Бум на нови болници

След като през октомври 2014 г. стана ясно, че през тази година здравната каса няма да сключва никакви нови договори с болници, за да не излиза извън рамките на бюджета си, в здравното министерство е завалял дъжд от заявления за откриване на нови клиники и отделения. Това става ясно от писмен отговор на Министерството на здравеопазването до народния представител д-р Емил Райнов от БСП, който е и заместник-председател на парламентарната здравна комисия.

От 1 ноември до 30 декември са подадени общо 33 искания за нови болници и отделения, като 20 от тях са получили разрешения, а останалите са в процедура на изчакване (виж таблицата), става ясно от отговора. По-голямата част от получилите разрешения клиники са частни. За сметка на това половината от държавните и една от общинските болници все още са в процедура, но пък някои от тях са подали документи в последните работни дни. За разлика от друг път администрацията е била изключително експедитивна – разрешителните за нови клиники и нови болници са били издавани до последния момент – 30 декември, като има и рекордьори с документи, разгледани за един ден.

Според поясненията, които “Капитал” получи от Министерството на здравеопазването, излиза, че лечебните заведения, подали документи в последния момент, само през декември са общо 36. От тях 6 са новооткрити, а останалите 30 искат регистрация на нови дейности.

През цялата 2014 г. са били подадени общо 161 заявления от болници. 22 от тях са за вписване на промени в ръководствата, 14 – за нови болници, а 139 – за нови медицински дейности. Така се оказва, че почти половината от новите болници са избрали точно декември месец да поискат и получат разрешително. А почти всяко четвърто желание за нова дейност също е концентрирано в последния момент преди ограничението.

В същото време надзорният съвет на здравната каса взе решение да пести от болнична помощ, като плаща до 95% от извършената дейност през миналата година. Новите отделения и клиники обаче получават отделни бюджети за сметка на съществуващите. Общо касата има да разпредели през годината 1.28 млрд. лв. между болниците. През 2014 г. НЗОК плащаше на общо 368 лечебни заведения, в които се извършват болнични услуги и операции, които бяха сключили договор за предоставяне на услуги по общо 18710 клинични пътеки. Сега явно броят ще е по-голям.

От самата здравна каса съобщиха, че са приемали документи от болници за сключване на договор през 2015 г. до 2 февруари включително и ще обобщят данните за новите до следващата седмица.

Според д-р Райнов предоставените данни навеждат за съмнения за толериране на едни клиники за сметка на други, както и на частни за сметка на държавните. “Учуден съм как за толкова кратко време, особено след 18 декември при наличието на толкова много почивни дни, е проверено дали болниците отговарят наистина на представената документация, а сред тях има и отделения по лъчетерапия, онкология, хематология, хирургия и други тежки специалности. Интересно ще бъде в края на 2015 г. да се види финансовото измерение на дадените разрешения върху бюджета на касата”, коментира депутатът. Според него списъкът на новите болници и тези с нови дейности не е пълен и от него отсъстват клиники, които са получили разрешение в последния момент.

От документите, които д-р Райнов е получил, става ясно, че нито една от клиниките не е получила отказ за издаване на разрешение, което досега беше честа практика в здравното министерство. Имаше случаи, в които клиники чакаха разрешително с години и не го получаваха.

От здравното министерство коментираха, че сроковете за издаване на разрешение за дейност се спазват, а когато има забавяне, то е поради неизрядност в подадените документи.

От касата обясниха, че все още не са наясно колко нови болници и отделения ще сключат договор с тях, тъй като са приемали документи до 2 февруари включително. Не е правено и изчисление с колко ще се увеличат плащанията заради новите клиники и отделения.

“Не сме изчислявали как ще се отрази на разходите нарастването на лечебните заведения. Все още нямаме списък на новите болници. Опитваме се да удържим бюджета с новите правила, които надзорният съвет прие за заплащане на медицинските дейности”, коментираха от НЗОК.

През 2014 г. обаче тя е сключила договор с шест нови болници, които са заявили 26 вида нови медицински услуги. Дотогава съществувалите клиники са заявили общо 583 вида нови дейности.

Така тежестта на бързо разрешените лечебни заведения е неизвестна. Друг е въпросът дали забраната за нови договори е правилният пазарен механизъм за отсяване на добра здравна услуга.

Болниците получават разрешително за работа според Закона за лечебните заведения. Когато се разкрива нова клиника, директорът подава заявление и необходимите документи в Регионалната здравна инспекция (РЗИ). Тя извършва проверка на място в срок до един месец дали клиниката отговаря на изискванията и на утвърдените медицински стандарти по специалностите.

В тримесечен срок от подаването на заявлението и документите в РЗИ министърът на здравеопазването издава разрешение за осъществяване на дейността на лечебното заведение или прави мотивиран отказ. При непълноти на документацията в 30-дневен срок здравното министерство уведомява писмено лечебното заведение и определя срок за отстраняването им.

В министерството се води публичен регистър на лечебните заведения. Болниците са длъжни да уведомят за всички промени по регистрацията в седемдневен срок.

След като получи разрешение, болницата кандидатства дейността й да се заплаща от здравната каса. А тя не може да откаже плащане по закон./КРОСС/