Решения на Министерския съвет

Решенията, приети на днешното правителствено заседание:

Утвърдени са разходите за командировки в страната за първото тримесечие на 2024 г.

Правителството утвърди разходите за командировки в страната първото тримесечие на 2024 г. на министрите и заместник-министрите, на областните управители, на председателите на държавни комисии, агенции и институции.

За командировки на министрите и заместник-министрите в страната са изразходвани общо 13 814,98 лв., за командировки на председателите на държавни агенции и техните заместници 1784,62 лв., за командировки на областни управители – 8893,93 лв., за командировки на председатели и членове на държавни комисии – 685,43 лв., за командировки на ръководители на държавни институции по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията – 100 лв.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Конституционния съд

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Конституционния съд за 2024 г.

С приетия акт се осигуряват допълнителни средства по бюджета на Конституционния съд в размер на 400 000 лв., необходими за заплащане на такса битови отпадъци и други административни разходи, свързани с поддръжката на недвижим имот, предоставен на Конституционния съд, намиращ се на бул. „Цар Освободител“ № 2.

Допълнителните средства се осигуряват за сметка на преструктуриране на разходи и/или трансфери по централния бюджет за 2024 г.

Правителството реши да освободи по негова молба Георги Паничерски от длъжността почетен консул на Република България в гр. Монреал, Канада

Министерският съвет реши да бъде закрито консулството на Република България в Канада, ръководено от почетно (нещатно) консулско длъжностно лице, със седалище в гр. Монреал и с консулски окръг, обхващащ територията на провинция Квебек и да бъде освободен по негова молба г-н Георги Паничерски от функциите на почетно (нещатно) консулско длъжностно лице на Република България в Канада със седалище в гр. Монреал и с консулски окръг, обхващащ територията на провинция Квебек.

Г-н Георги Паничерски е назначен с Решение на Министерския съвет № 254 от 13 април 2001 г. за почетно (нещатно) консулско длъжностно лице на Република България в Канада със седалище в гр. Монреал и с консулски окръг, обхващащ територията на провинция Квебек.

Повече от двадесет години работи последователно за задълбочаване на двустранното сътрудничество на България с Канада както на федерално, така и на провинциално и местно равнище. Активен член на българската общност в провинция Квебек и организатор на първите „Български дни в Монреал”, г-н Паничерски е бивш председател на Българското културно-спомагателно дружество и основател и действащ председател на Канадско-българския бизнес съвет. През годините е инициирал и съдействал за организирането на търговски мисии и бизнес форуми в София и Монреал.

За своята дългогодишна родолюбива дейност г-н Георги Паничерски е удостоен с орден „Мадарски конник” първа степен, с почетен знак на Министерството на външните работи „Златна лаврова клонка”, както и с медал „Иван Вазов” и почетен знак на Изпълнителната агенция за българите в чужбина.

Кабинетът предлага проф. Кирил Топалов за орден „Стара планина“ – първа степен

Правителството предлага на президента да отличи проф. Кирил Топалов с орден „Стара планина“ – първа степен (без лента и без мечове), за неговия изключителен принос и заслуги в областта на науката и обществената дейност.

Кирил Топалов е завършил българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализира новогръцка филология в Атинския и в Солунския университет. През 2002 г. е избран за професор по българска възрожденска литература в СУ.

Проф. Топалов е преподавал в университета в Екс-ан-Прованс, Франция, както и в НАТФИЗ и Нов български университет. Бил е директор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Като посланик на България в Гърция той допринася за премахването на визовия режим, влизането в ЕС и НАТО и защитата на правата и интересите на българската икономическа диаспора в Гърция.

Проф. Кирил Топалов е автор на многобройни изследвания – статии, студии и книги върху историята на българската литература. Резултат на дългогодишната му работа са редица научни трудове върху проблематиката на българската и гръцката литература през 18 и 19 век. Ценен принос са неговите „Проблеми на българската възрожденска литература“, „Григор Пърличев. Живот и дело“ и антологията „Българска възрожденска поезия“.

От 2013 до 2019 г. е посланик във Ватикана и Суверенния Военен Орден на Хоспиталиерите на Св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта, където организира много научни конференции, посветени на българския духовен принос в европейската култура. Организира официалните посещения на папа Франциск през 2019 г. и на държавния секретар на Ватикана кардинал Паролин през 2016 г. в България.

Актуализиран е съставът на Акредитационния съвет към Националната агенция за оценяване и акредитация

Министерският съвет актуализира състава на Акредитационния съвет към Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА).

Актуализирането се налага след като чл.-кор. Мирослав Иванов Дачев, представител на квотата на Съвета на ректорите в областта на хуманитарните науки и изкуствата, е поискал предсрочно прекратяване на мандата му поради сключване на договор за управление като ректор на Националната академия за театрално и филмово изкуство. Тази негова длъжност не позволява участие в акредитационния съвет на НАОА. Неговият мандат ще бъде довършен от проф. Тони Шекерджиева-Новак, член на академичния състав на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив.

Съгласно законовите разпоредби Акредитационния съвет към НАОА се състои от 11 души (председател и 10 членове – хабилитирани лица от областите на висшето образование, от които единият е и заместник-председател по следакредитационно наблюдение и контрол). Съставът на членовете включва шестима представители на висшите училища, по един представител на Българската академия на науките и на Селскостопанската академия, както и двама представители на Министерството на образованието и науката.

Мандатът на председателя, заместник-председателя и на членовете на АС към НАОА е 6-годишен. Половината от състава на Акредитационния съвет, с изключение на председателя, се обновява на всеки три години.

Над 5000 ученици ще бъдат включени в изследователски проекти с български учени

Над 5000 ученици с интерес към науката от 150 училища ще могат да се включат в научно-изследователски проекти съвместно с утвърдени учени. Това ще е възможно чрез нова национална програма „Образование с наука“, одобрена от правителството. Целта е в училищата да се използва потенциала на академичните среди в дейности с научно­изследователско, иновационно, педагогическо, аналитично и логистично значение за училищната практика.

Предвижда се програмата да се осъществи в периода 2024-2028 г. с общ бюджет от 3 600 000 лв.

Програмата ще подкрепи училищата при реализацията на нови и традиционни извънкласни и извънучилищни дейности. Фокусът й е върху развитие и усъвършенстване на съществуващите научни конкурси, летни школи и мрежи от -малки научно­изследователски общности. Ще има възможност за създаване на стажантски програми с научно-изследователски и иновативен характер за ученици, на мултимедийно съдържание за целите на образователния процес и др.

Целта е да се развитие на изследователското и проектно-базираното образование, да се подкрепят поне 1000 учители при неговото прилагане, както и да има по-активно включване на музеите, обсерваториите и планетариумите в предоставянето на образователни ресурси. Очаква се да се осигури подкрепа от академичния сектор на училищните STEM центрове.

По програмата могат да кандидатстват висши училища и институти на Българската академия на науките, както и музеи, обсерватории и планетариуми. Те трябва да сформират консорциум с водещ партньор БАН, която е координатор на програмата.

Одобрени са близо 12 млн. лева за образователни ученически пътувания

Правителството одобри 11 732 317 лв. за провеждане на ученически пътувания по модул 1 „Образователни маршрути за училищата в страната“ на Национална програма „България – образователни маршрути”. Средствата са за 2024 г. и ще се разпределят между 581 общински училища.

Одобрени за финансиране по този модул на националната програма са общо 685 училища. Сред тях има 90 държавни и 14 частни училища, за които не е необходим акт на правителството, за да получат средствата си от МОН. Пътуванията на учениците и педагогическите специалисти в останалите 581 общински училища се осигуряват с днешното постановление на Министерския съвет.

Образователните маршрути се организират на територията на страната, като в тях могат да участват ученици от 1. до 11. клас, педагогически специалисти от конкретното училище, както и медицинско лице по преценка на училището.

Пътуванията може да продължат от два до пет дни, включват се до 4 нощувки, храна, транспорт, застраховка, посещения на културно-исторически забележителности, музеи, занаятчийски работилници и др. Планирани са различни дейности, дискусии и образователни игри в различни научни области, срещи с изявени личности, местни специалисти, които работят в посетения обект. Ще се финансира и закупуването на входни билети, такси за беседи в посетени обекти.

При посещенията на място училището може да осигури обучителна беседа, познавателни материали, презентации, демонстрации и други. Училищата избират обекти от пет тематични области: история и археология, география и икономика, биология, природни науки и екология, изкуства, архитектура и литература, етнография, фолклор и занаяти.

Образователните пътувания помагат на учениците да затвърждават и надграждат знанията си, придобити в училище. Чрез наблюдения, проучване и преживяване в реална среда те подобряват уменията си за комуникация, работа в екип, социално емоционална интелигентност и др.

Списъкът с одобрените училища е публичен и е достъпен на сайта на МОН.

Над 1.4 млн. лв. за спорт в университетите

Правителството отпусна 1 423 500 лв. за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност на студентите в редовна форма на обучение във висшите училища.

Финансиране ще получат 33 държавни висши училища за 129 689 студенти и 11 частни висши училища за 12 661 студенти.

Средствата се осигуряват ежегодно със Закона за държавния бюджет и се предоставят за изпълнение на политиките в областта на студентския спорт, насочени към оптимизиране на двигателния режим, учебно-тренировъчната и спортно-състезателната дейност, както и за материално-техническото й обезпечаване.

Одобрен е проект на писмо-уверение от българското правителство до държавния секретар на САЩ

Министерският съвет на Република България прие решение за одобряване на проект на писмо-уверение от Правителството на България до държавния секретар на САЩ, във връзка с „Меморандум за национална сигурност на САЩ за гарантиране и отчетност относно предоставените отбранителни продукти и услуги“.

Отношенията между Република България и САЩ в сферата на отбраната се развиват интензивно и са се превърнали в партньорство от стратегическо значение. Едно от основните направления, в които се осъществява двустранното отбранително сътрудничество е свързано с модернизацията и придобиването на нови способности за българските въоръжени сили.

Подписаният документ цели да подпомогне реализирането на дейностите по придобиване на отбранителни продукти и свързаните с тях услуги за Въоръжените сили, които се осъществяват, чрез безвъзмездно финансиране по програми и целеви фондове на САЩ.

Правителството одобри обосновано предложение за изпълнението на проект „Ремонт на пристанищна инфраструктура и удълбочаване акваторията на ВМБ Варна, ВР 1318“

Министерският съвет прие решение да не се извършва Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционно предложение на „Ремонт на пристанищна инфраструктура и удълбочаване акваторията на вмб Варна, ВР 1318“. Решението е по обосновано предложение на министъра на околната среда и водите и министъра на отбраната, на основание чл. 81, ал. 6 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 26, т. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Изпълнението на проекта е свързано с изграждане на съоръжения в съществуващ войскови район в пристанище Варна и подобряване акваторията на пункта за базиране на Военноморска база (ВМБ) Варна.

Изпълнението на решението на Министерския съвет ще допринесе за успешна реализация на проекта, свързан с осигуряване на надежден достъп на разчетните кораби до корабното място, постигане на достатъчна навигационна дълбочина в акваторията на пункта за базиране на ВМБ Варна, разполагане на драгирания материал в определени за това зони, висока екологична защита на прилежащите райони, надеждна защита на населението и околната среда, и минимален риск от аварии.

Правителството утвърди промени в състава на българските представители в Комитета на регионите на Европейския съюз за мандат 2020-2025 г.

Правителството одобри промени в състава на българските представители в Комитета на регионите на Европейския съюз (ЕС) за мандат 2020-2025 г., като утвърди трима нови членове и седем заместник-членове. Промените, направени по предложение на НСОРБ, са в резултат от проведените местни избори през октомври 2023 г., след които част от българските представители в Комитета на регионите вече не заемат изборни длъжности. Освен овакантените позиции, вследствие на изборните резултати, Националното сдружение на общините в Република България е получило и писмени заявления от някои членове и заместник-членове за освобождаването им от заеманите позиции.

Обновеният състав на делегацията отразява резултатите от последните местни избори и е съобразен с общите принципи на Договора за функциониране на ЕС и разпоредбите на Правилника за дейността на Комитета на регионите, а именно: членовете и заместник- членовете да са изборни представители, да има балансирано географско представителство, балансирано представителство на различните политически партии съобразно резултатите от изборите, балансирано представителство на двата пола и осигуряване на приемственост.

Правителството утвърди промени в състава на българската национална делегация в Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа

Правителството утвърди промени в състава на българската национална делегация в Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа за мандат 2021-2026 г. Актуализирането на състава е във връзка с настъпилите промени след местните избори, както и поради оттеглянето на ръководителя на делегацията – кмета на Община Елена Дилян Млъзев.

Съставът на българската национална делегация е определен по предложение на НСОРБ. Представителите и заместник-представителите в Конгреса са еднакви по брой с представителите в Парламентарната асамблея; делегатите заемат изборни длъжности на местно ниво на управление; гарантирано е балансирано географско представителство и справедливо участие на различните политически сили, представени в органите на местната власт на базата на резултатите от проведените избори за общински съветници и за кметове през 2023 г. Спазено е и изискването за справедливо представителство на жените и мъжете, като минимум 30 на сто от състава на представителите и заместник-представителите трябва да са от по-слабо представения пол. Делегатите са определени в съответствие със структурата на местното самоуправление в България.

Съгласно решението на МС в едномесечен срок Националното сдружение на общините в Република България трябва да информира министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на външните работи за избора на ръководител и заместник- ръководител на делегацията, както и на секретар или секретари, подпомагащи дейността на делегацията.

Участието на представители на българските общини в Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа е важно направление в международната дейност на органите на местното самоуправление, което допринася за подобряване на управлението на местно ниво и развитие на местната демокрация.

Правителството се разпореди с имоти

По решение на Министерския съвет се променя статутът на имот в гр. Вълчедръм от публична държавна собственост на частна държавна собственост. Той представлява терен с площ 2400 кв. м и две сгради в него. Поради отпаднала необходимост управлението му се отнема от Областната дирекция по безопасност на храните в Монтана и преминава в управление на областния управител.

Правителството промени статута на терен и сграда в него от публична на частна държавна собственост и ги предостави на Община Пирдоп заедно с още три сгради. Имотите се намират в местността „Диспансера“, гр. Пирдоп и ще бъдат използвани за изграждане на общински временен приют за безстопанствени животни на територията на общината, съгласно нейните задължения по Закона за защита на животните, както и за складова база за съхраняване на общинска техника и материали.

При нереализиране на дейностите до пет години от придобиването на имотите общината ще трябва да ги прехвърли на държавата. Предвиден е също ангажимент на областния управител на Софийска област да разработи механизъм за контрол, чрез който да осъществява периодични проверки за изпълнение на условията, при които се прехвърлят имотите в собственост на община Пирдоп.

Министерството на иновациите и растежа се присъединява към организаторите на международното изложение „Хемус“

Министерството на иновациите и растежа се присъединява към организационния комитет на международното изложение „Хемус”. Това реши днес Министерският съвет с изменение и допълнение на Решение № 289 от 1995 г. за организиране и провеждане на Специализирана международна изложба за отбранителна техника „Хемус“.

Международното изложение „Хемус“ е създадено с Решение на Министерския съвет през 1995 г. с цел да стимулира развитието на отбранителната промишленост, като предоставя на производителите и търговците възможност да представят своите продукти. Създава възможности за кооперирани производства, ремонтни дейности и съвместни научно-технически разработки на нови изделия в областта на отбраната и сигурността.

От 2011 г. изложбата разширява своята концепция, като започва да се отделя специално място на иновациите, научно-изследователски и развойни дейности чрез организирането на научни конференции, демонстрационни и тестови стрелби, представяне на науката и висшите учебни заведения.

С включването на Министерство на иновациите и растежа (МИР) в организационния процес на изложението „Хемус“ ще се осигури допълнително сътрудничество за организиране на дейности и панелни дискусии, свързани с иновации, космос и отбрана. Желанието на МИР за участие в организационния процес е в контекста на засилващата се тенденция на европейско ниво да се обвържат политиките за иновации, космос и отбрана. Така ще се осигурят допълнителни възможности за засилване на представители на българската индустрия както от сектора на отбраната, така и на фирми, които оперират в космическия сектор или в този за двойна употреба.

Одобрени са допълнителни разходи по програмата за деца с изявени дарби

Министерският       съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи/трансфсри за 2024 г. за изплащане на стипендии и на еднократно финансово подпомагане по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2024 г., приета с Постановление № 162 на Министерския съвет от 08 май 2024 г., обн. ДВ, бр. 42 от 2024 г.

С постановлението се предлага да бъдат осигурени средства за доизплащаме па стипендии на ученици от училищата по културата и изкуствата към Министерството на културата и на ученици от общински и частни училища, които са придобили право на стипендия през 2023 г. и на стипендии и на еднократно финансово подпомагане на учениците от училищата по културата и изкуствата към Министерството на културата, които са придобили право по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби през 2023 година.

Средствата са в размер на 308 255 лева, като: 281 660 лева, са предназначени за изплащане на стипендии и еднократно финансово подпомагане на учениците от училищата по изкуствата и по културата към Министерството на културата; 26 595 лева са предназначени за изплащане па стипендия на ученици от общински училища.

Необходимите средства за изплащане на стипендиите, посочени в чл. 1 от проекта на постановление, са в рамките на разчетените за тази дейност, в централния бюджет средства за 2024 г.

Целта на предложения проект на постановление е осигуряването на средства за осъществяване на финансово подпомагане на децата с изявени дарби за разширяване на възможностите им за изява и поощряване на развитието на техните творчески заложби.

Прието е допълнение на постановлението за утвърждаване на единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства

Министерският съвет прие допълнение на ПМС № 88 от 2023 г. за утвърждаване на единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства.

С изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата  беше отменена разпоредбата на чл. 23а, ал. 3, т. I, буква „г“ от ЗЗРК, която регламентираше, че средствата, които включва базовият компонент се предоставят за приходи от билети в размер до 20 лв. средна цена от продадени билети за съответния спектакъл или концерт, при спазване изискванията на букви чл. 23а, ал. 3, т. 1, букви „б“ и „в“ от ЗЗРК.

С новосъздадена разпоредба на чл. 23а, ал. 4 от ЗЗРК се предвижда, че с акта на Министерския съвет по чл. 23а, ал. 3, т. 1 от ЗЗРК, по предложение на министъра на културата, се определя ред за преизчисление на средствата от държавния бюджет и техния размер, както и на средна цена от продаден билет за спектакъл или концерт.

С оглед на влезлите в сила изменения и допълнения на закона, предлагаме проект на Постановление за изменение и допълнение на ПМС № 88 от 2023 г. за утвърждаване на единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства, с който се определя средна цена на билета в размер до 30 лв. в съответствие с разпоредбата на чл. 23а, ал. 4 от ЗЗРК.

С предложеното увеличение на средната цена на билета се очаква да се постигне повишаване на субсидираните приходи, което от своя страна ще повлияе на качеството на творческия продукт – повече заглавия в афиша в областта на класическите жанрове, повече международни колаборации, по­добри условия на труд за артистичните и творческите екипи на институтите.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета Министерството на младежта и спорта

Министерският съвет прие постановление за възстановяване на средства по бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2024 г. в размер на 2 198 480 лв. и постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета ведомството за 2024 г. в размер на 2 188 000 лв.

Одобрените допълнителни разходи са предназначени за насърчаване на децата и учащите към здравословна физическа активност и занимания със спорт, чрез реализиране на проекти по Програма „Спортен час“, както и за подготовка и участие на спортистите в международни състезания, в т. ч. Олимпийските и Паралимпийски игри Париж 2024 година.

Правителството одобри позиция на България по преюдициално запитване пред Съда на Европейския съюз по искане на юрисдикция в Швеция

Правителството одобри днес позицията на Република България по дело пред Съда на Европейския съюз в Люксембург, образувано по преюдициално запитване на Tingsratt (Първоинстанционен съд, Швеция).

Преюдициалното запитване е насочено към тълкуване на разпоредби на Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент за защита на данните), и по-конкретно относно предвидените изключения и дерогации в чл. 85, пар. 2 от същия регламент, за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.

Производството пред първоинстанционният съд в Кралство Швеция е свързано с въпроса, дали се дължи обезщетение при нарушено право на изтриване на лични данни по смисъла на чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и действията на изключенията и дерогациите, предвидени в чл. 85 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Министерският съвет одобри резултатите от участието на България в заседанието на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи”

Министерският съвет одобри днес резултатите от участието на България в заседанието на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи”, част „Правосъдие“, което се проведе на 14 юни 2024 г. в Люксембург.

По време на заседанието на Съвета министрите на правосъдието постигнаха общ подход по Директивата относно борбата срещу корупцията.

Министърът на правосъдието Мария Павлова се включи в дебата за предложението за Регламент на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването на решения и приемането на автентични актове в областта на произхода и относно създаването на европейско удостоверение за произход. Изразеното от правосъдния министър мнение на България е, че въпросът за установяване и признаване на произход след сурогатно майчинство при трансгранични ситуации в рамките на ЕС се нуждае от допълнително проучване и анализ, за да се осигури висока степен на защита на правата на децата и родителите.

„Престъпленията, свързани със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, спадат към най-тежките престъпления и срещу тях трябва да се води борба с възможно най-широк инструментариум“, бе категоричното становище на българския правосъден министър по предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца, както и с материалите, съдържащи сексуално насилие на деца. „България отчита всеобхватното навлизане на изкуствения интелект в ежедневието и произтичащите от това предизвикателства в областта на наказателното право и специално при създаването на изкуствено генерирани образи на деца с порнографско съдържание“, подчерта тя.

По време на заседанието беше представена и актуална информация за дейността на Европейската прокуратура, борбата срещу трафика на наркотици и организираната престъпност, както и за преговорите със САЩ за споразумение в областта на електронните доказателства в наказателния процес.

Министрите приеха и Заключенията на Съвета относно засилването и защитата на свободния, открит и информиран демократичен дебат.

МС одобри проектодоговора за застраховка „Обща гражданска отговорност” на АЕЦ „Козлодуй“

Министерският съвет одобри на днешното си заседание проекта на нов договор за застраховка „Обща гражданска отговорност” на АЕЦ „Козлодуй”. Застрахователният договор ще бъде сключен с Гражданско дружество „Български национален застрахователен ядрен пул” за срок от една година. Срокът на досегашния договор изтича на 31 юли 2024 г.

От 2002 г. „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД сключва ежегодно договор за застраховка “Обща гражданска отговорност”, покриваща отговорността на централата за ядрена вреда. Уредбата на застраховката „Обща гражданска отговорност” за АЕЦ се съдържа във Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда и в глава десета „Гражданска отговорност за ядрена вреда” от Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ).

Съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗБИЯЕ експлоатиращият ядрената инсталация е единствено отговорен за вредите от ядрена авария, освен ако във Виенската конвенция е определено друго.

АЕЦ „Козлодуй” е определена за дружество, експлоатиращо ядрената инсталация, която включва ядрените реактори и другите съоръжения, разположени на площадката на централата, с изключение на съоръженията за управление на радиоактивни отпадъци, предоставени за стопанисване и управление на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци”.

България и Азербайджан ще обсъдят двустранното си сътрудничество на междуправителствена сесия в Баку

Министерският съвет прие решение, с което одобрява позицията на българската страна и състава на делегацията ни за шестото заседание на Българо-азербайджанската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество.

Сесията ще се състои на 1 юли 2024 г. в азербайджанската столица Баку под председателството на Владимир Малинов, министър на енергетиката на Република България, и Меджнун Мамедов, министър на земеделието на Република Азербайджан.

Ще бъдат обсъдени теми и въпроси от основните области на двустранните отношения: енергетика, икономика, търговия, селско стопанство, транспорт, туризъм, отбрана, интелектуална собственост и др. Сред акцентите в разговорите ще е също разширяване на инвестиционното и енергийното партньорство между двете страни.

Азербайджан е ключов партньор на България за реализация на един от главните приоритети на страната ни в областта на енергетиката – диверсификацията на енергийните източници. Нашата страна се интересува от доставка на допълнителни количества природен газ от Азербайджан и изразява подкрепата си за бъдещото разширяване на Южния газов коридор. Работи активно по развитието на Вертикалния газов коридор като стратегически проект за Югоизточна, Централна и Източна Европа. България е партньор в проекта Green Energy Corridor за използване възможностите за производство на енергия от възобновяеми източници в Каспийския регион.

Предвижда се комисията да набележи съгласувани мерки за разширяване на деловите връзки между двете държави в различни сфери от взаимен интерес.

Министерският съвет прие за сведение резултатите от редовното заседание на Съвета на енергийните министри на ЕС

Министерският съвет прие за сведение доклада с резултатите от участието на България в редовното заседание на Съвета на ЕС „Транспорт, телекомуникации и енергетика”, част „Енергетика”, проведено на 30 май 2024 г. в гр. Брюксел.

На заседанието на Съвета бяха одобрени заключенията в областта на устойчивата електроенергийна мрежова инфраструктура, които България също подкрепи. В позицията си нашата страна отбеляза, че разглежда положително необходимостта от ускорено развитие на енергийната свързаност на национално и регионално равнище, както и на дигитализирането и модернизирането на електропреносните и разпределителните мрежи и осигуряването на услуги за балансиране и гъвкавост.

Енергийните министри обмениха мнения по съобщението „RePowerEU: quo vadis?”, както и относно актуалното състояние и последващите стъпки по Европейската зелена сделка. В рамките на заседанието делегацията на Унгария представи приоритетите на предстоящото ротационно председателство на Съвета на ЕС.

Правителството одобри позицията на Република България за редовното заседание на Европейския съвет на 27-28 юни 2024 г. в гр. Брюксел

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в редовното заседание на Европейския съвет, което ще се проведе на 27-28 юни 2024 г. в гр. Брюксел, Кралство Белгия.

На заседанието на Европейския съвет се предвижда лидерите на държавите-членки на ЕС да обсъдят следните теми: Украйна; Близък изток; Сигурност и отбрана; Конкурентоспособност; Други въпроси (Миграция; Молдова, Грузия; Ситуацията в Черно море) и Следващия институционален цикъл.

В част Сигурност и отбрана ще бъдат обсъдени възможностите за финансиране на европейската отбранителна индустрия.

В част Конкурентоспособност, Европейският съвет ще направи преглед на напредъка по инициативите за повишаване на конкурентоспособността на ЕС.

По линия на Миграцията е предвидено лидерите да проведат стратегическа дискусия по темата.

В част Стратегически дневен ред на ЕС (2024- 2029 г.) се предвижда лидерите да одобрят новата стратегическа програма.

България подкрепя назначаването на трима съдии и един генерален адвокат в Съда на ЕС от Литва, Нидерландия и Швеция

България подкрепя назначаването на трима съдии и един генерален адвокат в Съда на ЕС от Литва, Нидерландия и Швеция. Това се посочва в българската позиция за заседанието на постоянните представители на държавите членки в Европейския съюз (КОРЕПЕР II), което ще се проведе на 3 юли 2024 г. в Брюксел.

На заседанието ще бъдат разгледани предложенията на трите страни.

България подкрепя кандидатурите на г-н Ирмантас Ярукайтис и на г-н Римвидас Норкус, и двамата от Литва, за поста съдия, съответно за поста генерален адвокат в Съда на ЕС, кандидатурата на г-н Бернард Смълдърс от Нидерландия за поста съдия в Съда на ЕС и кандидатурата на г-н Фредрик Шалин от Швеция за поста съдия в Съда на ЕС.

Мандатът на четиримата кандидати ще е от 7 октомври 2024 г. до 6 октомври 2030 г.

Министерският съвет прие проекта на Закон за въвеждане на еврото в Република България

Проектът на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) цели да осигури гладко и безпроблемното въвеждане на еврото в Република България и да повиши прозрачността и информираността на гражданите и бизнеса за процеса на приемане на единната европейска валута в страната.

С предложения проект се уреждат принципите, правилата и процедурите за въвеждане на еврото като парична единица на Република България. Законопроектът определя принципа за защита на потребителите, принципа на информираност, принципа на ефективност и икономичност, принципа на прозрачност и принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро. С него се уреждат и правилата за превалутиране и закръгляване, въвежда се период за двойно обозначаване на цените на стоки и услуги, както и на двойно обращение на двете валути, за да се гарантира високо ниво на прозрачност на процеса и да се създаде възможност за адаптация на обществото. Същевременно се регламентира и процедурата по разпространение на новата валута и обмяната на банкноти и монети от левове в евро.

В ЗВЕРБ се предвижда, че еврото ще стане официалната парична единица на Република България от датата на отмяна на дерогацията за Република България по чл. 140, ал. 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Регламентира се и официалният валутен курс за обмен на лева за евро, а именно неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент (ЕО) № 2866/98 на Съвета от 31 декември 1998 г. относно валутните курсове към еврото на валутите на държавите- членки, които приемат еврото (OB, L 359/1 от 31 декември 1998 г.). Конкретната дата и официалният валутен курс на лева към еврото се определят от Съвета на ЕС с единодушно решение на Република България съвместно с държавите-членки, чиято парична единица е еврото, като ангажиментът на българските власти страната ни да се присъедини към еврозоната със сегашния фиксиран курс 1.95583 е потвърден както в Националния план за въвеждане на еврото в Република България, така и в Решението на Народното събрание от октомври 2022 г., с което беше възложено на българските институции ускоряване на консултациите и продължаването на техническата подготовка за приемане на еврото в страната. Курсът се поддържа вече четвърт век, благодарение на установения през 1997 г. валутен борд, когато курсът на лева бе фиксиран към германската марка, а при въвеждането на еврото в Германия бе преизчислен по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото.

Проектът на Закон за въвеждане на еврото в Република България беше разработен от специално създадена с тази цел междуведомствена работна група към Министерство на финансите, в която участваха всички министерства и заинтересовани институции и организации. В хода на работата по законопроекта, той беше многократно съгласуван, както в рамките на работната група, така и от експертните групи към Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната, в които членуват представители на поднадзорните лица на Българската народна банка и Комисията за финансов надзор, бизнесът, асоциации на потребителите, други неправителствени организации, представители на академичната общност.

Законопроектът беше публикуван за обществено обсъждане на 25 март 2024 г. с 30-дневен срок за представяне на становища и предложения. Справката за постъпилите предложения, заедно с обосновка за неприетите предложения в резултат на проведените обществени консултации, е публикувана на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации.

Проектът на закон е съгласуван и с Европейската комисия и Европейската централна банка, които са изразили своите положителни становища по него.

Одобрен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции

Със свое решение правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции (ЗКИ).

Законопроектът предвижда промени в националната правна рамка в областта на пруденциалния надзор, обусловени от приемането на еврото като законно платежно средство в Република България и произтичащата от това роля на Българската народна банка (БНБ) в Единния надзорен механизъм (ЕНМ).

Създават се предпоставки за осъществяване на ефективен банков надзор съобразно действащите правила на еврозоната, като разпределението на надзорните правомощия между ЕЦБ и БНБ се привежда в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1024/2013 и Регламент (ЕС) № 468/2014.

С въвеждането на еврото в Република България действащият режим на тясно сътрудничество между ЕЦБ и БНБ ще се преустанови и участието на страната ни в ЕНМ ще бъде аналогично на това на всички други държави-членки в еврозоната.

Предложените промени влизат в сила от датата, посочена в Решение на Съвета на Европейския съюз за отмяна на дерогацията за Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС.

С друго решение кабинетът одобри проект на Закон за допълнение на Закона за кредитните институции.

Със законопроекта се предлага да бъде допълнена разпоредбата на чл. 56а, ал. 3, т. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), като към структурите на Министерство на вътрешните работи (МВР) с право на достъп до електронната информационна система на Българска народна банка (БНБ) се добавят Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) и дирекция „Вътрешна сигурност“ (ДВС).

Предлагането допълнение на чл. 56а, ал. 3, т. 2 от ЗКИ ще предостави възможност ГДГП и ДВС, като структури на МВР да бъдат определени с право на достъп до електронната информационна система на БНБ. С предлаганото допълнение на посочената разпоредба на ЗКИ се цели обезпечаване изпълнението на функционалните задължения на органите на ГДГП и на ДВС при осъществяване на оперативно-издирвателната дейност, извършването на проверки и разследването на престъпления. Така ще се осигури достъп до значима допълнителна информация, което ще гарантира извършването в пълен обем на дейностите по документиране на престъпления и нарушения, като се събира и информация за финансови средства, придобити от незаконосъобразна и престъпна дейност, както и по-пълно, всестранно и обективно разследване.

Одобрен е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР

Министерският съвет одобри Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Мотивите за приемането на нормативните промени са изискванията за прилагането на регламенти на Европейския съюз в рамките на Пространството на свобода, сигурност, правосъдие.

Определя се компетентният национален орган в структурата на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, който ще упражнява контролни функции спрямо доставчиците на хостинг услуги на територията на страната, ще осъществява комуникации с Европейската комисия и при необходимост ще налага санкции, установени от закона, за неспазване на произтичащите от регламента задължения.

Допълват се правомощията на полицейските органи да достъпват и ползват Общото хранилище с данни за самоличност, изградено от взаимнодопълващите се информационни системи на ЕС в областта на границите, визите, полицейското и съдебното сътрудничество, убежището и миграцията.

Създават се предпоставки за повишаване на капацитета на полицейските органи за противодействие на заплахите, произтичащи от неправомерно използване на безпилотни летателни апарати в близост до държавната граница.

Одобрен е проектозакон за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания

Правителството одобри проектозакон за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Заложената цел на предприетите законодателни промени е подобряването на качеството на услугите, предоставяни от Националната система 112.

От една страна те регламентират оперативните процедури и функции на системата от следващо поколение Next Generation 112 за осигуряване на качествена европейска услуга на ЕЕН 112 за помощ на гражданите при необходимост и повишаване обхвата на предоставяната услуга в съответствие с напредъка и развитието на новите технологии.

От друга – преодоляват пречките в комуникацията между центровете 112, службите за спешно реагиране и екипите на мястото на инцидента чрез осигуряване на единна информационно-комуникационна система. Чрез предоставяне на високо технологичен многоканален достъп до Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112 се преодоляват и пречките, свързани с единствената към момента възможна комуникация с гражданите /телефонна/, осигурява се и равностоен достъп за хората с увреждания.

Предложените изменения и допълнения на Закона за Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112 не води до въздействие върху държавния бюджет.

Одобрен е проект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата

Правителството одобри проект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата. Заложената основна цел с предложените изменения и допълнения, е повишаване на безопасността на движението по пътищата, ограничаване и поставяне на тенденция за трайно намаляване на броя на загиналите и ранените от пътнотранспортни произшествия, увеличаване на превантивния ефект, подобряване на ефективността от контролната дейност, ограничаване на усещането за безнаказаност в нарушителите на правилата за движение.

Законопроектът обхваща следните основни изменения и допълнения:

Регламентират се подробно стойностите на максимално разрешената скорост за движение в населено място, извън него, автомагистрала и скоростен път за различните категории, към които спадат управляваните от водачите моторни превозни средства. Въвеждат се и нормативни изисквания и регламентация на нарушение на средна скорост, като за място на извършеното нарушение се счита участъка от пътя, за който то е установено;

Прецизират се някои от правилата за движение по пътищата в населените места – регламентиране на зони, в рамките на които да важи едно и също ограничаване на скоростта от 30 км/ч на всички превозни средства;

Въвеждат се конкретни задължения към стопаните на пътя оглед подобряване на организацията на движението след строително-ремонтни дейности – своевременно отстраняване на временни пътни знаци заменяне на увредени знаци, предпазни съоръжения, почистване на пътното платно и др.;

Предлага се и въвеждането на изискването водач, навършил 17-годишна възраст, да шофира с придружител;

Създава се допълнително изискване към оборудването на превозните средства с пожарогасители;

Предлага се отмяна на досега действащия Правилник за прилагане на ЗДВП, след като част от разпоредбите му бъдат уредени на законово ниво – например систематизиране на правилата за знаците, маркировките и светофарите, другите средства за сигнализация, опознавателни знаци, поставяни на превозните средства;

Регламентират се на законово ниво всички случаи на прекратяване на регистрацията на регистрирано ППС и се създават условия за облекчаване на административната тежест върху гражданите и бизнеса;

За нарушения, за които е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС се предвиждат нови административни мерки за временно отнемане на СУМПС за всички случаи, за които законодателят е предвидил такова наказание;

Предложена е и промяна в размера на налаганите наказания, както по отношение на лишените от право на управление, така и по отношение на наказанието глоба, като се фиксират и техният размер.

Одобрен е проектозакон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България

Министерският съвет одобри проектозакон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. Целта е синхронизиране на условията за влизане и пребиваване на чужди граждани съгласно приети документи на ЕС и ЕП.

Разработеният проектодокумент цели облекчаване на режима за престой и пребиваване ва граждани от трети държави и обхваща както тези с висококвалифицирана трудова заетост, така и граждани за сезонна заетост. В ЗЧРБ е разписана и процедура за предоставяне на право за пребиваване у нас на чужденци „специализанти“.

Документът въвежда в националното законодателство видове съответстващи лични документи, както и процедура по тяхното издаване, като в тази връзка са предвидени и съответни изменения в два закона – за българските лични документи и за влизането, пребиваването и напускането на Р България на гражданите на ЕС и на членовете на техните семейства.

Уеднаквяват се изискванията спрямо кандидатите за постоянно пребиваване на чужденците в България, оптимизира се процедурата по предоставяне на право на продължително пребиваване на инвеститори, като проверката на условията по инвестицията, на които следва да отговарят, се възлага на Българската агенция за инвестиции. Предвидени са и наказания за административни нарушения на чужденци, които не са спазили действащото законодателство, регламентиращо правото на пребиваване и работа у нас. Облекчава се и административната тежест на работодателите – с направените промени няма да се изисква в първоначалния комплект от документи за разрешаване на пребиваване да се представя доказателство за адрес на пребиваване на чужденеца. Това ще се случва едва след като той влезе на територията на страната.

Подобрена е и процедурата по взаимодействие на компетентните държавни структури, ангажирани в процеса на издаване на съответните разрешения.

Въвеждат се и нови условия за разрешаване на пребиваване на основания, свързани с представяне на документи относно годишен оборот за период от 2 години преди регистрацията на търговското представителство на чуждестранното търговско дружество в България, като разрешение на това основание могат да получат до двама представители.

Предвидена е възможност органите на ГДГП да налагат принудителни административни мерки спрямо граждани на държави членки на ЕС, каквато към настоящия момент липсва ва ЗВПНРБГЕСЧТС. Въведена е промяна ЗЧРБ в посока отпадане иа възможността за предоставяне на пребиваване на чужденци, желаещи да извършват дейност с нестопанска цел.

Промени в Търговския закон уреждат презграничното преобразуване на дружества в рамките на Европейския съюз

Министерският съвет одобри изменения и допълнения в Търговския закон (ТЗ), чрез които се въвежда Директива 2019/2121 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 във връзка с презграничните преобразувания, сливания и разделяния.

Законодателните промени са насочени към насърчаване на свободата на установяване, а чрез това – към постигане на ефективен европейски пазар без вътрешни граници, при съобразяване на останалите цели на европейската интеграция като социална закрила и насърчаване на социалния диалог. Новата правна уредба е продължение на установеното в практиката на Съда на ЕС, че свободата на установяване включва правото на дружество, създадено в съответствие със законодателството на държава – членка на Европейския съюз, да се преобразува в дружество, регулирано от законодателството на друга държава членка, стига да са изпълнени условията, предвидени в законодателството на тази друга държава членка, и по-специално установеният от нея критерий за привързване на дружествата с националния й правопорядък.

Наред с измененията и допълненията в правилата за презгранични сливания и вливания на капиталови дружества в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, в ТЗ се създава нова уредба на презграничните разделяния и отделяния чрез учредяване на дружества.

Въвежда се уредба на презграничното преобразуване на капиталово дружество от една държава членка в капиталовото дружество от друга държава членка, което се осъществява чрез промяна на правна форма и седалището в държавата членка по местоназначение. Новата форма на преобразуване се отличава с факта, че преобразуването засяга само едно дружество, което премества седалището си, без да настъпва правоприемство и уредбата следва да бъде самостоятелна.

В резултат от прилагането на законодателните промени се очаква стимулиране на икономическия растеж, ефективната конкуренция и производителността в Република България, както и откриване на нови възможности пред българския бизнес за разрастване и пълноценно участие на вътрешния пазар чрез преобразуване в дружества, установени в други държави – членки на Европейския съюз.

Удължава се срокът на заема на „Български пощи“

Удължава се до 31 юли 2024 г. срокът на заема за оздравяване на „Български пощи“ ЕАД. Средствата в размер на 50 млн. лв. бяха отпуснати на 7 юли 2023 г. с одобрението на Европейската комисия. Предоставянето на финансовата подкрепа беше обвързано със задължение да бъде изготвен и одобрен от Европейската комисия План за преструктуриране на дружеството.

Още на 31 юли 2023 г. Министерството на транспорта и съобщенията изпрати първи вариант на план. Европейската комисия е във финален етап на разглеждане на документа, като българските власти са в постоянна комуникация със службите на Комисията.

Увеличава се капиталът на „Български пощи“

Капиталът на „Български пощи“ ЕАД ще бъде увеличен след очакваното одобрение от Европейската комисия на Плана за преструктуриране на дружеството.

Увеличаването на капитала на пощенския оператор ще се формира от непарична вноска, представляваща вземане на държавата от „Български пощи“ ЕАД в размер на 50 млн. лева, заедно с дължимата лихва. Средствата бяха отпуснати на 7 юли 2023 г.

След одобряване на Плана за преструктуриране от ЕК, сумата, която държавата към момента е предоставила като заем на дружеството, ще се преобразува в капитал. По този начин „Български пощи“ ще излезе от досегашния си статут на предприятие в затруднено положение. Дружеството ще има възможност да получава в пълен размер компенсацията от държавния бюджет за универсалната пощенска услуга и за изплащането на пенсии чрез пощенски станции.

МС одобри участието на БЕХ ЕАД с акционерен дял в проекта „Зелен енергиен коридор”

Министерският съвет одобри доклада на министъра на енергетиката за участието на Република България чрез „Български енергиен холдинг” ЕАД и/или дружества от групата на БЕХ в съвместно дружество за реализиране на проекта „Зелен енергиен коридор”. Одобрено е равноправно участие от 20% акционерен дял на българската страна.

Инициативата е базирана на стратегическото партньорство между правителствата на Република Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария за развитие и пренос на зелена енергия. Проектът за подводен кабел за пренос на енергия от възобновяеми източници между Румъния и Република Азербайджан, през Грузия и Черно море, а след това и за пренос на тази енергия до Унгария и останалата част от Европа, е елемент от енергийните споразумения между ЕС и Република Азербайджан.

Отчитат се интересите на четирите държави за укрепване на националната и регионалната енергийна сигурност и свързаност в Черноморския басейн, диверсификация на източниците на доставка, използване на потенциала за производство на енергия от възобновяеми източници в Каспийския регион и увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в националния енергиен микс.

Проектът „Зелен енергиен коридор” е в пълно съответствие с поставените високи цели на Зелената сделка и гарантира сигурност и устойчивост на електроенергийните системи на всички участници. Република България може да има важна роля в проекта чрез развитата си електропреносна система, междусистемните връзки със съседни държави, развития пазар на електроенергия, възможността за инвестиции във ВЕИ и нарастващото търсене на зелена енергия.

Назначени са четирима областни управители

Министерският съвет назначи четирима областни управители  – на Кърджали, Пловдив, Търговище и Хасково. Със същото правителствено решение са освободени заемащите досега тези длъжности.

За областен управител на област Кърджали е назначен Ресми Мурад. По образование е финансист. От 2007 година е кмет на община Ардино.

Христина Янчева поема поста областен управител на област Пловдив. Притежава дългогодишен управленски опит. От 2016 година е ректор на Аграрния университет в Пловдив.

За областен управител на област Хасково е назначен Мехмед Атаман. Той е народен представител в 42-то и 43-то Народно събрание. Преди това е бил заместник областен управител на област Хасково, както и зам.-кмет на община Хасково.

Гюрсел Хасанов е назначен за областен управител на област Търговище. Икономист е по образование. Притежава дългогодишен управленски опит, като от май 2018 г. до момента е директор на общинско предприятие в Търговище.

Изменя се решението за определяне на административните органи, които възлагат изпълнението на определени дейности на системния интегратор- „Информационно обслужване“ АД

Правителството прие изменение на РМС № 727 от 2019 г. за определяне на административните органи, които при изпълнението на своите функции, свързани с дейности по системна интеграция, възлагат изпълнението на тези дейности на системния интегратор- „Информационно обслужване“ АД.

Промяната е свързана с необходимостта към административните органи, които при изпълнение на своите функции, свързани с дейността по системна интеграция, възлагат изпълнението на тези дейности на „Информационно обслужване“ АД да бъде включен Министерският съвет като цяло, за всички осъществявани дейности по системна интеграция на информационни и комуникационни системи.

Правителството одобри промени по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията за 2024 г.

Министерският съвет одобри с Постановление промени по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията за 2024 г. за допълнителни плащания в частта на финансирането на бюджетното салдо в размер на 44 777 200 лева.

Средствата ще бъдат използвани за целево увеличение на капитала на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД, като част от тях ще бъдат за проектирането и изграждането на довеждащата техническа инфраструктура – довеждащи електропроводи и електрическа подстанция в „Индустриален парк София — Божурище”, а с остатъка от средствата ще бъде увеличен капиталът на „Икономическа зона Доброславци“ ЕАД, с цел финансово обезпечаване на дейности по изграждането й.

„Икономическа зона Доброславци“ ЕАД е създадено в изпълнение на Решение № 281 на Министерския съвет от 10.04.2023 г. с цел стратегическо развитие на автомобилната индустрия в България и привличане на инвестиции. „Икономическа зона Доброславци“ ЕАД е дъщерно дружество на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД.

Правителството одобри увеличаване на акционерното участие на държавата в капитала на „НКИЗ“ ЕАД

Правителството прие решение за увеличаване на акционерното участие на държавата в капитала на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД, гр. София.

С решението се дава съгласие държавата да увеличи акционерното си участие в капитала на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД, гр. София чрез парична вноска на обща стойност в размер на 44 777 200 лева, съответно „Национална компания индустриални зони“ ЕАД, гр. София, с част от средствата, да увеличи акционерното си участие в капитала на „Икономическа зона Доброславци“ ЕАД чрез парична вноска.

Част от средствата от увеличението на капитала, в размер на 23 489 280 лева, ще бъдат използвани от „Национална компания индустриални зони“ ЕАД, целево за проектирането и изграждането на довеждащата техническа инфраструктура – довеждащи електропроводи и електрическа подстанция в „Индустриален парк София — Божурище”. За „Индустриален парк София-Божурище“ е от изключителна необходимост осигуряването на допълнителни електрически мощности, обезпечаващи реализацията на настоящи и бъдещи инвестиционни проекти.

През последните години е налице сериозен интерес от инвестиции в производствени дейности, които имат потребност от допълнителни електрически мощности, с осигуряването им НКИЗ ЕАД ще обезпечи тези проекти за инвестиции за над 70 млн. евро, както и възможността да бъдат разкрити над 500 нови работни места.

С остатъка от средствата в размер на 21 287 920 лева, ще бъде увеличен капиталът на „Икономическа зона Доброславци“ ЕАД, с цел финансово обезпечаване на дейности по изграждането й. Изграждането на модерна икономическа зона от нов тип е предпоставка за привличане на инвеститори в сектора на автомобилостроенето и такива с висока добавена стойност, положителен търговски баланс и устойчиво икономическо развитие, както и превръщане на България в притегателен център за чужди инвестиции.