Решения на Министерския съвет

Решения на Министерския съвет:

Правителството предлага проф. Ивайло Знеполски да бъде награден с орден „Стара планина“ – първа степен

Министерският съвет предлага на президента на Република България да награди на проф. Ивайло Знеполски с орден „Стара планина“ – първа степен, за неговия принос в областта на културата и хуманитарните науки.

Ивайло Знеполски е роден през 1940 година в град София. Завършва философия в Софийския университет през 1965 г. В периода 1970-1980 г. е научен сътрудник към Института за съвременни социални теории. От 1984 г. е професор в СУ „Св. Климент Охридски”, а по-късно е и ръководител на катедрата по История и теория на културата на Философски факултет.

Изследователските му интереси са залегнали в сферата на историята на близкото минало. Работи в областта на социалната история, изкуство и политика, медийни изследвания, визуална теория, херменевтика и др. Автор е на повече от 160 научни статии, есета, глави и предговори към сборници и книги, сред които повече от 50 в престижни чуждестранни научни издания.

Проф. Знеполски е съдействал за напредъка на младите учени в сферата на социалните и хуманитарните науки. В продължение на 15 години е ръководител от българска страна на Френско-българското ателие за обучение на младите учени — съвместен проект на СУ „Св. Климент Охридски” и Висшето училище за социални науки в Париж. Заема водещо място в създаването и функционирането на първото в страната докторантско училище по социални и хуманитарни науки към СУ. През 2005 г. основава и ръководи Института за изследване на близкото минало.

В дългогодишната си професионална дейност е заемал различни длъжности и позиции в обществената и научната сфера. Редактор е на научното списание Divinatio: Studia Culture logica (излизащо на английски, френски и немски език) от 1996 г., директор на Дом на науките за човека и обществото (от 1995 г.), член на научния съвет на Музея на Европа (от 1998 г.), заместник – председател на Висшата атестационна комисия (2003- 2007). В периода 1993-1994 г. е министър на културата.

По линия на REACT-EU ще бъдат подкрепени мерки за подпомагане на образователната система за преодоляването на последиците от пандемията

Правителството одобри четвърто изменение на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г. с цел осигуряване на непрекъснатост на учебния процес в отговор на пандемията от COVID-19 като се закупят допълнителни устройства за поне 10% от учителите и учениците, които да се ползват оптимално в учебния процес, и се осигурят условия за провеждане на обучение от разстояние в електронна среда. Програмата е допълнена с нова Приоритетна ос 5 „Равен достъп до училищно образование в кризисни условия“ със 100% финансиране от Европейския социален фонд в размер на 56 018 444 евро (109 562 555 лв.).

С изпълнението на предвидените дейности ще бъдат подкрепени участниците в образователния процес (ученици, учители, образователни медиатори, родители) с цел да не се допусне прекъсване на образователния процес и приобщаващото образование в условията на кризи и да се противодейства на риска от отпадане в ситуация на обучение от разстояние в електронна среда.

Изменението стана възможно в резултат на действията на Европейския съюз в отговор на пандемията от COVID-19 и осигурените допълнителни средства по линия на REACT-EU за 2021 г., произтичащи от Инструмента на Европейския съюз за възстановяване, с които се оказва помощ за улесняване на преодоляването на последиците от кризата в контекста на пандемията от COVID-19 и социалните последици от нея и за подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката.

Одобрена е Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2032

Министерският съвет на Република България одобри Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2032.

Програма 2032 е разработена на базата на изготвения в Министерството на отбраната Доклад за резултатите от Стратегическия преглед на отбраната, който беше проведен като интегрална част от инициирания на национално ниво междуведомствен Стратегически преглед на Системата за защита на националната сигурност и Стратегически преглед на отбраната.

Програмата осигурява приемственост и надгражда започналия с приетата от Народното събрание през 2015 г. Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020 процес на стратегическо преосмисляне на отбранителната политика и изграждане на адекватни на предизвикателствата на стратегическата среда за сигурност отбранителни способности.

Въз основа на Програма 2032 ще бъде разработен План за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2026 г. и Инвестиционен план- програма до 2032 г. за осигуряване изграждането на приоритетните способности на Въоръжените сили и тяхното превъоръжаване и модернизация.

В документа е определена общата численост на Въоръжените сили, която към 2032 г. ще следва да бъде не по-малка от 43 000 души, от които 3 000 души доброволен резерв, както и финансовата рамка, според която разходите за отбрана, трябва да достигнат 2% от БВП до 2024 г. и впоследствие да се поддържат на това, или на по-високо ниво, ако икономическото състояние на страната позволява.

В резултат на реализацията на този стратегически документ, към края на програмния период Въоръжените сили ще разполагат с основните приоритетни отбранителни способности и ще са в състояние да покрият голяма част от минималните оперативни изисквания за изпълнение на задачите по трите възложени им мисии – „Отбрана“, „Подкрепа на международния мир и сигурност“ и „Принос към националната сигурност в мирно време“.

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната

Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната за 2021 г. в размер до 100 000 хил. лв. за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет. Средствата за изпълнение на проекта се осигуряват за сметка на преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2021 г.

С друго правителствено решение е приет доклада на министъра на отбраната относно получено на 09.10.2020 г. в Министерството на отбраната „Писмо за предлагане и приемане на оферта (Letter of Offer and Acceptance (LOA)” BU-P-LAY „Придобиване на наземни терминали от Мултифункционална система за обмен на информация (MIDS) за Българските Военновъздушни сили”.

В резултат на проведени консултации с американската страна, на България е предложена оферта, отнасяща се за „Придобиване на наземни терминали от Мултифункционална система за обмен на информация (MIDS) за Българските Военновъздушни сили”, която е проект на международен договор със страни Правителствата на двете държави.

Съгласно Закона за международните договори на Република България, този проект трябва да бъде одобрен от Правителството, което следва да упълномощи определено длъжностно лице за подписването му от България. Предвижда се договора да се ратифицира от Народното събрание, което е условие за влизането му в сила.

Правителството се разпореди с имоти

 Министерският съвет прие решение за безвъзмездно предоставяне за управление на недвижима културна ценност – изключителна държавна собственост, на община Ловеч за срок от 10 години. Недвижимата културна ценност е археологически резерват „Вароша” – Средновековна крепост „Хисаря” и се намира в област Ловеч, община Ловеч, град Ловеч, с обща площ на реалната част от резервата 33 085 кв. м. Дейностите, свързани с опазване на културната ценност и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности ще се извършват в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство от Регионалния исторически музей – Ловеч.

БДЖ-Товарни превози“ ЕООД ще продаде чрез пряко договаряне четири апартамента в страната. Три от тях се намират в гр. Белослав, област Варна и един в гр. Първомай, област Пловдив. Тяхната продажба ще се осъществи с настанените в тях наематели. С продажбата на недвижимите имоти, „БДЖ-Товарни превози” ЕООД ще се разпореди възмездно с активи, които не са необходими за дейността на дружеството и от управлението на които няма съществена икономическа полза.

Правителството предостави на община Лозница правото на собственост върху държавен имот в землището на с. Трапище, община Лозница. Имотът е с площ 19 889 кв. м и е необходим за рекултивация на депо за отпадъци в селото в рамките на регионален проект „Техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект в сектор управление на отпадъците в регион Разград“. Проектът се финансира по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“ и основната му цел е да се подобрят екологичните характеристики на района.

На община Куклен се предоставя правото на собственост върху имотите, използвани от Професионална гимназия по селско стопанство – гр. Куклен, за образователни дейности. Досега гимназията е била публична държавна собственост, управлявана от Министерството на земеделието, храните и горите като неин принципал. Учебното заведение е с отпаднала за ведомството необходимост, тъй като е обявено за общинско училище.

Правителството обяви имоти – публична държавна собственост за частна държавна собственост и ги предостави на община Свищов. Имотите се намират на ул. „Цар Освободител“ № 76 в града и представляват поземлен имот с площ 284 кв. м, заедно е построената в него триетажна сграда. Те са необходими на общината за работни помещения за служителите на местната администрация и осигуряването на административни дейности. Досега имотите са стопанисвани от Национална агенция за приходите, за нуждите на Териториална дирекция на НАП – Велико Търново и областния управител на област Велико Търново, но са с отпаднала за тях необходимост.

Министерският съвет предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) управлението на три имота – публична държавна собственост. Те са разположени на територията на с. Златитрап, община Родопи, област Пловдив. Това ще позволи реализацията на проект „Модернизация на железопътната отсечка Септември- Пловдив – част от Трансевропейската железопътна мрежа“, Позиция 3: Модернизация на железопътната отсечка Стамболийски-Пловдив, и включения в него пътен надлез при село Златитрап.

Правителството разреши предоставяне на недвижими имоти, собственост на „Напоителни системи” ЕАД, на „Южноцентрално държавно предприятие” – гр. Смолян, „Югоизточно държавно предприятие” – гр. Сливен и „Югозападно държавно предприятие” – гр. Благоевград. Чрез предлаганото решение „Напоителни системи” ЕАД ще намали натрупаните и просрочени задължения към горепосочените три държавни предприятия.

Правителството повиши класа на почетния консул в Неапол

Министерският съвет прие решение за промяна на консулския клас на Дженаро Фамилиети от почетен консул в почетен генерален (нещатен) консул и за разширяване на консулския му окръг в Италия, който освен област Кампания със столица Неапол вече ще обхваща територията на областите Абруцо, Молизе, Базиликата и Калабрия, където по официални данни живеят около 10 000 български граждани.

Дженаро Фамилиети има дългогодишен юридически опит. Той е съосновател и координатор на Националната федерация на консулите в Италия. С решение № 53 от 28.01.2005 г. на Министерския съвет бе назначен за почетен консул на България със седалище в третия по големина град в Италия – Неапол, и с консулски окръг област Кампания.

От 2005 г. насам Дженаро Фамилиети провежда изключително активна дейност в качеството си на почетен консул. Неговите постижения са свързани с популяризирането на България чрез различни инициативи в областта на културата и образованието, както и насърчаване на търговско-икономическото сътрудничество и инвестиционната активност чрез предоставяне на информация за благоприятния инвестиционен климат в България на италиански граждани, които проявяват интерес към учредяване на фирми и осъществяване на бизнес инициативи в страната ни.

Одобрен е Протокол относно прилагане на Споразумението между Европейската общност и Сърбия за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица

 Министерският съвет прие Решение за одобряване на Протокол между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия за прилагане на Споразумението между Европейската общност и Република Сърбия за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица, като основа за водене на преговори. Със същото Решение, Министерският съвет упълномощава министъра на вътрешните работи да проведе преговорите и да подпише Протокола от името на правителството на Република България.

През 2011 г. България и Сърбия сключват Протокол за прилагане на Споразумението между Европейската общност и Република Сърбия за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица (Обн. ДВ, бр. 36 от 25 Април 2014 г.). Протоколът разписва основните правила за обратно приемане на граждани на договарящите страни и на граждани на трети страни или лица без гражданство. Съгласно Протокола, обратното приемане се осъществява на ГКПП на летищата в София и Белград и на ГКПП Калотина-Градина. В хода на прилагане на Протокола възникна необходимост от изменението му чрез включване на допълнителни сухопътни ГКПП за осъществяване на обратното приемане.

Въз основа на посочената разпоредба и мандата за водене на преговори, предоставен с РМС № 319/11.05.2015 г., България предложи на Сърбия изменение на Протокола от 2011 г. и сключване на споразумение чрез размяна на ноти, с което се цели добавяне на още четири сухопътни ГКПП, на които да се предават лицата, които подлежат на обратно приемане.

В процеса на преговорите, сръбската страна изяви желание протоколът да не се изменя чрез размяна на ноти, а да се сключи нов протокол, с който да се отмени действащият. Това налага промяна на мандата за водене на преговори и отмяна на РМС № 319/11.05.2015 г.

Близо 15 000 безработни ще започнат работа по Националния план за действие по заетостта през 2021 г.

Близо 15 000 безработни ще започнат работа, предвидени в Националния план за действие по заетостта през 2021 г., а 11 599 души ще бъдат включени в обучения по програми и мерки, за да станат по-конкурентоспособни на пазара на труда. Документът беше одобрен на днешното заседание на правителството.

Планираният брой на субсидираните работни места ще се увеличи с 12.2 % в сравнение е 2020 г. Предвидени са и средства за обучение по ключови компетентности на 1 000 заети лица в средни, малки и микро предприятия. Финансирането на заложените дейности ще бъде в рамките на утвърдените средства от държавния бюджет за активна политика на пазара на труда – 83 млн. лв. В резултат от реализирането на заложените действия, програми, проекти и мерки през 2021 г., се очаква коефициентът на безработица да бъде 5,2 %.

Трудовите възнаграждения на включените в субсидирана заетост ще бъдат съобразени е минималната работна заплата, която от началото на 2021 г. е 650 лева при пълен работен ден. Увеличава се субсидирането на средствата за трудово възнаграждение – от 500 лв. на 550 лв. ежемесечно за едно лице по мерки от Закона за насърчаване на заетостта, като при наемане на безработни е виеше образование ще се субсидират 630 лв., както и дължимите осигуровки. Останалата част от трудовото възнаграждение ще се осигурява от работодателя.

Трудовото възнаграждение на младежите включени в програма „Старт на кариерата“ се увеличава от 700 лв. на 800 лв., на младежките медиатори към общините – от 730 лв. на 830 лв., на психолозите – от 750 лв. на 950 лв., на мениджърите на случай – от 750 лв. на 900 лв., на ромските медиатори със средно образование – от 650 лв. на 750 лв. Ще се повишат и заплатите на ромските медиатори с виеше образование – от 700 лв. на 800 лв. по програма „Активиране на неактивни лица“. Увеличават се средствата за наставник – от 180 лв. на 200 лв.

За насърчаване на териториалната мобилност на безработните лица се повишават средствата за транспортни разходи за представяне пред работодател – до 20 % от трудовото възнаграждение за субсидирана заетост (до 130 лв.). Размерите на средствата за обучение на безработни лица за придобиване на първа, втора и трета степен на професионална квалификация и за обучение за придобиване на квалификация по част от професия също се увеличават.

По регионалните програми за заетост на 28-те области се предвижда през 2021 г. работа да започнат 2 500 безработни. По проект „Красива България” ще се осигури заетост на 230 души. По Двугодишният план за обучение, провеждано от ДП БГЦПО ще бъдат обучени 2 800 лица от различни групи в неравностойно положение на пазара на труда.

По проекти, реализирани от социалните партньори 6 859 безработни лица ще се включат в обучения за придобиване на ключови компетентности и професионална квалификация по търсени на пазара на труда професии.

Одобрена е българската позиция за предстоящи видеоконференции на ресорни министри на държавите членки на ЕС

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в неформалното заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, част „Правосъдие“, което ще се проведе чрез видеоконференция на 29 януари. Португалското председателство поставя на вниманието на министрите въпроси, свързани с гражданскоправната закрила на уязвимите възрастни хора в трансгранични случаи, третирането им като обвиняеми в наказателния процес, както и необходимостта от разработване на специфични мерки за осигуряване на по-добра защита, когато са пострадали от престъпление. България ще изрази позиция, че работата по присъединяване на държавите членки към Хагската конвенция от 2000 г. за международната закрила на възрастните хора трябва да продължи.

В рамките на заседанието ще бъде разгледана и темата относно фалшифицирането и организираната престъпност (особено в контекста на опазването на общественото здраве). Според позицията на България, преди да бъдат предприети действия по присъединяването на ЕС към Конвенцията за фалшифициране на медицински продукти и подобни престъпления, включващи заплахи за общественото здраве (MEDICRIME), трябва да бъде извършен внимателен анализ на нейния обхват и на взаимодействието й с европейското законодателство в областта на лекарствата и медицинските изделия.

Министрите ще обсъдят и процеса на цифровизация на правосъдието, който е от съществено значение за осигуряване на навременен и непрекъснат достъп до правосъдие. България ще изрази позиция, че цифровизацията на правосъдието има значителен позитивен ефект както върху бързината и ефективността на правораздаването, така и върху подобряването на бизнес- и инвестиционния климат. Процесът следва да бъде подпомогнат чрез финансиране от различни европейски програми, предоставяне на експертна и техническа помощ, както и организиране на обучения.

Неформална видеоконференция на министрите на вътрешните работи ще се проведе на 28 януари. Ще бъдат обсъдени темите: „Миграция“; „Шенген — актуално състояние и бъдещо развитие“; „Бъдещето на Европол“, както и „Съвместно изявление по въпросите на миграция в контекста на новия Пакт за миграция и убежище на Италия, Испания, Гърция и Малта“.

Правителството прие промени в Закона за защита на конкуренцията

Правителството прие Решение за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.

Законопроектът предвижда въвеждане в националното законодателство на нормите на Директива (ЕС) 2019/1, свързана с предоставяне правомощия на органите по конкуренция на държавите членки, с цел да бъдат по-ефективни в правоприлагането и като гаранция на правилното функциониране на вътрешния пазар. Въвежда се Директива (ЕС) 2019/633 относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти. Това води до създаване на национална правна уредба, която да регламентира тези практики.

Чрез законопроекта се цели осигуряване на последователност и устойчивост на национално ниво на правоприлагането на разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията и правото на ЕС в областта на конкуренцията.

Правителството прие Наредба за общите задължителни игрални условия и правила за видовете хазартни игри

Със свое постановление Министерският съвет прие Наредба за общите задължителни игрални условия и правила за видовете хазартни игри, за които се издават лицензи. С този нормативен акт се постига съответствие на Наредбата със Закона за хазарта (изм. и доп. ДИ, бр. 69 от 2020 г.).

Направените промени са в следствие на поемането на функциите на регулатор на хазартните и свързаните с тях дейности от Националната агенция за приходите и са свързани с правомощията на регулаторния орган относно надзора по изпълнението на условията и правилата за видовете хазартни игри.

Наредбата създава правна сигурност и определя ясни и изчерпателни правила и условия както за организаторите на отделните видове хазартни игри, така и за участниците в тях. Въвеждат се условия и предпоставки за осъществяване на ефективна контролна дейност от страна на регулатора чрез създаване на нормативна рамка, определяща изискванията, на които трябва отговорят видовете хазартни игри, за които се издават лицензи.

С Постановлението се отстраняват терминологични несъответствия и непълноти и се изменят препратките към пременените норми на Закона за хазарта.

Правителството прие Наредба за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри

Министерският съвет прие Наредба за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри.

С тази Наредба материята, уреждана в нея, се привежда в съответствие с промените в хазартното регулиране, въведени със Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта, обнародван в Държавен вестник, бр. 69 от 2020 г.

Националната агенция за приходите изпълнява функциите на регулатор на хазартните и свързаните с тях дейности, предвидени в нормативния акт. Тъй като агенцията е едноличен орган, а предходният регулатор – Държавната комисия по хазарта, беше колективен орган, изменят се съответно правомощията на регулаторния орган във връзка с надзора по изпълнението на условията и правилата за видовете хазартни игри.

Установяват се минималните изисквания, които трябва да се спазват от организаторите на хазартни игри при организиране на работата, финансовия контрол и отчитане на резултатите при провеждане на игрите. Предвиждат се образци за всеки вид документ, необходим за дейността и контрола на хазартната игра.

Чрез Наредбата се отстраняват терминологични несъответствия и непълноти и се изменят препратките към пременените норми на Закона за хазарта.

Приета е Наредба за общите изисквания към игралните зали, казината, централния пункт и пунктовете за приемане на залози

Министерският съвет прие Наредба за общите изисквания към игралните зали, казината, централния пункт и пунктовете за приемане на залози по отношение на вида на помещенията или сградата, минималната изискуема площ, разпределението на помещенията и необходимото техническо оборудване за контрол. С този нормативен акт се постига съответствие на Наредбата със Закона за хазарта (изм. и доп. ДВ, бр. 69 от 2020 г.).

Наредбата предвижда функциите на регулатор на хазартните и свързаните с тях дейности да се изпълняват от Националната агенция за приходите, която е едноличен орган. Определят се и правомощията на регулатора във връзка с надзора по изпълнението на условията и правилата за видовете хазартни игри.

Прецизират се изискванията към вида на помещенията или сградата, изискуемата площ и разпределението на помещенията в игралните зали, казината, централния пункт и пунктовете за приемане на залози. Урежда се задължителното техническо оборудване за контрол, изискванията при ремонт на игралното оборудване в игралните зали и казина, както и нормативно установените санитарно-хигиенни изисквания и изисквания за противопожарна безопасност в обектите.

Отстраняват се терминологични несъответствия и непълноти.

Приета е Наредба за общите технически и функционални изисквания към игралния софтуер и комуникационното оборудване за онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средства

Правителството прие Наредба за общите технически и функционални изисквания към игралния софтуер и комуникационното оборудване за онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средства. С тази Наредба материята, уреждана в нея, се привежда в съответствие с промените в хазартното регулиране, въведени със Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 69 от 2020 г.

Функциите на регулатор на хазартните и свързаните с тях дейности, предвидени в Наредбата, се възлагат на Националната агенция за приходите. Тъй като Агенцията е едноличен орган, а предходният регулатор – Държавната комисия по хазарта, беше колективен орган, се изменят правомощията на регулаторния орган във връзка с надзора по изпълнението на условията и правилата за видовете хазартни игри. Навсякъде в Наредбата актовете и действията на хазартния регулатор са вменени като правомощия на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

Наредбата определя минималните изисквания към игралния софтуер и комуникационното оборудване за онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средства и минималното задължително съдържание на правилата, които организаторите на хазартни игри представят за утвърждаване от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, по чл. 17, ал. 1, т. 4 от Закона за хазарта. Посочени са техническите и функционални изисквания към централната компютърна система и по отношение на игралния софтуер. Въвеждат се допълнителните изисквания по отношение на: игрите на виртуално игрално оборудване; записите, регистрите и съхранението на данните; генератора на случайни числа; игрите, организирани онлайн, при които за генератор на случайни числа се използва игрална маса в игрално казино. Има и изисквания, свързани със защита на информацията и контрол на достъпа.

Наредба ще стимулира даряването на храни

Министерският съвет прие Постановление за приемане на Наредба за специфичните изисквания за извършване на хранително банкиране и контрола върху тази дейност. Основната му цел е да стимулира даряването на храни и да се намали загубата и разхищението им. Така ще се създаде възможност храната, която не се е превърнала в хранителен отпадък и все още е годна за консумация, да бъде оползотворена и социално преразпределена за консумация от нуждаещи се лица.

Определени са специфичните условия, изисквания и отговорности на всички, които участват в дейностите по хранително банкиране – бизнес оператори, оператори на хранителни банки, контролен орган. Разписани са условията, при които операторът на хранителна банка може да приема от бизнес оператори годни за консумация храни, непосредствено преди изтичане на срока за годност. Те могат да се предоставят и на нуждаещи се лица и на лица, предоставящи социални услуги. По този начин годната и безопасна за консумация храна ще остане в хранителната верига и ще се предотврати нейното разхищение.

С Наредбата се регулират условията, при които храни, иззети от Българската агенция по безопасност на храните, могат да бъдат предоставяни за хранително банкиране.

Правителството прие нови изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител“

Правителството промени Наредбата за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител“. Студентите ще изучават нови дисциплини, увеличават се и академичните часове по някои от изучаваните досега.

С промените се цели реализиране на компетентностния подход както в обучението на учители, така и след това в процеса на преподавателската им дейност и формиране на ключови компетентности от учениците.

Въвеждат се задължителни дисциплини за различните направления в педагогиката. За подготвящите се за детски учители дисциплината е „Предучилищна педагогика“, за началните учители – „Начална училищна педагогика“, за тези в прогимназиален и гимназиален етап – задължително подготовка по „Компетентностен подход и иновации в образованието“, а бъдещите ресурсни учители ще трябва да изучават „Педагогика на специалните потребности“.

Студентите, които се подготвят да преподават различни предмети, ще изучават дисциплината „Методика на обучението по…“, с общ минимален хорариум 120 часа за предучилищното и 180 часа за началното училищно образование, вместо досегашните 90 часа.

Правителството одобри изменения в Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения

Правителството одобри изменение и допълнение в Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения (НБЕТНПС). С промените ще се прецизират съоръженията, които се квалифицират като съоръжения с повишена опасност. Ще бъде въведено и понятието „сменяеми товарозахващащи приспособления“, което замени съществуващото „товарозахващащи приспособления“. Някои от сроковете за изрършване на периодични технически прегледи на съоръжения с повишена опасност от органите за технически надзор, както и сроковете за извършване на някои проверки, които извършват лицата, поддържащи повдигателни съоръжения, също ще се променят.

С промените в наредбата ще се постигне и облекчаване на режима на регистриране на съоръжения с поришена опасност пред органите за технически надзор, като от регистрационния режим се изключват сапаните. Ще бъде намалена и административната тежест за лицата, които кандидатстват за вписване в регистъра по чл. 36, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите за извършване на дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на повдигателни съоръжения.

Правителството прие промени в нормативни актове на МС

Правителството прие промени в две наредби към Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.

С изменението на Наредбата за реда и начина за съхранение на опасни химични вещества и смеси към общите правила се добавят специфични изисквания към складовете и организацията за екологосъобразно съхранение на живак, смеси на живака и/или живачни съединения (които са различни от отпадъци и предназначени за употреба, разрешена в страната). Въвеждат се и най-новите изменения на регламента за класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси и се прецизират правилата за съвместимост на класовете на опасност на химикалите. По този начин се осигурява контрол на риска за здравето и околната среда.

В Наредбата за реда и начина за ограничаване на производството, употребата или пускането на пазара на определени опасни химични вещества, смеси и изделия от Приложение XVII на Регламент (ЕО) №1907/2006 г. (REACH) се актуализира обхватът на веществата с предвидени изключения от въведените ограничения, за които се обменя информация между операторите по веригата на доставки. С изменението на наредбата ще се постигне високо ниво за защита на работещите с опасни химични вещества, на населението и на околната среда. Ще се получава актуална информация от страна на контролните органи за пуснатите на пазара вещества и/или смеси, за които са предвидени изключения.

С направените изменения в Наредбата за публичния регистър на операторите, които извършват дейности по Приложение №1 към чл.З, т.1 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети се прецизира текст, във връзка с последните изменения и допълнения на наредбата, обн. в ДВ, бр. 108/2020 г.

Приета е Наредба за общите задължителни технически изисквания за системите за контрол върху хазартните игри и игралното оборудване

Правителството прие Наредба за общите задължителни технически изисквания за системите за контрол върху хазартните игри и игралното оборудване. С този нормативен акт се постига съответствие на Наредбата със Закона за хазарта (изм. и доп. ДВ, бр. 69 от 2020 г.).

Функциите на регулатор на хазартните и свързаните с тях дейности се поемат от Националната агенция за приходите и направените промени са свързани с правомощията на регулаторния орган относно надзора по изпълнението на условията и правилата за видовете хазартни игри.

Нормативният акт определя минималните изисквания към системите за контрол върху хазартните игри и игралното оборудване, техническите изисквания към системите за контрол върху хазартните игри и игралното оборудване, и по-специално към техническите изисквания към централната компютърна система, свързани със защита на информацията; контрола върху достъпа. Наредбата дефинира още общите технически изисквания към игралните автомати; системите за контрол и игралното оборудване при турнирни игри; изискванията към системите за формиране на джакпот; игралното оборудване за организиране на хазартни игри в игрално казино; общи задължителни технически изисквания към игрални съоръжения за провеждане на числови лотарийни игри тото, лото, бинго и кено; генератор на случайни числа.

Министерският съвет предлага пожизнени държавни парични награди на шест творци за особени заслуги към българската държава и нацията

Министерският съвет прие Решение за предложение до Народното събрание за предоставяне на държавни парични награди на осем творци за изключителни постижения и цялостен принос в областта на културата. Предложението е внесено от министъра на културата на основание чл. 5, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. I и чл. 3, ал. 1, т. I от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията.

Държавни парични награди за изключителните им постижения и за цялостния им принос в областта на културата се предоставят на: Антон Николов Дончев, проф. д-р Атанас Стефанов Куртев, Владимир Марков Гаджев, Георги Тодоров Чапкънов, Ицхак Самуел Финци, Кольо Георгиев Колев, Ласка Георгиева Минчева и Цветана Георгиева Манева.

Изменя се Наредба за условията, реда и начина за изготвяне и верификация на докладите на доставчиците на горива и енергия за транспорта

 С Постановлението за изменение и допълнение на Наредба за условията, реда и начина за изготвяне и верификация на докладите на доставчиците на горива и енергия за транспорта, се въвежда процедура за икономическите оператори, които искат да се възползват от предвидената в чл. 66, ал. 4 от Закона за ограничаване изменението на климата възможност, за намаляване на емисиите парникови газове (ПГ) на използваните горива нагоре по веригата. Намаляване нагоре по веригата се осъществява на практика чрез реализирането на проекти, свързани с въвеждане на различни технологии, водещи до намаляване на емисиите ПГ при добив на суровината за производство на горива.

С предвидените изменения ще се предостави допълнителна възможност на задължените лица да отчетат намаления на парникови газове и чрез такъв тип проекти. Намалява се и административната тежест, чрез облекчаване на процедурата за верифициране на годишните доклади на задължените лица.

Правителството одобри 613 316 лева по Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2020 – 2022 г.

Правителството отпусна 613 316 лева по Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища в периода 2020 – 2022 година. Това са средства, които се отпускат за стартирали проекти за разширение и реконструкция на училища и за строеж на нова детска градина.

За реконструкцията на съществуваща сграда за Професионалната гимназия по компютърни науки и математически анализи в Стара Загора се отпускат 575 954 лв., други 35 922 лв. са за строеж на нова детска градина в кв. “Възраждане“ в града. Средства са предвидени и за проектиране на нов учебен блок на Първо основно училище “Св. Св. Кирил и Методий” в град Гоце Делчев.

Правителството гласува първите 2 118 718 лева по Програмата за други шест проекта на едно от предишните си заседания. С тях ще се изграждат нов корпус за спортни дейност, две детски градини, нова училищна сграда, ще се реконструира стара сграда и ще се строи общежитие.

Общо 136 проекта бяха одобрени миналата година, след като правителството прие програмата. За нови детски ясли и градини и надграждане на съществуващи бяха одобрени 89 предложения. Предвидено е 41 училища и 6 професионални гимназии да получат средства за нови сгради и учебни корпуси и реконструкция, надстрояване и пристрояване на съществуващите. Предвижда са в рамките на три години да бъдат отпуснати общо 210 милиона лева.

Министерският съвет прие Дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г.

Приетият на днешното заседание на Министерския съвет проект на Дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г, е разработен във връзка с изискването на Директива (ЕС) 2018/844/ЕС. С нея се задължават държавите членки на Европейския съюз да установят дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния фонд от жилищни и нежилищни сгради с хоризонт на изпълнение 2050 г. Проектът е разработен от Министерството на енергетиката, съвместно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Агенцията за устойчиво енергийно развитие, Фонд мениджърът на финансови инструменти в България, с подкрепата на Европейската банка за възстановяване и развитие.

Стратегията предвижда до 2050 г. да бъде обновен 60% от жилищния фонд и близо 17% от нежилищния. Очаква се това да доведе до спестяване на 7329 GWh енергия годишно, с което емисиите на парникови газове да намалеят с 3 274 453 тона СО². Изпълнението на Стратегията ще доведе и до създаването и поддържането на 17 600 нови работни места и допълнителен годишен ръст на БВП от 557 милиона лева към 2030 г. за периода 2021- 2030 г.

Стратегията съдържа преглед на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради въз основа на статистически извадки. Определени са разходно ефективни подходи за обновяване, съобразени с вида сгради и климатичната зона. Разработена е пътна карта с индикатори за измерване на постигнатите резултати за следните периоди: 2021-2030 г., 2031-2040 г. и 2041-2050 г., които отразяват етапни целеви стойности на процеса на обновяване на сградния фонд на България. Направена е оценка на необходимото финансиране за постигане на целите на проекта на стратегия и са разгледани възможностите за използване на публично финансиране за привличане на допълнителни инвестиции от частния сектор.

Министерският съвет прие процедура за подбор на проектни предложения за създаване на Европейски цифрови иновационни хъбове в България

Министерският съвет прие правила за провеждане на националната процедурата за подбор на проектни предложения за създаване на Европейски цифрови иновационни хъбове (ЕЦИХ) в България. Изграждането на ЕЦИХ е в подкрепа на цифровата трансформация на държавите от Европейския съюз чрез инвестиране в ключови области като изкуствен интелект, високопроизводителни изчисления, киберсигурност, усъвършенствани цифрови умения, цифровизация на публичната администрация и оперативна съвместимост.

Ролята на бъдещите Европейски цифрови иновационни хъбове е да предоставят на бизнеса и местната администрация иновативни цифрови решения и интеграцията им в ежедневната им дейност. Хъбовете за цифрови иновации трябва да предлагат възможността за експериментиране и тестване на нови технологии според специфичните нужди и дейност на всяка компания или институция в публичния сектор.

Одобрени са 105 000 лв. допълнителни разходи по бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2021 г.

Със свое постановление правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2021 г. за ремонт на три заслона, изграждане на един нов, както и заздравителен ремонт на опасни пътеки в Национален парк „Централен Балкан“, парков участък Калофер.

С извършването на ремонтните дейности и изграждането на нов заслон ще се повиши сигурността за туристите, посещаващи Национален парк „Централен Балкан“ и ще се ограничат предпоставките за възможни инциденти поради липса на съоръжения и места за пребиваване в планината.

Необходимите средства ще се осигурят чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2021 г.

Закриват се осем ДМСГД

Министерският съвет прие постановление за закриване считано от 15 февруари 2021 г. на осем домове за медико-социални грижи за деца (ДМСГД) – ДМСГД- Благоевград, ДМСГД-Бургас, ДМСГД-Бузовград, ДМСГД-Добрич, ДМСГД-Дебелец, ДМСГД „Свети Иван Рилски“ гр. София, ДМСГД-Сливен и ДМСГД-Хасково, и за разкриване на тяхно място на седем центъра за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания (ЦКОДУХЗ), както и за разширяване капацитетът на създадения през 2020 г. ЦКОДУХЗ-Бургас.

Анализът на дейностите, осъществявани в ДМСГД и резултатите от изпълнените проекти в рамките на процеса на деинституционализация в национален мащаб показва, че за осигуряване на необходимата подкрепа за семействата и грижи за децата, в т.ч. за децата с увреждания, е необходимо да бъдат осигурени допълнителни здравни услуги, съпътстващи социалната система, с които да се подкрепят семействата при отглеждането на децата с увреждания и хронични заболявания. По тази причина ще бъдат създадени ЦКОДУХЗ в тези области, чрез които да се осигури необходимата подкрепа за децата с увреждания от общността. Част от тези деца (1400) до момента са получавали ежедневна рехабилитация и физиотерапия, логопедични и психологични услуги в 8-те ДМСГД.

В дейностите на центровете се предвижда да се извършва назначаване и провеждане на ранна диагностика, диагностика, лечение и медицинска и психосоциална рехабилитация, обучение на родителите им за поемане на грижата в семейна среда, посещения от медицински специалисти за оказване на специфични грижи за деца с увреждания и тежки хронични заболявания, отглеждани в семейна среда и в социални услуги от резидентен тип.

Ранното разпознаване на проблеми в една или повече области на развитието и оказването на навременна подкрепа от специалисти има изключително значение за преодоляване или намаляване на негативните последствия и е предпоставка детето да развие в максимална степен своя потенциал, а също така и да не се допусне неговото институционализиране.

За децата, които се нуждаят от грижа извън семейството, такава ще бъде осигурявана посредством алтернативни социални услуги за деца.

Отпускат се 4 296 513 лева за извършване на дейности за намаляване на риска от бедствия и за възстановяване на инфраструктурни обекти

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни трансфери от резерва по чл. 1, ал. 2, раздел II, т. 5.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. за непредвидени и/или неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия.

С Постановлението се одобряват 4 296 513 лева за извършване на дейности за намаляване на риска от бедствия, възстановяване на разходи за проведени спасителни и неотложни работи при овладяване на бедствени положения и за възстановяване на инфраструктурни обекти. Сумата се осигурява от резерва за непредвидени и неотложни разходи по Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г.

Министерският съвет предлага държавни парични награди на шестдесет и пет творци за особени заслуги към българската държава и нацията

Министерският съвет прие Решение за предложение до Народното събрание за предоставяне на държавни парични награди на шестдесет и пет творци за изключителни постижения и цялостен принос в областта на културата. Предложението е внесено от министъра на културата на основание чл. 5, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията.

Отпускат се 30 млн. лв. за финансиране на ДДС по одобрени проекти на общини в земеделието и рибарството

Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Държавен фонд „Земеделие” за 2021 г. в общ размер до 30 млн. лв. Средствата са необходими за финансиране на разходи за ДДС на общини по одобрени за подпомагане проекти. По Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. ще бъдат извършени плащания за ДДС в размер на 27.8 млн. лв. Средствата по Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г. са в размер на 2.2 млн. лв.

Одобрени са 1,47 млн. лв. допълнителен трансфер по бюджета на община Добрич за 2021 г.

Със свое постановление правителството одобри допълнителен трансфер по бюджета на община Добрич за 2021 г. от 1,47 млн. лв. за основен ремонт на ул. „Генерал-майор Стефан Попов“ и на още няколко натоварени и интензивно използвани участъци от уличната мрежа в града.

С извършването на предвидените ремонтни дейности на пътната настилка на някои участъци от уличната мрежа в гр. Добрич ще бъде отстранена компрометираната пътна настилка и ще се създадат условия за подобряване на движението на автомобилите и ограничаване на предпоставките за пътно-транспортни произшествия.

Необходимите средства ще се осигурят чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2021 година.