Курортът „Слънчев бряг» -началото…първата копка и …първата бетонобъркачка

Първата копка за строителството на курортния комплекс “Слънчев бряг” е сторена на терена на  обект №4, превърнал се по-късно в стол “Оазис”,а понастоящем хотелски комплекс “Оазис”. Присъстват: главният инженер на строителния район-Слънчев бряг Благой Стефанов,техническите ръководители Стефан Кесаровски и Атанас Кожухаров, Жечо Бенчев и Димо Николов от Окръжния народен съвет-Бургас и трима работници: Никола Топалов и Иларион Петков от Несебър и Петър Голев от Равда.

Според Симеон Мицов /вече покойник/ първата лопата, забита в пясъка е от Никола Топалов и това се е случило в 16 ч.на 1 септември 1958.

Този час е фиксиран в един-единствен източник.Изглежда непривично първа копка да се прави в този час,но до този момент информацията не е опровергавана.На 2 септември заработва и първата бетонобъркачка.

Строителството започва на широк фронт в участъка между ресторант “Палма” от западна посока и хотел “Глобус” от източна и южна граница-алеята от хотел “Олимп” до павилион “Бъбрека”,при северна граница-до ресторант “Дюни”.

Цялата механизация на първите строители се състои от 5 бетонобъркачки с ръчно зареждане,няколко хаспела и транспортни ленти.Строителните работи се ръководят от Яни Гюров, който през декември 1958 е заменен от Михо Ангелов,Георги Вълков, а технически ръководител е Стефан Кесаровски.

Строителството се осъществява по проект на авторски колектив от ИПП ”Главпроект”-София с ръководител арх.Никола Николов,който още от 1957 работи по технологични схеми за леки курортни хотели и ресторанти,отнасящи се за морско и планинско строителство.

В началото на 1958 на същия колектив,включващ архитектите: Ал. Овчаров, Вл. Радославов, Д.Салабашев, З.Андонов, Ив.Касъров, К.Цакова, Л. Стойнова, Л. Дамянова, М.Милева, П.Райков, С. Кутева, Ст.Георгиева, Т. Никифоров, Хр. Коев и инженерите Л. Антов, Г. Стефанов и Ив. Ковачев се възлага разработването на градоустройствено решение на малък курортен комплекс от 1500 легла в района на северния плаж на Несебър,през м.декември с.г.се поставя допълнителна задача за разширяване на комплекса с още 1 000 легла.

Крайният срок за строителството, което е възложено на ОСО”Строй район”-Несебър,а след смяната на Яни Гюров,се ръководи от Михо Ангелов, е 31 май 1959.

Необходимите материали за строителството през 1958 да се вземат от резерва на Министерския съвет от преходните остатъци по плана за 1958 се визира в ПМС №120/30.06.1958, подписано от министър.председателя Антон Югов.

Изпълнението на постановлението се възлага на: Министерството на търговията, Министерството на строежите и строителните материали,Министерството на комуналното стопанство,благоустройството и пътищата,Министерството на електрофикацията и водното стопанство, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на финансите и държавния контрол, Министерството на просветата и културата, Градски народен съвет-Несебър и Централния комитет на Димитровския съюз на народната младеж.

След обнародването на постановлението председателят на Окръжния народен съвет-Бургас Минчо Минчев възлага на заместника си инж.Георги Коточев практическото му изпълнение.

Това става в периода, когато за кмет на новообразуваната Община Несебър е избран Александър Стоилов.

С документа се постановява изграждането на летовище в местността  “Слънчев бряг” /Северния плаж на Несебър/ с капацитет от 2 150 легла.В постановлението е указан и срокът за въвеждане в експлоатация на летовището-до края на второто 3-месечие на 1959.

Документът  задължава Димитровския съюз на народната младеж в срок до 10 септември 1958 да освободи терена, зает като лагерна площ в Северния плаж.

Фиксирани са и други срокове:

-градоустройствен план- до 1 юли 1958

-изготвяне на планове 10 август-30 септември 1958

-краен срок за завършване на І етап на строителството – 31 май 1959

-до края на 1958 да се усвоят 5 млн.лв, в т.ч. –за внос на 3 автобуса,2 копир –машини и 4 комплекта машини за закусвални.

В началото на м.юли 1958 инж.Георги Коточев организира непосредственото изпълнение на ПМС №120 и на 31 май 1959 изпълнението на І етап от строителството на летовището е факт.

До края на годината се предвижда да бъдат усвоени 5 000 000 лв,в т.ч. 2 000 000 за внос на 3 автобуса,2 копир-машини и 4 комплекта машини за закусвални в заведенията за обществено хранене.Преди започването на строителството временния младежки лагер на ДСНМ е преместен в Приморско, където по-късно прераства в Международен младежки център.

Строителството започва стремително върху движещите се пясъчни дюни  на неугледната несебърска пустиня без пътища,без вода,като строителите,както и всички останали живеят на полеви условия.Във втората половина на месец май 1959 започва подготовката по приемането на първите готови обекти,в които се планира да бъдат настанени първите туристи от Чехословашката социалистическа република

Като туристически обект обаче летовището започва да работи под наименованието Държавно стопанско предприятие “Балкантурист”-Несебър.То е създадено като такова с разпореждане №246/27 февруари1959 на МС,но фактически започва своя организационен живот от 1 април 1959 с набирането на кадри и тяхната квалификация свързана с експлоатацията на ресторантите,хотелите и търговската мрежа.

В архивните документи се отбелязва, че малобройният колектив на предприятието на 28 май е натоварен на един автобус с ремарке и от Бургас пристига в Слънчев бряг.

Поради липса на работни помещения ръководните кадри-директорът Анастас Каролев, главният счетоводител Михаил Бенин и Стефан Николов-началник на отдел “Търговия и експлоатация” са настанени в сервизните стаи на ресторант “Нептун”,а нощуването на целия персонал става в специално устроен лагер от брезентови палатки зад сегашната главна дирекция.По-ценните специалисти са настанени в палатки с по 2 легла.

А ето как е изглеждало изграждането на “Слънчев бряг” през очите на  журналиста Христо Шарлопов, който на 8 януари 1959 пише в бр.2690 на вестник “Черноморски фронт”:

«През м. декември миналата година строителството на курортния комплекс „Слънчев бряг” край Несебър навлезе в своя разгар.Броят на работниците надмина 800 души, като се строеше едновременно на повече от 100 обекта. От новата година обаче положението рязко се измени. На 6 януари  бяха на работа не повече от 200 работника. Останалите се изплашиха  от първото застудяване.Почти всички бригади от вътрешността на страната си заминаха за Нова година и не са се завърнали.

Защо се получи така?

Една от причините е, че при сключване на договорите със строителните работници ръководството на строителния район  в Несебър не се е уговорило да останат на работа до завършването на комплекса. Другата по-съществена причина, за да напуснат голяма част от работниците, е недобрата организация на работа на самия строеж.

Почти всеки ден бетонджийските  бригади бездействат по 1-2 часа поради липса на бетон. Каменоделците също не даваха висока производителност, понеже не им се осигуряваха редовно подходящи камъни. Всичко това в крайна сметка доведе до този резултат-тъкмо когато строителството трябваше да се разгърне на широк фронт,обектът остана без достатъчно работна ръка.

Началникът на строежа  Михо Ангелов и главният инженер  Благой Стефанов имат опит от други големи строежи в окръга и се стремят да решават всички възникнали въпроси. Повечето от дошлите от други краища на страната строителни работници не бяха запознати със значението на „Слънчев бряг” за нашата страна, за да разберат колко важно е комплексът да бъде завършен в определения срок- 31 май, и за това още при първите трудности, много от строителните работници напуснаха. Те не виждаха нещата в перспектива.

Има редица битови въпроси, които също вълнуваха и вълнуват строителите, но председателят на профкомитета малко беседва с хората. Той не се заема с най- главната своя задача – организация и ръководство на социалистическото съревнование.С месеци се умува, докато бъдат направени преходни червени знаменца,а сега сигурно още няколко месеца ще минат докато започнат да ги връчват на първенците- бригади.

Времето вече се застуди. Към досегашните трудности ще възникнат и нови.
Най- главният въпрос, който трябва да бъде решен,е да се изпратят хора в Търновски, Врачански и някой други окръзи на страната, за да привлекат достатъчно работници. Най-напред обаче трябва от всяка околия в нашия окръг да се изпратят на „Слънчев бряг” определения брой строителни работници, които да останат до завършване на обекта.

Според  разработения график за строежа, до края на месец януари броят на работниците трябва да достигне най-малко 1000 души, опитът показва че с издирването на работниците въпросът не може да се смята за разрешен. По-важно е след това те да бъдат задържани до края на строежа.

А за това е необходимо да се създаде още по-добра организация на работата, бързо да се отстраняват слабостите, за да могат работниците да изпълняват по-високо плановете си и да получават по-добро възнаграждение.

Сред работниците трябва да се организира повседневна жива разяснителна работа, да знаят те на какъв важен национален обект влагат своя труд и се включат с желание в социалистическото съревнование».

Максим МОМЧИЛОВ