Решения на Министерския съвет

Решения на Министерския съвет,приети в рамките на правителственото заседание днес:

УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ е определена за университетска болница

Министерският съвет прие Решение за определяне на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара Загора, за университетска болница.

Съгласно Закона за лечебните заведения университетските болници са многопрофилни или специализирани и в тях се осъществяват дейности по направленията: клинично обучение на студенти и докторанти по медицина и/или дентална медицина и/или фармация; клинично обучение на студенти по специалности от професионално направление „Здравни грижи“; следдипломно обучение на лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти, специалисти по здравни грижи.

Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя кои лечебни заведения или техни клиники/отделения придобиват правата на университетски болници/клиники или отделения за срока на одобрението. Предложението на министъра на здравеопазването се прави въз основа на мотивирано искане от съответния ректор на висшето училище, съгласувано с ръководителя на лечебното заведение.

956 ще са средищните детски градини и училища

Средищните детски градини и училища в страната ще са 956, реши правителството с актуализацията на Списъка за учебната 2023/2024 година. Такива институции ще има общо в 660 населени места от 265 общини в 28 области.

Средищна детска градина е тази, в която се обучават най-малко 4 деца в задължителна предучилищна възраст от други населени места, където не може да се организира задължително предучилищно образование. Тази учебна година 196 детски градини и 42 части от детски градини ще имат този статут.

Средищно училище е това, в което се обучават най-малко 10 ученици в задължителна училищна възраст от други населени места, в които няма такова. 718 са училищата, включени в Списъка през учебната 2023/2024 г.

В този тип градини и училища се обучават общо 18 284 деца и 169 197 ученици.

Пътуващите деца, за които държавата осигурява безплатен транспорт, са 2995, а учениците до 16-годишна възраст са 39 512.

Оттегляне на съгласие за изпълнение на функциите на почетен консул на Хашемитско Кралство Йордания от д-р Хасан Ал-Бармауи

Министерският съвет прие решение за оттегляне на даденото съгласие г-н Хасан Ал-Бармауи да изпълнява функциите на почетен консул на Хашемитско Кралство Йордания със седалище София и с консулски окръг, обхващащ територията на област София, вследствие на получена нота от йорданската страна, с която информира за прекратяване на неговите правомощия за изпълнение на длъжността.

Правителството прие решение за назначаване на г-н Джовани Де Лука за почетен консул на България в гр. Месина, Италианска република

Министерският съвет прие решение за назначаване на г-н Джовани Де Лука за почетно (нещатно) консулско длъжностно лице на Република България в Италианската република, със седалище в гр. Месина и консулски окръг, обхващащ територията на провинциите Месина, Ена, Катания, Сиракуза и Рагуза в област Сицилия, и за откриване на ръководено от него консулство.

Г-н Де Лука има дългогодишен опит в сферата на аграрното инженерство и има собствена фирма за аграрно-технически консултации, като поддържа много добри контакти с ключови фигури от италианското общество. Назначаването на Джовани Де Лука за почетно (нещатно) консулско длъжностно лице на България в Италия ще допринесе за активизиране и задълбочаване на сътрудничеството във всички области от взаимен интерес – развитие на търговията и насърчаване на бизнеса между двете страни, привличане на нови инвестиции и туристи. Назначаването на почетен консул на Република България в Месина ще бъде положителен импулс за обмена в областта на културата и ще засили взаимодействието с българската общност в област Сицилия.

България ще предостави помощ за развитие и хуманитарна помощ под формата доброволни вноски към международни организации на обща стойност 1 061 454 лв.

Правителството одобри предоставянето на помощ за развитие и хуманитарна помощ под формата на доброволни вноски към международни организации на обща стойност 1 061 454 лв. Средствата ще бъдат насочени към следните международни организации: Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия Изток; Върховния комисариат на ООН за бежанците; Детския фонд на ООН; Международния комитет на Червения кръст; Световната продоволствена програма; Централния фонд на ООН за реакция при спешни ситуации; Департамента по политически въпроси и мироизграждане на ООН; Международната агенция за атомна енергия; Европейския фонд за демокрация.

Одобрената помощ под формата на доброволни вноски към международни организации е в съответствие с приоритетите, заложени в Средносрочната програма за помощ за развитие и за хуманитарна помощ на Република България за периода 2020-2024 г. Отчетени са както традиционните ни ангажименти в подкрепа на утвърдени международни хуманитарни организации, така и актуалните развития в редица региони. Взети са предвид хуманитарните последици от продължаващата война на Руската федерация срещу Украйна, извънредната хуманитарна ситуация в Армения, свързана с притока на бежанци от Нагорни Карабах, тежката хуманитарна криза в Ивицата Газа, силно влошената хуманитарна обстановка в Афганистан след серията от земетресения и др. В съответствие с хуманитарния императив приоритетно се разглеждат спешни действия в случаи на природни и климатични бедствия, както и продължителните хуманитарни кризи.

В условията на непрекъснато растящи нужди, възникващи в резултат на нови и продължаващи кризи и недостиг на необходимото финансиране за адресирането им, Република България следва да продължи да бъде част от усилията на ЕС и на международната общност за преодоляване на най-острите хуманитарни предизвикателства. Със своя принос страната ни ще продължи да утвърждава положителния си образ като предвидим нов донор на помощ за развитие и хуманитарна помощ. Необходимото финансиране ще бъде осигурено от средства по бюджета на Министерството на външните работи, предназначени за помощ за развитие и хуманитарна помощ.

Над 4.1 млрд. лв. ще бъдат събрани във фонд ,,,Сигурност на електроенергийната система“ през 2023 г. 

Приходи в размер на 4.143 млрд. лв. ще бъдат събрани във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2023 г. Това е предвидено в бюджета на фонда, одобрен на днешното заседание на Министерския съвет. Най-големият дял от приходите се очаква да бъдат от продажба на квоти за емисии парникови газове – 2.652 млрд. лв. Със събраните средства ще бъдат покривани разходите на „Национална електрическа компания“ ЕАД, включително и за минали регулаторни периоди, произтичащи от статута й на обществен доставчик според Закона за енергетиката. От приходите, събрани във фонда, ще бъдат предоставяни премии на топлофикационни централи и когенерации, както и на обекти с обща инсталирана мощност 0.5 MW и над 0.5 MW по Закона за енергията от възобновяеми източници.

Предвидено е също така през 2023 г. при необходимост фондът да изплаща компенсации за електрическа енергия и/или природен газ по приети от Министерския съвет програми за предоставяне на компенсации, свързани с цените на електрическата енергия и/или природния газ.

Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ бе създаден през м. юли 2015 г. с цел покриване на разходите на обществения доставчик НЕК, произтичащи от задълженията му за изкупуване на електроенергия по преференциални цени. По закон във фонда се събират по 5% от месечните приходи от продажба на електроенергия на производителите и вносителите в страната, от таксите за достъп и пренос на електрическа енергия и природен газ, както и от достъп и съхраняване на природен газ. Във фонда постъпват и приходите от продажба на квоти емисии парникови газове, както и от цена „задължение към обществото“.

Одобрени са допълнителни средства по бюджета на Министерството на здравеопазването

Министерският съвет на Република България прие Постановление за одобряване на допълнителни средства по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2023 г. в размер на 3 148 230 лв., за предоставяне на трансфер за дофинансиране на сключен договор за доставка на хеликоптери по инвестиция С l2.I4 „Изграждане на система за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха”, част от Националния План за възстановяване и устойчивост. Средствата се осигуряват за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2023 г. С осигуряването на тези средства ще се даде възможност за успешното изграждане на системата за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха на територията на страната.

С друго постановление са одобрени допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2023 г. в размер до 2 000 000 лв., за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2023 г., за изпълнение на политики в област „Здравеопазване“ по чл. 1, ал. 5, т. 3.3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.  Осигуряването на тези средства ще даде възможност за увеличение на стойността, която Центърът за асистирана репродукция заплаща за дейности по асистирана репродукция при лица с безплодие, лечимо преди всичко с методите на асистирани репродуктивни техники.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на МВР

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2023 г.

С Постановлението се одобряват допълнителни разходи в размер до 21 31 7 000 лв. по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2023 г. за изплащане на фактически извършени разходи за дейности по издаването на българските документи за самоличност в изпълнение на поети ангажименти по сключени договори на Министерството на вътрешните работи.

България ще подкрепи Декларацията от Киев в областта на околната среда като част от международните усилия за изчисляване на екологичните щети от военни действия

Правителството одобри Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Декларация от Киев в областта на околната среда.

Декларацията съдържа разпоредби за изпълнение на задачите, които си поставя стълб 8 „Екологична сигурност“ на инициативата „Формула за мир“ на президента на Украйна. Целта е създаването на международен механизъм за изчисляване на екологичните щети от военни действия, независимо от местоположението им.

България, която е съпредседател на стълб 8 „Екологична сигурност“, заема активна позиция, като се присъединява към международните усилия за гарантиране на екологичната стабилност в региона.

Проектът на декларацията ще бъде представен за дискусии на среща на министрите на околната среда в рамките на 28-ата среща на страните към Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата, която ще се проведе през декември т.г. в Обединените арабски емирства.

Декларацията ще бъде окончателно приета в Берлин през януари 2024 г. на среща на министрите на околната среда на държавите партньори на Украйна, посветена на изпълнението на стълб 8 от „Формула за мир“ на украинския президент.

Правителството упълномощи министъра на финансите да подпише писмо за промяна на Договора за рейтинг между Република България и Moody’s Investors Service

Министерският съвет упълномощи министъра на финансите да подпише от името на Република България писмо за промяна на Договора за рейтинг между страната ни и агенцията за кредитен рейтинг Moody’s Investors Service.

Договорът е сключен на 31 май 2005 г., като последно е бил актуализиран през 2022 г. Писмото по същество не променя съществуващите до момента отношения между България и рейтинговата агенция. Съгласно клауза от договора рейтинговата агенция си запазва правото да коригира таксите на годишна основа със съгласието на емитента. Промяната е обоснована от нарастващите разходи на Moody’s Investors Service, като средствата за обезпечаване на заплащането са предвидени по бюджета на Министерството на финансите.

Необходимостта от правно регулирани отношения между страната ни и Moody’s Investors Service се обуславя от факта, че наличието на кредитни рейтинги, присъдени от международно признати рейтингови агенции, е ключово условие за обезпечаване на достъпа на страната до капиталовите пазари.

Одобрена е позиция на страната за заседание на Съвета на директорите на Черноморската банка за търговия и развитие

Правителството одобри позиция на България, с която се изразява положително становище относно закупуването на сграда в гр. Солун, в която да се помещава Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР). Осигуряването на постоянно седалище на ЧБТР в Гърция ще подпомогне бъдещото развитие на дейността на банката и реализирането на нейните стратегически цели.

С решението си Министерският съвет упълномощава директора за Република България да гласува спрямо одобрената позиция на предстоящото заседание на Съвета на директорите на ЧБТР.

Черноморската банка за търговия и развитие е международна финансова институция на страните участнички в Черноморското икономическо сътрудничество. Дейността й е насочена към финансиране и насърчаване на регионални проекти от публичния и частния сектор, както и към поощряване на търговската активност между страните акционери.

Одобрена е българската позиция за заседанието на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“

Министерският съвет одобри позициите на България, от компетентност на Министерството на вътрешните работи, за участие в заседание на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“, което ще се проведе на 5 декември 2023 г. в гр. Брюксел, Кралство Белгия.

Представените пред Министерски съвет за одобрение позиции се отнасят до: Общо състояние на Шенгенското пространство (Барометър за състоянието на Шенген; Повишаване на ефективността на системите за връщане – обмен на мнения); Решение на Съвета относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния; Пакт за миграция и убежище – доклад за напредъка; Последици от агресията на Русия срещу Украйна върху вътрешна сигурност – обмен на мнения; Отраженията на ситуацията в Близкия Изток върху вътрешната сигурност на ЕС – обмен на мнения.

Одобрени са резултатите от българското участие в неформалното заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност, част „Космическо пространство“

Министерският съвет одобри резултатите от участието на българската делегация в неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (част „Космическо пространство“), което се проведе на 07 ноември 2023 г. в гр. Севиля, Испания. Делегацията беше ръководена от министъра на иновациите и растежа Милена Стойчева.

По време на неформалното заседание министрите проведоха политическа дискусия по темата „Автономност и устойчивост на космическото пространство“.

Програмата на събитието включваше и министерска сесия на Съвета на Европейската космическа агенция, както и обща среща във формат Европейска  космическа агенция – Европейски съюз, на тема „Преход към по-комерсиално и устойчиво европейско пространство“.

България разглежда космическия сектор като стратегически актив, допринасящ за създаването на нови пазари и бизнес възможности за индустрията, включително МСП. Европа трябва да запази своите водещи позиции в предоставянето на космически данни и услуги. С цел постигането на автономност и устойчивост на космическия сектор ЕС трябва да активизира усилията си за последващо укрепване на космическите си програми, ускоряване на комерсиализацията на космоса и създаване на необходимите механизми за стимулиране на успешна европейска космическа промишленост.

С цел постигането на устойчивост България изрази позиция, че политиката за свободно, пълно и открито предоставяне на данни трябва да бъде запазена и да се подсигури потребителският ориентиран характер на космическата програма и потенциала за търговска експлоатация.

Правителството одобри Наредба за енергийна бедност

Кой е уязвим клиент за снабдяване с електроенергия и кои домакинства са енергийно бедни? – На тези въпроси отговаря Наредбата за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинства в положение на енергийна бедност и на статут на уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия, одобрена от Министерския съвет на днешното му заседание.

Наредбата е разработена от междуведомствена работна група, включваща министерствата на труда и социалната политика, на регионалното развитие и благоустройството и на енергетиката.

Наредбата определя уязвимите клиенти за снабдяване с електрическа енергия в съответствие с последните промени в Закона за енергетиката. За средномесечен доход на член на домакинството се вземат предвид разполагаемите средства, намалени с разхода му за определеното спрямо енергийните характеристики на жилището типово потребление на енергия. Разполагаемият средномесечен доход се сравнява с официално обявената линия на бедност за целите на определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност, съгласно дефиницията в допълнителните разпоредби на ЗИДЗЕ.

За определяне на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия са въведени критерии в зависимост от възраст, здравословно състояние, разполагаем средномесечен доход, намален с разходите за енергия, нужда от помощни средства за независим живот и/или медицински изделия за поддържане на живота, чието функциониране зависи от източник на електрическа енергия, получаване на месечни социални помощи.

При определяне на разполагаемия доход на правоимащите лица се вземат предвид както необлагаемите, така и подлежащите на облагане по реда на ЗДДФЛ доходи. При изчисляване на разполагаемия доход е въведено изключение за изплатените стипендии на ученици и студенти.

Националната служба за съвети в земеделието ще подпомага стопаните и потратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за програмен период 2023 – 2027 г.

Правителството прие изменение на ПМС № 185 от 2011 г. за изменение на ПМС № 125 от 2006 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на земеделието и храните. Промяната се отнася до дейността на Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) към Министерството на земеделието, като се вменява задължение на НССЗ да изпълнява дейности и по Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) в Република България за периода 2023 – 2027 г.

Във връзка със стартирането на Стратегическия план Националната служба за съвети в земеделието ще работи по дейностите от плана за укрепването, развитието и модернизирането на Системата за знания и иновации в селското стопанство по отношение на съветите в земеделието. Промените предвиждат експертите извън утвърдената щатна структурата на НССЗ, които работят по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 – 2020 г., да изпълняват и дейности за подпомагане на земеделските производители по СПРЗСР 2023 – 2027 г. Средствата за работната им заплата, осигурителните вноски и цялостната издръжка да се осигуряват от бюджета на НССЗ, получени в резултат на изпълняваните дейности както по ПРСР 2014 – 2020 г., така и по СПРЗСР 2023 – 2027 г.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерство на туризма

Министерският съвет прие Проект на Постановление на Министерския съвет за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерство на туризма за 2023 г. Плащанията са верифицирани за периода от 16.11.2022 до 31.08.2023 г. за 732 одобрени заявления на заинтересованите лица. С приемането на настоящия проект на акт плащанията към одобрените за финансиране кандидати са в общ размер на 12 528 457,05 лв. с ДДС съгласно приложения Списък № 20, неразделна част от проекта на решение.

След извършване на допълнителни проверки по предоставените от ДАБ и от ГД „Гранична полиция“ актуални данни са установени лица с временна закрила, които са напускали пределите на страната през времето на ползване на Програмата, извършени са и корекции във връзка със забавени от обектите регистрации в ЕСТИ и последващи регистрации в други обекти и подадените декларации в други обекти, и подадените декларации от законните представители на лицата, извършващи дейност в обектите чрез Системата за сигурно електронно връчване.

Одобрена е позицията на страната ни за заседание на Съвета на ЕС по общи въпроси, част „Кохезионна политика“

Със свое решение правителството одобри позицията на страната ни за участие в заседание на Съвета по общи въпроси, част „Кохезионна политика“ на 30 ноември 2023 г. в Брюксел. По инициатива на Испанското председателство държавите членки ще обменят мнения какви допълнителни мерки са необходими за оползотворяване на фондовете за сближаване и успешното приключване на оперативните програми, финансирани от Европейския съюз в програмния период 2014-2020 г. на фона на предизвикателства, като пандемията от COVID-19 и войната в Украйна.

България споделя виждането на Председателството, че многобройните предизвикателства и кризи, пред които е изправен Съюзът в последните години, затрудняват и забавят изпълнението на програмите, включително и заради необходимостта от пренасочване на средства от програмите за справяне с последиците от тях. Необходимо е максимално оползотворяване на финансовия ресурс от ЕС в условията на безпрецедентен натиск върху националните икономики и бюджети. Предвид това страната ни счита, че удължаването на срока, в който разходи по изпълнението на проекти могат да бъдат заявявани за плащане със средства от ЕС, би било обосновано решение за избягване на риска от загуба на средства.

В дневния ред на Съвета е предвидена и дискусия за това как Кохезионната политика би могла да допринесе за суверенитета и стратегическата автономия на ЕС, за повишаване на неговата международна конкурентоспособност в стратегически сектори чрез оказване на подкрепа за големи компании, като двигатели за създаване на работни места и благосъстояние във всичките му региони. Съгласно българската позиция, на фона на сегашната геополитическа обстановка и многобройните кризи, постигането на отворена стратегическа автономия чрез насърчаването на инвестициите в технологии и производствени суровини от критично значение следва да бъде в центъра на европейския дневния ред, без това да води до отдалечаване от целите за кохезия и балансирано и устойчиво развитие на ЕС и неговите региони. Необходима е правна сигурност по отношение на програмираните средства за инвестиции в градско и териториално развитие, образование, здравеопазване и социални грижи, основна инфраструктура и подкрепа за малките и средни предприятия, които скоро ще стартират. Ефектът от евентуално ново пренасочване на средства от програмите за сближаване следва да бъде внимателно оценен. Инвестициите на Кохезионната политика (КП) следва да водят до създаването на благоприятни условия в ЕС за развитие и конкурентоспособност на бизнеса. Същевременно, в условията на ограничени бюджетни възможности, е необходимо подкрепата от КП да бъде концентрирана в онези сектори и региони, в които е най-належаща, се казва още в позицията.

Съветът се очаква да приеме и заключения относно бъдещето на политиката за икономическо, социално и териториално сближаване на Европейския съюз след 2027 г.

Правителството одобри позицията на България за заседанието на Съвета на ЕС във формат „Транспорт“

Кабинетът одобри позицията на България за заседанието на Съвета на Европейския съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика. Събитието във формат „Транспорт“ ще се проведе на 4 декември 2023 г. в Брюксел.

Министрите ще обсъдят предложението за Регламент относно отчитането на емисиите на парникови газове от транспортни услуги. По време на заседанието ще бъде разгледано предложението за промени в Директива 96/53/ЕО относно максимално допустимите размери в националния и международен трафик на някои пътни превозни средства.

Предвидена е дискусия по предложени изменения на Регламент по отношение на минималните изисквания за минималните почивки по време на работа и за дневните и седмичните почивки в сектора на случайния превоз на пътници. Ще бъде обсъдена директива относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства, както и промени в Директивата за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата.

В областта на морския транспорт, министрите ще дискутират промени в Директива 2009/16/ЕО относно държавния пристанищен контрол; Директива за изменение на Директива 2009/18/ЕО за определяне на основните принципи, които уреждат разследване на произшествия в сектора на морския транспорт. България ще отбележи, че компромисните текстове на предложенията напълно постигат заложените цели, като запазват необходимото ниво на гъвкавост за държавите членки.

Министерският съвет одобри днес позициите на България за участие в заседанието на Съвет ,,Правосъдие и вътрешни работи“

Министерският съвет одобри днес позицията на България за участието в заседанието на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи“, част „Правосъдие“, което ще се проведе на 4 декември 2023 г. в Брюксел.

Министрите на правосъдието ще обсъдят приемането на общ подход по предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно трансфера на производства по наказателни дела, с който се отговаря на необходимостта от общи правила за трансфер на наказателни производства от една държава членка на ЕС в друга.

По време на заседанието министрите ще обсъдят предложението за Директива за изменение на Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. По време на заседанието ще бъде представена актуална информация по темата относно борбата срещу безнаказаността във връзка с войната на Русия срещу Украйна. На 3 юли 2023 г. в Хага официално беше открит Международният център за наказателно преследване на престъплението агресия срещу Украйна (ICPA).

В рамките на Съвета министрите ще обменят мнения по Проучването относно функционирането на Европейската прокуратура.

По време на заседанието министрите ще обсъдят възможността за одобряване на Позиция и констатации на Съвета относно прилагането на Общия регламент за защитата на данните (GDPR). В рамките на заседанието министрите ще бъдат приканени да одобрят Европейската стратегия за електронно правосъдие 2024-2028 г., с която се определят принципите и целите за развитието на електронното правосъдие в ЕС за следващите 5 години, заедно с необходимите действия за постигането им, като същевременно определя как те ще бъдат организирани в бъдеще.

България се присъедини към Декларацията за тройно увеличаване дела на ядрената енергия

Република България се присъедини към Декларацията за тройно увеличаване дела на ядрената енергия. В декларацията се подчертава важната роля на ядрената енергетика за постигането на въглеродна неутралност и се отбелязват резултатите от анализа на Междуправителствения панел по изменение на климата, които показват, че ядрените мощности в световен мащаб следва да се утраят в периода от 2020 г. до 2050 г. с цел ограничаване на повишаването на средната температура на повърхността на Земята до 1,5° С.

Предвижда се Декларацията да бъде официално представена на специално събитие на най-високо ниво с участието на държавните лидери или ръководители на делегации на подкрепилите документа страни на 2 декември 2023 г., в рамките на СОР-28 в Дубай.

Участниците в Декларацията се ангажират да предприемат действия на национално ниво, за да се гарантира, че атомните електроцентрали се експлоатират отговорно и в съответствие с най-високите стандарти за безопасност, устойчивост, сигурност и неразпространение, както и да мобилизират инвестиции в областта на ядрената енергетика, включително чрез иновативни механизми за финансиране. Отправя се и покана към международни финансови институции да насърчават включването на ядрената енергия в политиките на своите организации за енергийно кредитиране.

Предложената декларация за тройно увеличаване дела на ядрената енергия е в съответствие с енергийната политика на Република България и активните действия на българското правителство за изграждане на блок 7 и 8 на АЕЦ „Козлодуй“, в изпълнение на Протоколно решение N0 48 на Министерския съвет.

Одобрен е проект на меморандум за разбирателство относно съвместно закупуване на наземни системи за противовъздушна отбрана в рамките на инициативата „Щит на европейското небе“

Министерският съвет прие решение за одобряване на проект на Меморандум за разбирателство между Министъра на отбраната на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Чехия, Министерството на отбраната на Дания, Министерството на отбраната на Република Естония, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на отбраната на Унгария, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, Министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министъра на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на отбраната на Република Словения относно съвместно закупуване на наземни системи за противовъздушна отбрана в рамките на инициативата „Щит на европейското небе“.

С одобряването на меморандума за разбирателство ще се предостави възможност Република България да се включи в програми за съвместно закупуване, поддържане и използване на оръжейни системи за наземна противовъздушна отбрана (GBAD). При придобиване на оръжейни системи за наземна противовъздушна отбрана същите ще могат да бъдат интегрирани към архитектурата на „Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО“ и ще бъдат част от единна системата за ПРО и ПВО в Европа.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на МО

Министерският съвет прие постановление, с което се одобряват допълнителни разходи/трансфери по бюджета на Министерството на отбраната за 2023 г. за сметка на предвидените разходи в чл. 1, ал. 5, т. 4.3 в Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

С приетия акт се осигуряват допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната в размер на 28 298 960 лева, необходими за придобиване, модернизация, поддръжка и ремонт на въоръжение, ракети, торпеда и техника, и за ремонт и изграждане на инфраструктура.

Правителството одобри позицията на България за заседанието на Съвета на ЕС по транспорт, телекомуникации и енергетика

Кабинетът одобри позицията на България за заседанието на Съвета на Европейския съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика във формат „Телекомуникации“, което ще се проведе на 5 декември 2023 г. в Брюксел.

По време на заседанието ще бъдат обсъдени теми в областта на гигабитовите електронни съобщителни мрежи, инвестициите в цифрови мрежи и инфраструктури, киберсигурността, изкуствения интелект, електронната идентификация и оперативната съвместимост на публичния сектор.

Очаква се министрите да приемат общ подход по предложението за Законодателен акт за гигабитовата инфраструктура. Ще бъде разгледан и напредъкът, постигнат при обсъждането на досието за Законодателен акт в областта на киберсолидарността. Предвижда се министрите да проведат ориентационен дебат относно мерките, които следва да се популяризират в телекомуникационния пазар, за да се подкрепи устойчива и сигурна цифрова среда, както и да се гарантират цифровият суверенитет и независимост на ЕС, включително сигурността и устойчивостта на критичната подводна кабелна свързаност.

Одобрени за допълнителни разходи за изплащане на стипендии по програмата за деца с изявени дарби

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи/трансфери за 2023 г. за изплащане на стипендии и на еднократно финансово подпомагане по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2023 г.

Средствата са в размер общо на 513 615 лева, от които:

  1. финансови средства в размер на 365 850 лева, разпределени по общини, са предназначени за изплащане на стипендии на ученици от общинските и частните училища;
  2. финансови средства в размер на 147 765 лева, разпределени по училища, са предназначени за изплащане на стипендии и 2 бр. еднократно финансово подпомагане на ученици от държавните спортни училища.

Необходимите средства са в рамките на разчетените за тази дейност в централния бюджет средства за 2023 г.

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *