Сретение Господне

Православната църква отбелязва Сретение Господне, един от четирите големи празника, посветени на Божията майка.

Според преданието, 40 дни след раждането на Исус Христос, Дева Мария отнася  своя Младенец в Йерусалимския храм, защото според Мойсеевия закон всяко първородно от мъжки пол трябва да  бъде посвещавано, или представяно пред Бога.

В храма го посреща св.Симеон и го приема на ръце, затова празникът се нарича „Сретение“ – посрещане на Господ.

В българските вярвания този ден се нарича Зимна Богородица, като традицията повелява да  не се върши никаква домашна или полска работа. Домакините месят пити и ги раздават в две къщи.

В България празникът е познат като Петльовден в чест на мъжката рожба. На този ден по време на турското робство поробителите минавали да взимат български момчета за еничари. От която къща вземeли момче, те поставяли кървав знак на портата. Според легендата, за да не даде момчето си за еничар, българска майка заклала петел и с кръвта му белязала външните врати на дома си, за да се заблудят поробителите. В чест на петела празникът е наречен от народа Петльовден.