се състоя дебат в комисиите на Общинския съвет, което представлява формално нарушение на Правилника за неговата работа. Не се чу нито правна експертиза, нито финансова обосновка на искането Военният санаториум да бъде предоставен на общината – все неща, които са задължителни при вземане на важни за живота на гражданите решения.

Това е истината за Военния санаториум, а не изречените неистини и превратно тълкувани факти от обръщението на господин Иван Алексиев към нашите съграждани.

НИКОДИМ СТОЯНОВ