Решенията от днешното правителствено заседание:
Одобрен е Осми национален доклад на Република България за изпълнение на задълженията по Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци
Министерският съвет прие Решение за одобряване на Осми национален доклад на Република България за изпълнение на задълженията по Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци и за определяне на състав на делегацията на Република България за участие в организационното съвещание и в съвещанието за преглед на националните доклади.
Осмият национален доклад представя актуализирана информация за постигнатия от страната напредък при прилагане на изискванията на Конвенцията за периода след предходната среща за преглед. Докладът не повтаря информацията представена в Седмият национален доклад, като акцентира върху настъпилите в страната промени в нормативната уредба, националната инфраструктура за управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци и състоянието на съоръженията, отчитайки препоръките към страната от шестото съвещание за преглед.
С Решението се определя състава на делегацията на Република България за участие в съвещанието за преглед на националните доклади по Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци.
Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет.
Определен е представител на България в Управителния съвет на международната Фондация „Европейски съюз – Латинска Америка и Карибите“
Министерският съвет прие решение за определяне на директора на Дипломатическия институт към министъра на външните работи г-жа Таня Михайлова за представител на Република България в Управителния съвет на международната Фондация „Европейски съюз – Латинска Америка и Карибите”.
Фондацията ЕС-ЛАК е международна организация с междуправителствен характер и седалище в rp. Хамбург, чиято дейност е съсредоточена върху засилването на бирегионалното сътрудничество между Европейския съюз (ЕС) и неговите държави членки и Общността на държавите от Латинска Америка и Карибите (ОДЛАК), и укрепване на стратегическото партньорство между двата региона в изпълнение на приоритетите, набелязани на срещите на най-високо равнище ЕС – ОДЛАК.
Основни направления в работата на Фондацията ЕС – ЛАК са: сътрудничество в областта на образованието и науката; устойчиво развитие; инфраструктура; енергетика и климатични промени; укрепване на демокрацията; култура и др.
България е подписала и ратифицирала Споразумението за създаване на международната Фондация „Европейски съюз – Латинска Америка и Карибите”. Съгласно чл. 9 от Споразумението, в състава на Управителния съвет влизат представители на членовете на Фондацията ЕС – ЛАК.
Одобрено е искане за заем към Банката за развитие на Съвета на Европа
Със свое решение правителството одобри проект на Искане за заем към Банката за развитие на Съвета на Европа за частично финансиране на Механизма на ЕС за България в програмния период 2021-2027 г., в размер на 250 милиона евро, проект в сектора на действие ,,Образование и професионално обучение”.
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината по реда на Закона за държавния дълг, е 11, 7 млрд. лв., а съгласно ал. 3 на същия член от закона – в рамките на това ограничение Министерският съвет може да проведе преговори и да сключи с Европейската инвестиционна банка и с Банката за развитие на Съвета на Европа финансови споразумения за структурни програмни заеми в общ размер до левовата равностойност на 500 млн. евро за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от европейските фондове при споделено управление, през програмния период 2021-2027 г., при условие за последваща ратификация.
От началото на годината се водят разговори с Банката за подготовката на Искането за заем, което е условие за одобряване на заема от Административния съвет на Банката.
Предлага се заемът да се усвоява минимум на два транша, срокът му да е до 25 години, а средствата от него ще постъпват в централния бюджет, като отделните траншове по години се обвързват с разчетите за националното съфинансиране по програми в средносрочен план и се предвиждат по закона за държавния бюджет на Република България за съответната бюджетна година.
Правителството упълномощи заместник министър-председателят и министър на финансите да подпише Искането и да го изпрати до Генералния секретар на Съвета на Европа и до Управителя на Банката, чрез постоянния представител на Република България в Съвета на Европа.
Банката за развитие на Съвета на Европа е многостранна банка за развитие с изключително социален мандат. Банката представлява основен инструмент на политиката на солидарност в Европа и участва във финансирането на социални проекти, реагира при извънредни ситуации и допринася за подобряване на условията на живот на най-неравностойните групи от населението. Банката финансира основно държавни проекти, проекти на местни власти и банки, като посредници.
Одобрено е предложение на ЕИБ до Съвета на Европейския съюз за промяна на отпускания от банката лимит за финансиране
Със свое решение правителството одобри предложение на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за отправяне на искане до Съвета на Европейския съюз за промяна на У става на ЕИБ във връзка със заложения в него лимит за финансиране, което се отпуска от банката. Министърът на финансите, в качеството му на член на Съвета на гуверньорите на ЕИБ, е упълномощен да гласува в подкрепа на предложението.
Промяната се предлага от ЕИБ в отговор на препоръки в доклад на Г-20 относно рамките за капиталова адекватност на многостранните банки за развитие. Тя ще даде възможност на банката да отговори на повишеното търсене към инструментите, които предлага.
Одобрени са допълнителни средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи/трансфери за 2024 г. за изплащане на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортнотуристическа дейност в държавните детски градини към Министерството на отбраната и държавните висши военни училища.
Средствата в размер на 45 075 лв. се предоставят за децата от детските градини към Министерството на отбраната и за курсантите и студентите в редовна форма на обучение в държавните висши военни училища за учебно-тренировъчната и спортносъстезателната дейност, и за материално-техническото им обезпечаване.
Средствата се определят за бюджетна година съгласно разработени и утвърдени проекти.
Необходимите средства се осигуряват ежегодно със Закона за държавния бюджет и се разходват на базата на представени разчети за броя на децата от детските градини към Министерството на отбраната и за курсантите и студентите в редовна форма на обучение за подпомагане на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност.
Правителството предлага на Народното събрание да ратифицира Меморандум за разбирателство относно изграждането на Щаб на регионално компонентно командване на специални операции между България и Румъния
Министерски съвет прие решение да предложи на Народното събрание да ратифицира Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на националната отбрана на Румъния относно изграждането на Щаб на регионално компонентно командване на специални операции (HQR-SOCC).
Щабът на регионалното компонентно командване на специални операции ще има способности за осъществяване на командване и управление на назначени многонационални сили за специални операции и сили за поддръжка за провеждане на операции на НАТО. Изграждането му ще допринесе за усилване на възпиращия и отбранителен потенциал на Югоизточния фланг на Алианса.
Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира Меморандум за разбирателство относно презгранични операции за охрана на въздушното пространство между България и Турция
МС прие решение да предложи на Народното събрание да ратифицира Меморандум за разбирателство между Правителството на Република България и Правителството на Република Турция относно презгранични операции за охрана на въздушното пространство.
Република България изпълнява задачи по носене на дежурство в мирно време в рамките на Интегрираната система на НАТО за противовъздушна и противоракетна отбрана /NATINAМDS/, съгласно изискванията на регламентиращите нормативни документи на НАТО.
Презграничните операции за охрана на въздушното пространство се провеждат от дежурни изтребители на една държава във въздушното пространство на съседна държава на основата на сключен Меморандум за разбирателство между правителствата на двете страни-членки на НАТО. Република България е подписала Меморандуми за разбирателство и провежда такива презгранични операции по охрана на въздушното пространство с Румъния и Гърция.
В Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Република Турция се определят правата, отговорностите и задълженията на страните, както и основните принципи, процедури и условия за провеждане на презгранични операции за охрана на въздушното пространство на двете държави.
Кабинетът одобри проект ,,Хармонизиране на изискванията за модулен елемент за бързо развръщане за подводни интервенции“
Министерският съвет прие решение за одобряване на проект на Проектно споразумение (Project Arrangement) между Министерството на отбраната на Република България, Министъра на отбраната на Френската Република, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, Министерството на отбраната на Италианската република, Министерството на националната отбрана на Румъния и Европейската агенция по отбрана относно проект „Хармонизиране на изискванията за модулен елемент за бързо развръщане за подводни интервенции“ (,,Harmonization of Requirements for DeployaЬle Modular Underwater Intervention CapaЬility Package – DIVEP АСК HoR“), по инициативата на Европейския съюз за „Постоянно структурирано сътрудничество“ (PESCO).
Водещото участие на Република България в проекта цели изграждането на способности за изпълнение на пълния спектър от подводни интервенции в експедиционен формат, в рамките на военни и невоенни национални или международни мисии и операции, в съответствие с изискванията на НАТО и ЕС, чрез изграждането на Модулен елемент за бързо развръщане за подводни интервенции. Реализацията на проекта ще осигури способности за пълен достъп и за изпълнение на задачи с водолази и безпилотни подводни апарати до пределните дълбочини в териториалното море на Република България, в районите на континенталния шелф в прилежащата и изключителната икономическа зони, както и до пределните дълбочини във вътрешните водни басейни на територията на страната.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на иновациите и растежа за 2024 г.
Министерският съвет одобри проект на Постановление на Министерския съвет за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на иновациите и растежа за 2024 г.
Министерството на иновациите и растежа е институцията, отговорна за създаването на благоприятни условия за икономически растеж и за насърчаването на иновационната екосистема. Активната роля на Министерството на иновациите и растежа за подпомагане на екосистемата в страната е ключов инструмент за изпълнение на поставените приоритети и цели и за подкрепа за развитието на ключови технологии и иновации в страната, и за тяхното популяризиране в международни формати на изложения, конференции, кръгли маси и други с подобна насоченост.
Одобрените допълнителни разходи са в размер на 923 510 лв. (деветстотин двадесет и три хиляди петстотин и десет лева) и са необходими за осъществяване на Програма за насърчаване на предприемаческата иновативна екосистема в България. За предложения проект на акт средствата са предвидени по централния бюджет за 2024 г., съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. -направление на средствата „област Иновации“, ,,За Програма за насърчаване на предприемаческата иновативна екосистема в България“. Средствата са планирани с насоченост в няколко направления, едно от които е осигуряване на участието на страната и представяне на иновационната екосистема в страната на международни изложения, специализирани събития, международни конференции, срещи на върха и други международни събития.
Одобрен е проект на Закон за ратифициране на споразумение за солидарна гаранция по заем на Българската банка за развитие от Банката за развитие на Съвета на Европа за 175 млн. евро за подкрепа на микро-, малки и средни предприятия
Министерският съвет на Република България прие Решение, с което одобрява проект на Закон за ратифициране на Споразумение за солидарна гаранция между Република България като гарант и Банка за развитие на Съвета на Европа (БРСЕ) като бенефициер, във връзка с Рамково споразумение от 13 юли 2023 г. за отпуснат заем на Българската банка за развитие (ББР) в размер на 175 млн. евро по проект „Подкрепа на ММСП за създаването и запазването на жизнеспособни работни места“, включително компонент „Защита на околната среда“, за подкрепа на микро-, малки и средни предприятия (ММСП).
Рамковото споразумение е подписано между БРСЕ и ББР на 13 юли 2023 г., а Споразумението за солидарна гаранция между БРСЕ и Република България от министъра на финансите на 20 юли 2023 г., след одобрение на проекта и предоставен мандат за подписването му с протоколно решение на Министерския съвет на 5 юли 2023 г.
Същият законопроект за ратифициране на Споразумението е приет с Решение на Министерския съвет от 27 юли 2023 г. и внесен в 49-то Народно събрание. Поради свикването на 50-то Народно събрание се налага да бъде внесен повторно.
Заемът се отпуска в съответствие с екологичните и социални политики на БРСЕ и с приложимите национални и европейски стандарти. Социалните ползи са големи, тъй като е насочен към ММСП, които съставляват „гръбнакът“ на българската икономика и осигурява необходимия за икономическото възстановяване достъпен капитал. Положителен ефект има и за околната среда чрез подкрепата на зелени инвестиции. Заемът ще финансира ефективни инвестиционни проекти на български ММСП, като по този начин ще се подпомогне тяхната дейност и способността им да създават и запазват работни места, което представлява значителен фактор за социалното укрепване в страната.
Заемът от БРСЕ ще финансира отпускането от ББР на стандартни и „зелени“ заеми за ММСП, като и в двете категории ще се предоставя инвестиционно и/или оборотно финансиране. В рамките на общото финансиране за ММСП ще могат да се включват и проекти за насърчаване на иновациите, технологичното обновление и цифровизацията. Ползването на държавна гаранция позволява на ББР да осигури финансиране при благоприятни условия за програми и продукти в подкрепа на българския бизнес. Ползите от договорения по-евтин ресурс от БРСЕ ще бъдат прехвърлени на крайните бенефициенти.
Споразумението за солидарна гаранция подлежи на ратификация от Народното събрание, тъй като съдържа финансови клаузи. Задължения за плащане по споразумението биха възникнали само в случай на просрочване от страна на Кредитополучателя (ББР) на плащане на дължими суми по заема.
Прието е Административно споразумение между Съвместното предприятие „Интегрални схеми“ и Министерството на иновациите и растежа
Министерският съвет прие решение за предложение до Народното събрание за ратифициране Административно споразумение между Съвместното предприятие „Интегрални схеми” и Министерството на иновациите и растежа на Република България.
Интегралните схеми са градивен елемент на техническия прогрес. Недостигът на полупроводници в последно време демонстрира колко важни са полупроводниците за цялата европейска промишленост и в частност за България, която има изграден професионален капацитет в сферата.
Активната роля във водещите инициативи на Европа, подкрепящи ключови технологии и иновации, е важен знак за превръщането на България в място, където се създават продукти и услуги с висока добавена стойност чрез научна и развойна дейност, които да привличат високотехнологични инвестиции.
Участието в европейските партньорства е съществена крачка именно към утвърждаването ни като страна с потенциал за дълбоко-технологични иновации.
България има отдавнашни традиции в областта на микроелектрониката – силна научна база и иновативни предприятия. Също така имаме потенциал да развием европейски хъб за таланти в областта на микроелектрониката и полупроводниковите технологии и по този начин да се утвърдим като инвестиционна дестинация в областта на интегралните схеми.
Участието на Р България в инициативите по Европейския законодателен акт за интегралните схеми (EU Chips Act) посредством Съвместното предприятие „Интегрални схеми” ще засили конкурентоспособността и устойчивостта на страната ни в областта на полупроводниковите технологии и постижения и ще спомогне за осъществяването на двойния цифров и зелен преход.
Правителството одобри допълнителни разходи пo бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2024 година
Министерският съвет прие постановление за одобряване допълнителни разходи по бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2024 година.
Общата сума на осигурените средства е в размер на 15 000 000 лева и ще се използват за осигуряване на финансиране на дейности по бюджетна програма „Безопасност по хранителната верига“ – за обезпечаване на плащания в частта разходи за “Текуща издръжка“.
Правителството одобри резултатите от редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство
Министерският съвет одобри резултатите и взетите решения на редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, проведено на 15 юли 2024 r. в гp. Брюксел, Кралство Белгия.
На заседанието Унгарското председателство на Съвета на Европейския съюз (ЕС) представи на министрите своята работна програма за втората половина на 2024 г. Демографските предизвикателства е един от седемте приоритета на Унгарското председателство. Министрите обмениха мнения относно жизнеспособността на селските райони с фокус върху подновяване на поколенията и демографски аспекти. Подчерта се значението на мерките от Втори стълб на Общата селскостопанска политика (ОСП) в подкрепа на развитието на селските райони, особено на програмите за местно развитие, водени от общностите, като програмата ЛИДЕР. От своя страна Република България отбеляза, че за да се осигури дългосрочна визия за устойчиви, гъвкави и жизнеспособни селски райони, е необходим комплексен и интегриран подход, включващ целево финансиране, диверсификация на икономическите дейности, подобряване на инфраструктурата и социалните услуги, както и опростяване на административните процедури.
Европейската комисия представи актуална информация относно свързаните с търговията въпроси на селското стопанство. Информира, че новите автономни търговски мерки (АТМ) мерки за Украйна влезли в сила на 6 юни ще бъдат в сила до 5 юни 2025 r. Автоматичният защитен механизъм вече е активиран за овес, яйца и захар. Започват преговорите за либерализиране на търговията с Украйна на основата на Задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия.
Страната ни отбеляза, че важен елемент на търговската политика на ЕС в областта на земеделието е осигуряването на справедливи условия на конкуренция между производителите от ЕС и трети страни по отношение на екологичните, санитарните и фитосанитарните изисквания. Следва да се предвидят мерки за подпомагане на уязвимите сектори за справяне с допълнителната конкуренция от внос.
България също така изрази своята позиция относно скорошните развития при търговията с Обединеното кралство с оглед въведените от тях ограничения за вноса на прясно свинско месо от райони с африканска чума при диви свине.
Променя се статутът на част от имот, предоставен за управление на Национална компания „Железопътна инфраструктура“
Правителството променя статута на част от имот, представляващ сграда в с. Мирово, като я обяви за частна държавна собственост. Той ще бъде премахнат от активите на Национална компания „Железопътна инфраструктура“.
Премахването на сградата е с цел изпълнение на проект: ,,Модернизация на железопътната линия София – Пловдив, участък Елин Пелин – Костенец, Обособена позиция 3: „Модернизация на железопътната отсечка от км 62+400 до км 73+598“. Сградата попада в изкопния план на директното трасе на новоизграждащия се железопътен тунел № 3 север и възпрепятства изграждането му.
Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ще продаде имот в Русе
Национална компания „Железопътна инфраструктура” ще продаде имот в района на железопътна гара Русе – разпределителна. Продажбата ще се извърши чрез търг с тайно наддаване.
Имотът, както и построените в него сгради, се намират извън района, в който са разположени обектите на железопътната инфраструктура. През обекта не преминават действащи кабели и съоръжения на железопътната инфраструктура и той няма функционално и технологично значение за сигурността на железопътните превози.
Променя се статутът на държавен имот в гр. Добрич
По решение на Министерския съвет се променя статутът на имот в гр. Добрич от частна държавна собственост на публична държавна собственост. Той се намира на ул. ,,Независимост“ № 36 и представлява терен с площ 687 кв. м 3аедно с три сгради в него. Имотът е в управление на Агенция „Митници“ и се използва за изпълнение на нейните функции.
Националната служба за охрана получава управлението върху част от държавен имот в гр. Варна
По решение на Министерския съвет Националната служба за охрана получава управлението върху част от имот – публична държавна собственост, представляваща 6 сгради в стопанство „Евксиноград“ гр. Варна. Поради отпаднала необходимост правото на управление на сградите се отнема от администрацията на Министерския съвет.
Министерството на културата предлага Георги Йорданов Момчев за орден „Стара планина“ – първа степен за големите му заслуги в областта на културата и изкуството
Министерският съвет реши на заседанието си днес да предложи на Президента на Република България да издаде указ за награждаването на Георги Йорданов Момчев с орден „Стара планина“ – първа степен за големите му заслуги в областта на културата и изкуството.
Георги Йорданов Момчев е български държавник и общественик, свързал неразривно житейския си път с развитието и възхода на българската култура.
Бил е заместник председател на МС /1979-87 г./, министър на културата (1082-1989 г.), председател на Съвета за духовно развитие. Един от създателите и радетелите за създаване на НДФ „ 13 века България“, с изключителен принос към популяризирането и съхраняването на българските духовни, ценности и високо оценен от IOHECKO. Благодарение на него се реализира активна дейност за промотиране на българската култура зад граница, провежда се и последователна политика за стимулиране н националната ни култура във всички нейни аспекти и области.
Предложението за награждаването е за цялостната му дейност за духовното въздигане на нацията и във връзка с 90-годишнината му.
Под негово ръководство е построен един от символите на столицата НДК, организирани са редица мащабни чествания за 1300 години на българската държава, получили огромен международен и национален отзвук.
Ще бъде създаден Районен център по трансфузионна хематология – Бургас към Министерството на здравеопазването
Министерският съвет прие Постановление за създаване на Районен център по трансфузионна хематология – Бургас към Министерството на здравеопазването. Новият РЦТХ ще бъде създаден като лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения – юридическо лице на бюджетна издръжка с предмет на дейност: вземане на кръв и кръвни съставки; диагностициране, преработване, съхраняване, осигуряване на кръв и кръвни съставки; произвеждане, съхраняване и осигуряване на кръвни биопрепарати; осъществяване на дейности по трансфузионен надзор.
В резултат от приемането на постановлението ще се осигури пълен технологичен цикъл на вземане, диагностика, преработка, съхранение, контрол на качеството и експедиция на кръв и кръвни съставки на територията на област Бургас. С разкриването на Районен център за трансфузионна хематология ще се осигури трайно и устойчиво решаване на въпроса за осигуряване на достатъчно количество кръв и кръвни съставки, необходими на лечебните заведения за болнична помощ на територията на гр. Бургас и общините в областта. Това ще подобри лечебния процес при пациенти с животозастрашаващи състояния и ще гарантира качество на медицинската дейност и безопасност на пациентите.
Удължава се Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България
Министерският съвет прие Решение за изменение и допълнение на Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение № 317 на Министерския съвет от 2022 г., изменена и допълнена с Решения №№ 535, 665, 856, 909, 963 и 1038 на Министерския съвет от 2022 г., Решения №№ 141, 212, 323, 400, 454, 660 и 939 на Министерския съвет от 2023 г. и Решение № 297 на Министерския съвет от 2024 г.
С Решение № 317 от 2022 г. Министерският съвет прие Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България. Срокът на Програмата е удължаван няколко пъти, като съгласно Решение № 297 на Министерския съвет от 26 април 2024 г. той изтича на 31 юли 2024 г.
С приетото Решение срокът на Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение № 317 на Министерския съвет от 2022 г., изменена и допълнена с Решения №№ 535,665, 856, 909, 963 и 1038 на Министерския съвет от 2022 г., Решения №№ 141,212,323,400,454,660 и 939 на Министерския съвет от 2023 г. и Решение № 297 на Министерския съвет от 2024 г., се удължава до 31 декември 2024 г. при действащите в момента условия.
Приета е програма за компенсиране на небитовите крайни потребители на електроенергия
Министерският съвет прие програма за предоставяне на компенсации на небитовите крайни клиенти на електроенергия. Народното събрание възложи на правителството да изготви документа в 7-дневен срок със свое решение от 26.07.2024 г.
От началото на юли 2024 г. се наблюдава тенденция за повишаване цените на електроенергията на свободния пазар в България и региона. Средната цена на електроенергията в страната е третата най-висока в ЕС след Унгария и Румъния. Повишаването е в резултат на дефицита на електроенергия на някои регионални пазари, намалени междусистемни преносни капацитети в региона, аварии и планови ремонти на базови мощности, както и на екстремните температури. Високите цени създават икономически неблагоприятна среда, засягат по негативен начин индустрията и генерират допълнителна инфлация.
Компенсациите са свързани с цените на електрическата енергия за небитовите крайни клиенти съгласно чл. 366, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката и са за периода от 1 юли 2024 г. до 31 декември 2024 г. при спазване на правилата за държавните помощи. Те ще са в размер 100 на сто от разликата между реалната средномесечна борсова цена за базов товар на сегмента „ден напред” на „Българска независима енергийна борса” ЕАД за съответния месец и базовата цена в размер на 180 лв./МWh за небитовите крайни клиенти, независимо в коя мрежа са присъединени. Няма да се изплаща компенсация на небитовите крайни клиенти с цени под базовата. При клиенти с цена, надвишаваща базовата със сума по-малка от размера на компенсацията, ще се изплаща компенсация в намален размер на MWh, така че резултативната цена след компенсиране да не е пониска от базовата.
Средствата за плащане на компенсациите се осигуряват от набраните във Фонд „Сигурност на електроенергийната система” целеви вноски по § 8 от преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за прилагане на разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.; по § 3 на ПЗР на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и по § 3 на ПЗР на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г.
Програмата ще компенсира част от разходите за електрическа енергия на небитовите крайни клиенти с изключение на операторите на електропреносната и на електроразпределителните мрежи, за които в ЗЕ е регламентиран механизъм за компенсиране на невъзстановяеми разходи, както и за обекти на крайните небитови клиенти, които са изрично изброени в§ 3, ал. 14 от ПЗР на Закона за държавния бюджет за 2024 г., за които тези лица получават компенсация по Програма за компенсиране одобрена от Министерският съвет с Решение N0 294 от 23.04.2024 г., изменено с Решение № 481 от 4.07.2024 г. Новата програма е мярка за защита на икономическите баланси и макроикономическата стабилност чрез запазване на конкурентоспособността на предприятията и ограничаване на инфлацията.
,,РОК 2023“ ЕООД е новият концесионер на находище „Сухата скала“
Дружеството „РОК 2023“ ЕООД е новият концесионер на находище „Сухата скала”, област Варна, от което се добиват варовици. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, одобрявайки промяната, поискана от предишния концесионер.
Концесията за находище „Сухата скала“ е предоставена през декември 2016 г. за срок от 35 години на „Хидрострой“ АД, гр. София.
Възможността за прехвърляне на права и задължения по предоставена концесия е регламентирана в чл. 25, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за подземните богатства.
С днешното си решение Министерският съвет оправомощи министъра на енергетиката в едномесечен срок да сключи със страните допълнително споразумение за прехвърляне на правата и задълженията по предоставената концесия и за изменение и допълнение на концесионния договор
,,РОК 2023“ ЕООД е новият концесионер на находище „Белите камъни”
Дружеството „РОК 2023“ ЕООД е новият концесионер на находище „Белите камъни”, област Варна, от което се добиват варовици. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, одобрявайки промяната, поискана от предишния концесионер.
Концесията за находище „Белите камъни“ е предоставена през юли 2018 г. за срок от 35 години на „Пътстрой Бургас” ЕООД. През 2020 г. правата и задълженията по предоставената концесия са прехвърлени изцяло на „Фракции Суворово“ ЕООД. Възможността за прехвърляне на права и задължения по предоставена концесия е регламентирана в чл. 25, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за подземните богатства.
С днешното си решение Министерският съвет оправомощи министъра на енергетиката в едномесечен срок да сключи със страните допълнително споразумение за прехвърляне на правата и задълженията по предоставената концесия и за изменение и допълнение на концесионния договор.
Дигитализация и оптимизация на разходите и структурата предстоят в Университета по хранителни технологии – Пловдив
Правителството одобри програма за оптимизация на разходите и структурата на Университета по хранителни технологии – Пловдив (УХТ – Пловдив). За изпълнението на мерките, висшето училище ще получи средства в размер на 1 483 396 лв. през настоящата календарна година. С това финансиране университетът ще оптимизира числеността на персонала, структурата и ще продължи дигитализацията, като внедри системата „Дигитален университет“, включително електронна главна книга и електронна студентска книжка.
Програмата е за период от две години – от 2024 г. до 2026 г., през които висшето училище следва да оптимизира броя на катедрите, учебните планове, да създаде условия за обединяване на лекциите по общообразователните дисциплини в потоци. Предвижда се промяна и в графика на учебното време.
УХТ – Пловдив ще работи и за по-активно привличане на кандидат-студенти сред завършилите средно образование в страната. Това ще се случва с открити лекции и практически демонстрации от преподаватели и включването на бизнеса в кампаниите. Академичното ръководство се ангажира и с привличане на чуждестранни студенти в бакалавърски и магистърски програми на английски език и с увеличаването на участниците в състезанието „Млади изследователи“.
Одобреното финансиране ще даде възможност на висшето училище да подобри качеството на обучение на студентите и докторантите, както и условията на труд на работещите. Необходимите средства се отпускат от бюджета на Министерството на образованието и науката за 2024 г.
Одобрена е позицията на страната ни по дело С-260/2024 на Съда на Европейския съюз
Със свое решение правителството одобри позицията на Република България по дело С-260/2024 на Съда на Европейския съюз (СЕС), образувано по преюдициално запитване от Административен съд – София област за тълкуване на разпоредби на правото на Европейския съюз, свързани с установяване на злоупотреба с господстващо положение чрез ценова преса и дефиниране на съответен пазар.
Запитването е свързано с обжалване от страна на „Лукойл България“ ЕООД на имуществена санкция от близо 68 млн. лв., наложена на дружеството от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). В Решение № 184/16.02.2023 г. на КЗК се посочва, че предприятието е санкционирано заради установена злоупотреба с господстващо положение чрез прилагане на ценова преса спрямо конкурентите на дружеството при търговията на едро с моторни горива на територията на страната, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията на пазарите на горива и да засегне интересите на потребителите.
С решението си днес правителството дава съгласие за встъпване в производството. Конституирането на Република България като страна в производството по това дело ще позволи на държавата ни успешно да се включи в процеса на правораздаване, осъществяван от СЕС, с оглед на еднаквото и точно прилагане на правото на Европейския съюз.
Удължава се срокът за съхранение на устройствата за машинно гласуване в помещение под наем
Приета е промяна в Решение № 694 на Министерския съвет от 2022 г., с което са определени условията и редът за съхранението на устройствата за машинно гласуване. Предстои да изтече предвиденият в решението двугодишен срок за съхранение на устройствата за машинно гласуване в помещение под наем.
Предлага се този срок да бъде удължен на две години и шест месеца.
Това ще позволи на Централната избирателна комисия да сключи нови договори за наемане на помещения за съхранението на устройствата за машинно гласуване за още 6 месеца.
Приети са промени в Закона за адвокатурата
Правителството прие Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, който е разработен във връзка с изискванията на правото на ЕС.
През 2020 г. Европейската комисия стартира процедура за нарушение срещу България поради констатирано противоречие на разпоредбите на Закона за
адвокатурата, свързани с рекламата и забраната за привличането на клиенти чрез посредник, с изискванията на чл. 24 от Директива 2006/12З/ЕО относно услугите на вътрешния пазар.
За отстраняването на тези противоречия Законът за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата предвижда да бъдат премахнати общите забрани към търговските съобщения на адвокатите, като същевременно въвежда ясни правила по отношение на рекламата и посредничеството при предоставянето на адвокатските услуги.
Лицата, упражняващи професията адвокат, ще могат свободно да популяризират своята дейност, качества, квалификация и опит, както и да използват посредник за привличането на потенциални клиенти, но при спазване на предвидените в закона изисквания, които целят да гарантират, че дейността на адвоката е съобразена и отговаря на високите етични норми и принципи, които са присъщи за тази професия.
Със закона се конкретизират непозволените средства за реклама и привличане на клиенти и се въвеждат изисквания, които да ограничат възможността за нарушения при установяване на връзката между адвокат и клиент и за нерегламентирано предоставяне на адвокатски услуги от лица, които не са адвокати.
Прилагането на предвидените нови правила ще допринесе за по-ефективна конкуренция и съответно за по-високо качество на предоставяните правни услуги, ще повиши доверието в адвокатската професия и ще позволи на ползвателите на тези услуги да бъдат по-добре информирани при избора на адвокат.
С приемането на предложените изменения и допълнения ще бъде осигурено правилното прилагане на изискванията на Директива 2006/123/ЕО. Констатираното от Европейската комисия несъответствие на Закона за адвокатурата с изискванията на правото на ЕС ще бъде отстранено, което ще бъде предпоставка за прекратяване на процедурата за нарушение срещу България.
С промени в Закона за насърчаване на инвестициите стратегически проекти ще получават административна подкрепа в първоначална фаза
Министерският съвет одобри промени в Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), с които се въвежда възможност за административна подкрепа в първоначална фаза на стратегически инвестиционни проекти.
Измененията в ЗНИ отразяват промени в Регламент (ЕС) № 651/2014 (Общ регламент за групово освобождаване), като някои текстове са прецизирани за съответствие с разпоредбите на Регламента.
ЗНИ и Правилникът за неговото прилагане представляват т. нар. ,,схема за помощ“, по смисъла на чл. 2, т. 15 от Регламента. ,,Схема за помощ“ означава всеки акт, на основата на който, и без да се изискват допълнителни мерки за прилагане, индивидуална помощ може да се предостави на предприятията, определени в този акт. Въвеждането на тези промени в ЗНИ и след това в Правилника, след одобряване на приложимите по Закона схеми за регионална помощ и помощ за обучение. ще позволи продължаване на прилагането на финансовите насърчителни мерки за сертифицираните по закона инвестиционни проекти.
С промените в ЗНИ се предлага също разграничаване на финансовите мерки с оглед приложимостта на изискванията на Регламент (ЕС) № 651/2014 и на Известие на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (2016/С 262/01).
Причините за необходимостта от подобно разграничение се състоят в същността на самите мерки. Така например придобиването на недвижим имот или на ограничено вещно право върху имот, както и финансовото подпомагане на изграждането на техническа инфраструктура попадат в приложеното поле на Известието на Комисията и са в т.нар. ,,режим непомощ“, което не предполага съответствие с изискванията на Регламент № 651/2014. Това ще даде възможност при последващи промени в Регламента, мерките които се прилагат в режим „непомощ“ да могат да продължат да бъдат прилагани и в периода, в който е се извършва привеждане в съответствие на националното законодателство с европейското.
Останалите мерки с финансово изражение – обучение, частично възстановяване на осигурителните вноски, направени за сметка на работодателя, безвъзмездна финансова помощ, закупуването на недвижими имоти на цени под пазарните следва да отговарят на схемата за регионална инвестиционна помощ и на схемата за обучение, които произтичат и следват правилата на Регламент № 651/2014.
С предлаганите изменения се урежда възможността да бъдат сключвани споразумения или меморандуми с потенциални инвеститори, извън случаите на процедурата по сертифициране, както и се предвижда възможността да бъде създавана междуведомствена работна група със заповед на министъра на иновациите и растежа във връзка със заявен инвестиционен интерес от потенциален инвеститор, предвиждащ осъществяването на проект от важно значение за икономиката на страната.
Създадена е нова разпоредба, с която се предлага в специалния закон – Закон за насърчаване на инвестициите, предоставяните финансови средства при условията на схема за регионална инвестиционна помощ и схема за помощ за обучение в изпълнение на Регламент (ЕС) № 651/2014, които са държавни помощи, да бъдат определени за публични държавни вземания.
Одобрени са промени в Закона за частната охранителна дейност
Документът цели преодоляване на практически проблеми при прилагането на нормативния акт, изведени от извършения задълбочен анализ.
Една от промените е свързана с инкорпориране на самостоятелно съществуващите до момента дейности „охрана на обекти – недвижими имоти“ и „охрана на селскостопанско имущество“ в другите видове охранителни дейности по чл. 5, ал.1 от закона. Допълва се и възможността възложител по договор за лична охрана в конкретни хипотези да бъде и юридическо лице.
С оглед социално-икономическото развитие се въвеждат промени по отношение на заложените изисквания за стойност във връзка с охраната при транспортиране на ценни пратки и товари, както и минимален и максимален размер на глобата за извършване на нарушение, свързано със сключване на договор с лице от охранителния състав, без да отговаря на изискванията по чл. 50, ал. 3 и 4 от закона.
С допълненията се дава и възможност за превъзлагане на дейности, т.е. търговците да ползват подизпълнители при осъществяване на дейността си. Разписаните норми въвеждат яснота и по въпроса за необходимата информация за издаването на лиценз, проверявана по служебен път.
В проектозакона към категорията на лицата, които трябва да отговарят на изискванията за извършване на частна охранителна дейност, се добавят и управителите на търговски дружества и юридически лица – за тях ще важат същите разпоредби на закона. Премахва се изискването за „основно“ трудово правоотношение. Обоснованата причина е, че част от обектите работят само през определени дни и охранителите имат и други основни правоотношения, същото се отнася и за сезонните или временни обекти.
С цел избягване на неравнопоставеност се изменя броят на членовете от Г ДНП в Консултативния съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност, който ще съответства на броя на упълномощените представители на сдруженията, извършващи частна охранителна дейност.
Предвидена е и възможност за запазване на предоставените лицензи за извършване на частна охранителна дейност, като в срок от два месеца от влизането в сила на измененията на ЗЧОД в притежаваните лицензи служебно ще бъде отразена промяна на вида дейност – чл. 5, ал. 1, т. 2 – охрана на имуществото на физически и юридически лица.
За съответствие на регламентацията в ЗЧОД с изискванията на Кодекса за либерализиране на движението на капитали и Кодекса за либерализиране на текущите невидими операции на ОИСР, отпада възможността частна охранителна дейност да извършват търговци, регистрирани в друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария.
Специална техника ще помага в обучението на деца с дислексия и физически увреждания
Държавата ще осигурява технически средства и софтуер за подпомагане на обучението на деца с физически увреждания и със специфични нарушения на способността за учене като дислексия, дисграфия и дискалкулия. Това предвиждат изменения в Наредбата за приобщаващото образование, които бяха приети от Министерския съвет.
В процес на революция в технологиите и разбирането на когнитивните процеси на човека в световен план вече съществуват разработени помагащи технологии за комуникация чрез поглед, които се използват от деца и ученици с двигателни проблеми. Тази технология става все по-достъпна като цена и предлагани възможности. Помагащите технологии за контрол на компютър с поглед дават възможност на хора с тежки физически увреждания, които не могат да говорят и не могат да използват ръцете си, да си служат с компютър. Специални камери проследяват погледа на детето в реално време. Тази информация се използва, за да се управлява компютърната мишка. Насочването на погледа движи мишката по екрана, а задържането на погледа е клик с мишката. По този начин може да се използват всички програми на един компютър само с поглед.
Разработени са и технологии за преобразуване на текст в реч, които улесняват разбирането на писмени материали в учебници и помагала от ученици със специфично разстройство на четенето (дислексия). Новите технологии могат да подпомагат ученето и на деца със специфично разстройство на правописа (дисграфия) и на аритметичните умения (дискалкулия).
Световният опит налага използването и на други съвременни подходи и технологии за допълваща и алтернативна комуникация. Тя се използва от деца и възрастни със затруднения в комуникацията (детска церебрална парализа, аутизъм, интелектуални затруднения, амиотрофична латерална склероза, мозъчни увреди, синдром на Рет и други).
Необходимите средства за закупуване на техника и софтуер за деца и ученици с физически увреждания и със специфични нарушения на способността за учене за учебната 2023/2024 година ще се осигурят със средства по Националната програма на МОН „Информационни и комуникационни технологии“.
47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО ще се проведе през 2025 г. в София
Министерският съвет прие решение, с което одобри провеждането на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през юни/юли 2025 г. в София.
Със същото решение правителството одобри и кандидатурата на проф. Николай Ненов за председател на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО и упълномощи ръководителя на българската делегация в Ню Делхи, Индия, да представи решенията.
Българската страна издигна кандидатурата си за председател и домакин, след като министърът на културата Найден Тодоров разговаря с министър-председателя и с членовете на Министерския съвет, получи подкрепата им и проведе поредица от срещи с делегати от различните държави в Индия, на които се установи положителна нагласа и желание да подкрепят България.
Кандидатурата на проф. д-р Николай Ненов е издигната в личното му качество като учен. Той е професор по музеология и етнология, директор на Регионалния исторически музей в Русе. Научните му интереси са в областта на културното наследство и музеологията, проблемите на градската етнология и културния туризъм
Владимир Димитров е новият областен управител на Разград
Владимир Димитров поема поста областен управител на Разград. Той е заемал същата длъжност от 28 юли 2023 г. до 3 юли 2024 г., а след тази дата е бил заместник областен управител. Преди това кариерата му преминава в частния сектор в сферите на търговията и строителството. Магистър е по публична администрация от Варненски свободен университет “Черноризец Храбър“.