Американски учени показват чрез дългосрочно изследване, че оптимизмът към финалната фаза на живота не само намалява нивата на стрес, но подобрява мисловните процеси и паметта, и най-вече може да намали вероятността от заболяване от Алцхаймер до 50%. Променяйки нагласата си към старостта в положителна посока, човек може да предопредели собственото си бъдеще и да се радва на бистър ум, казват от екипа, провел изследването.
„Резултатите ни говорят за това, че оптимистичната нагласа към третата възраст понижава риска от деменция, който е генетично обусловен” – казва Бека Леви от Йейлското училище за обществено здраве в Ню Хавън, САЩ. Това откритие подканва към обществена кампания, която да промени традиционно отрицателната представа за старостта, стандартно промотирана в западните общества. Носителите на гена АРОЕ4 заболяват значително по-често от Алцхаймер в сравнение с останалите хора. Защо обаче половината от носителите на този коварен ген никога не губят паметта си, оставаше неизвестно за науката. Екипът от Ню Хавън прави първия пробив в разгадаването на тази загадка.
Изследването е проведено сред представителна извадка на американското общество, наброяваща 4765 мъже и жени на възраст от 60 до 72-годишна възраст. На всеки две години са тествани мисловната им способност и математическите им умения. Никой от участниците не е проявявал симптоми на деменция минимум две години преди началото на изследването. Генът АРОЕ4 е доказан при 26% от тестваните мъже и жени.
За да се определи нагласата им към старостта, участниците отговарят на ред въпроси от типа на „колкото по-стар ставам, токова по-безполезен ще съм”. При статистическото интерпретиране на данните, учените отчитат ролята на множество фактори като възраст, пол, семейно положение, образование, тютюнопушене, както и на заболявания като диабет, депресия, сърдечни заболявания и др. Участниците са следени в рамките на четири години. В края на периода резултатите красноречиво показват, че дори при носителите на опасния ген шансът от заболяването се понижава значително, когато гледат с положителна нагласа към старините. Екипът, провел изследването,отхвърля обратната хипотеза: че деменцията в начална фаза предизвиква негативно отношение към третата възраст, тъй като нагласата към старостта е измерена поне две години преди диагностицирането на деменция, цитира Кросс.
Друго откритие на екипа е, че песимистичният поглед към финалния етап от живота повишава нивата на стрес в организма,. Това от своя страна оказва негативно влияние върху мисловните процеси и способности. Позовавайки се на този факт, учените приемат за възможно да подобрят когнитивните способности и паметта при възрастни хора и да намалят рисковете от деменция чрез различни дейности, които внасят позитивна нагласа към старостта.