Археологическите проучвания се извършват под ръководството на н.с. Цоня Дражева - директор на Регионалния исторически музей и д-р Димчо Момчилов – преподавател в Университет „Асен Златаров”. Ценна помощ оказва и д-р К. Младенов, директор на Профилакториума „Бургаски минерални бани” ООД. Освен тях в пресконференцията взеха участие кметът на Бургас Димитър Николов и заместникът му Йорданка Ананиева. Разкопките бяха финансирани от Община Бургас със сумата от 100 000 лв.
Кметът Николов обяви, че се надява на подкрепа от общинските съветници, за да продължи финансирането на разкопките при баните и през 2010 г. Той допълни, че вече е съставена междуведомствена работна група. В нея участват представители на Общината и държавата, която също има собственост в района. Предстои окончателно маркиране на границите на имота, в който няма да се позволява никакво строителство. Тук все още има значителни количества минерална вода, чийто дебит дори се е повишил през последните години. Община Бургас има желанието да развие съществуващия стар Санаторно-курортен комплекс, да доразкрие и запази археологическите находки. Така целият район ще може да се превърне в курортна зона за исторически, рекреационен и спа туризъм.

Ще бъде направено и предложение Минералните бани да станат част от движението "Опознай България - 100 национални туристически обекта".

Любопитни подробности за археологическото лято и по-интересните находки съобщи н.с. Цоня Дражева.

От историческите извори е известно, че между днешните бургаски квартали Ветрен и Банево цели 13 века е процъфтявал известният град Акве калиде – Термополис. Той е основан в началото на ІІ в. от римския император Траян върху старо тракийско селище край прочутото антично светилище на Трите нимфи - покровителки на лечебните извори. Тогава започва изграждането на прочутата императорската баня, която е преустройвана многократно в следващите векове при римския император Септимий Север, византийския император Юстиниян І, българския цар Петър I и турския султан Сюлейман ІІ. Най-важният резултат от разкритията е, че Минералните бани на Термополис се оказват едни от най-големите в източната част на Балканите. Освен това те са единствените терми, които оцеляват след тежките варварски нападения през ІV-VІІ в. Според Цоня Дражева в този период аварският хаган Баян унищожил всичко по пътя си до баните. Пощадил само тях, за да може да ги използва заедно с жените от многобройния си харем.

Термите продължават да функционират във времето на Второто Българско царство - до началото на ХІІІ в.

Общата площ на проучените части от древните бани вече е около 3 800 кв. м., а достигната максимална дълбочина е 6.3 м. при дъното на античните басейни.  

При новите разкопки е изцяло разкрита централната зала на баните, наричана в античността „калдарий” – място за горещи процедури с минералната вода. Тя  е с обща площ 220 кв. м. и включва два правоъгълни басейна с размери 3 на 5 м., разположени на двете къси страни. Разкрита е  отоплителната система –„хипокаус” от специални глинени тръби, по които е вървял топлият въздух от каналите с гореща вода и е отоплявал каменните плочи на пода. Античният каптаж на два горещи извора с температура между 53 и 42 градуса е открит на 30 м. северозападно и е свързан с банята чрез сложна система от колектори и глинени водопроводи. Важно откритие е каптажът за студена вода в северната част на комплекса с дълбочина 5.3 м. Тя също е била използвала за лечебни процедури в т. нар. „фригидариум” - басейн с хладка вода.

Разкрити са и 8 помещения в източното крило на комплекса, където са били разположени магазините и кухненските помещения. Те са свързани с последния етап от функционирането на средновековните бани - между Х и ХІІІ век, преди да бъдат опожарени напълно през 1206 г. от латинския император Хенри ІІ, брат на пленения от цар Калоян император Балдуин Фландърски.

Клиенти на термите са били предимно жените . Поради тази причина в района е била развита цяла индустрия, обслужваща посетителките на баните.

В споменатите 8 помещения са открити над 80 монети, стъклени и бронзови гривни, пръстени, прешлени за вретено, каменен калъп за леене на дребни бижута от бронз /което показва, че тук е имало ателие за накити/, свещници и балсамарии за различни труфила, мазила и етерични масла за масажи.

Сред най-ценните тазгодишните находки са оловен печат на византийски стратег от ХІ в. и пръстен-печат с изображение на лъв с крила /грифон/.