Антиправителствени протести – ден 91

В 91-вия ден на антиправителствени движението по булевард “Цар Освободител” в столицата отново  бе блокирано. За пореден ден протестиращите настояваха за оставките на премиера Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев.

Преди началото на акцията от „Отровното трио“ приветстваха оттегленото от евродепутата от Европейската народна партия Роберта Мецола предложение за поправка в проекторезолюцията за България, в която тя намеква за финансирането на протестите от бизнесмена Васил Божков. Все още обаче поправката  е налична на сайта на Европарламента.

По време на днешния протест адв. Николай Хаджигенов се изправи пред трибуната и обясни всъщност, че е можело да съди депутата Роберта Мецола, но не се е стигнало до това и допълни:

“Най-вероятно резолюцията ще бъде гласувана изцяло във вида, в който е дадена, което е един чудесен шамар за Борисов и огромна победа за протеста“.

Подписите под отвореното писмо, с което известни и уважавани българи поискаха незабавно пет оставки по властовите върхове, вече станаха повече от 1000. “Подписката” започна преди шест дни, когато 123 интелектуалци с публично послание подканиха премиерът Бойко Борисов, главният прокурор Иван Гешев, председателят на Народното събрание Цвета Караянчева и на парламентарната комисия по култура Вежди Рашидов, както и генералният директор на БНТ Емил Кошлуков да освободят заеманите постове.

Поради разрастването на акцията организаторите обявиха днес, че отново публикуват откритото писмо заедно с мотивите и подписалите го до момента:

“Днес изпращаме откритото писмо отново, този път с 1000 подписа, събрани за 6 дни, подредени в азбучен ред А имената на представителите на творчеството, науката и образованието продължават да пълнят личните съобщения до нашата страница. Благодарим за подкрепата!”, пишат организаторите на Fаcebook групата “Отворено писмо” .

Припомняме какви са мотивите за искането на петте оставки:

“Ние долуподписаните заставаме срещу:

– модела „Борисов-Доган-Пеевски“ и свързаната с него корупция, довела до разграбването на ценен обществен ресурс и до тежка криза на доверието в обществото;

– многобройните корупционни скандали, в които са замесени висши държавни служители, станали причина уважавани световни медии да определят страната ни като „Държава на мафията“;

– задкулисното манипулиране на достъпа до европейски фондове при потъпкване на състезателното начало;

– продължаващата с години подигравка с парламентаризма, превърнала Народното събрание в придатък на премиера;

– отклоняващата вниманието инициатива за свикване на ВНС и заиграването с въпроса за Конституцията с цел спечелване на време и манипулация на общественото мнение;

– спешните промени в Изборния кодекс в края на мандата като индикация за контрол над бъдещия вот;

– отказа от реформа на прокуратурата въпреки гражданската воля и солидарния с нея международен натиск;

– използването на прокуратурата като средство за произволна саморазправа на властта с нейни опоненти; – опитите за завладяване на съда и поставяне под пълна зависимост на правосъдната система;

– двойния стандарт и показните операции вместо системни и ефективни действия в борбата с корупцията;

– полицейския произвол срещу мирно протестиращи граждани и журналисти и липсата на безпристрастно разследване на ексцесиите от протестите на 2-ри септември 2020;

– манипулативното огласяване на фактите за антиправителствения протест;

– влошаването на медийната среда в България, довела до достигане на дъното в EC пo критерий „свобода на словото“ и трайното задържане на България за трета поредна година на 111-тo място в света в класацията на „Репортери без граници“;

– липсата на ефективна реформа в здравната система;

– неефективните действия за подобряване на образователната система при наличието на катастрофален спад във функционалната грамотност на българските ученици, отреждащ ни последното място в ЕС и по този критерий;

– безогледното разграбване на публичен природен ресурс: гори, води, плажове, биоразнообразие, резервати;

– бетонирането на черноморското крайбрежие и недалновидната политика в областта на туризма;

– поразяването на автентичността на българското културно наследство чрез „доизграждане“ на бутафорни исторически „паметници“ с цел усвояване на европейски фондове за сметка на упадъка на реални културни ценности и деградация на исторически центрове;

– небалансираната държавна политика в областта на културата, водеща до фаворизиране на кича и посредствеността на всички нива за сметка на задълбочените творчески търсения.