Сретение Господне e

На 2 февруари Българската православна църква чества Сретение Господне,  един от четирите празника, посветени на Божията майка. На Сретение /срещане/ Господне се възпоменава описаното от евангелист Лука посрещане на младенеца Исус Христос от престарелия праведник Симеон.
Според Мойсеевия закон всяко първородно дете от мъжки пол се посвещава на Бога. Определена била и цената за откупуване на новороденото. След навършване на 40 дни майката на детето принасяла агне в жертва на Бога. Света Богородица се подчинила на този закон. Донесла своя младенец в Йерусалимския храм. По това време в Йерусалим живеел благочестивият старец Симеон. От Светия дух му било обещано, че той няма да види смърт, докато не видят очите му родения от девица. Когато Света Богородица донесла своя младенец в храма, праведният Симеон го прегърнал и в пророческо вдъхновение извикал “Сега отпускаш твоя раб, владико!”. Това е възторжена молитва, която и до днес се чете в християнските храмове.
По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение, а на майките свещениците четат определена молитва. Сретение Господне е наричан още Зимна Богородица.
Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено по времето на византийския император Юстиниан Велики /527-565 г./.

2 февруари е също и български народен празник – Петльовден, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия – от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци